Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу решение № 171/12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 694/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т в частта, в която е отменен РА № Р-04000416000576-091-001/19.07.2016 г., поправен с РАПРА № П – 04000416133458-003-001/27.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т в потвърдената част с решение № 315/07.10.2016 г. на директора на посочената дирекция, в която са определени на А. С. Л. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5 698 лв. и лихви – 3 627,61 лв.; за 2010 г. в размер на 18 289,73 лв. и лихви – 9 756,25 лв.; за 2011 г. в размер на 16 481,66 лв. и лихви – 7 084,03 лв. и за 2012 г. в размер на 11 881,15 лв. и лихви – 3 888,37 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е квалифицирал установеното превишение на разходите над приходите за процесните години и в частност, че това несъответствие е облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Според изложеното в касационната жалба неправилно съдът е приел, че приходните органи са формирали данъчната основа по особения ред по чл. 122 ДОПК, без да е спазена процедурата за това, предвидена в ДОПК. Твърди, че решението на съда е постановено при липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните...