Производството е по гл. Х от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София, представен от юрисконсулт М. С. и на Х. К. АД, представено от изпълнителния директор И. Ц., срещу решение 3453/23.05.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 8396 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт 2141207136/20.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по издадени от Билдинг експрес ЕООД фактури No 50/ 27.02.2009г.; No 71/23.06.2009г.; No 75/ 27.07.2009 г.; No 77/ 31.07.2009 г.; No 79/05.08.2009 г.; No 80/ 10.08.2009 г.; No 81/ 20.08.2009 г.; No 85/ 28.08.2009 г.; No 109/24.09.2009 г.; No 114/17.11.2009 г.; No 142/25.01.2010 г.; No 146/02.03.2010 г.; No 148/22.03.2010 г.; No 150/ 29.03.2010 г.; No 151/ 15.02.2010 г.; No 153/ 13.04.2010 г.; No 155/19.04.2010 г.; No 157/ 13.05.2010 г.; No 158/ 20.05.2010 г.; No 159/31.05.2010 г.; No 161/21.06.2010 г.; No 163/ 28.06.2010 г.; 164/ 01.07.2010 г.; No 171/ 07.07.2010 г.; No 173/05.08.2010 г.; No 172/ 08.07.2010 г.; No 175/ 08.09.2010 г.; No 177/ 04.10.2010 г.; No 178/08.10.2010 г.; No 181/ 10.05.2010 г.; No 186/26.07.2010 г.; No 187/ 17.08.2010 г.; No 190/16.09.2010 г.; No 191/ 30.09.2010 г.; No 193 от 14.10.2010 г.; No 195/ 25.10.2010 г. и No 196/ 29.10.2010 г.; No 194/20.10.2010 г., както и в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 707,56 лв по фактура No 147/ 05.03.2010 г.; в размер на 249,80 лв по фактура No 149/ 25.03.2010 г.; в размер на 1943,28 лв по фактура No 165/05.07.2010 г.; в размер на 130,40 лв по фактура No 173/ 05.08.2010 г.; в размер на 1228,42 лв по фактура No 174/ 07.09.2010 г. и в размер на 619 лв по фактура No 195/ 25.10.2010 г. и е отхвърлена жалбата на Херба комерс АД в останалата част относно отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на 477,28 лв по фактура No 70/18.06.2009 г.; в размер на 837,80 лв по фактура No 188/ 25.10.2010 г.; в размер на 1952,44 лв по фактура No 147/05.03.2010 г.; в размер на 1417 лв по фактура No 149/25.03.2010 г.; в размер на 342,48 лв по фактура No 165/ 05.07.2010 г.; в размер на 218,40 лв по фактура No 173/05.08.2010 г.; в размер на 808,08 лв по фактура No 174/07.09.2010 г. и в размер на 8 лв по фактура No 195/25.10.2010 г. Първият касатор оспорва отменителната, а вторият отхвърлителната част на първоинстанционното решение.

Оплакванията на административния орган са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства. Според този касационен жалбоподател е надценена доказателствена стойност на стоковите разписки; не е оценено доказателственото значение на посочването в част от разписките като предал на И. У., а фирмата на доставчика е вписана допълнително; подписването на някои от разписките от Х. У., а не от упълномощения от доставчика И. У.. Договорът от 01.01.2009 г., с който И. У. е натоварен да представлява Билдинг експрес ЕООД не бил подписан от управителя на възложителя. Дължимо било включването в предмета на доказването и на обстоятелството дали доставчикът притежава стоки от съответния вид и то в контекста на непредставянето от него на поисканите му доказателства при насрещната проверка. Органът на НАП подчертава несъответствието между книгата по чл. 12 от Наредба 5/19.07.2004 г. и хронологичния регистър на счетоводна сметка 304 Стоки. Според него не е установено какви количества билки доставчикът е предоставил на свидетеля И. У. в склада му в с. С.. Доказателствата сочели И. У. като доставчик и доколкото с издадения на Билдинг експрес ЕООД ревизионен акт е установено, че дружеството не извършва реални доставки.

Доводите на втория касатор са за значимо за правото на приспадане на данъчен кредит на посочената във фактурата данъчна основа, представляваща цена на закупените билки, а не на удостоверяваното в стокови разписки на предаването им, доколкото вида, количеството и единичната цена на стоката били посочени във фактурата.

Като ответници по касация всеки от касационните жалбоподатели отрича

основателността на насрещната жалба. Претендират деловоднни разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт 2141207136/20.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София е извършена корекция на декларираните от Х. К. ЕООД в СД резултати за данъчни периоди по ЗДДС, заради отказ да се признае упражненото в тези периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 47 987.31 лева по 45 фактури, издадени от Б. Е. ЕООД /в първоинстанционната жалба се сочат 46 бр. фактури, но както се отбелязва в първоинстанционното решение ф-ра 170/07.07.2010 г. е КИ към фактура 157/. Предмет на доставките са различни видове билки. Според органите по приходите не са доказани предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС, тъй като доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция и не е представил поисканите му доказателства, а в същото време е адресат на РА, в който е прието, че не е извършвал реални продажби и за неговитте кантрагенти не е налице право на приспадане на данъчен кредит. При оспорването по административен ред към основанията за отказ е насложена липса на кадрови ресурс за събиране на билки, както и на доказателства за изкупуване на билки от предходни доставчици. Отречено е превозът на билките да е извършен от натоварения затова сдоговор от 01.01.2009 г. И. У., тъй като не е установено да притежава транспортни средства и да са изготвяни пътни листа.

С първоинстанционното решение РА е отменен за пълния размер на данъчния кредит или за частта от него по фактурите, издадени от Б. Е. ЕООД съответна на количеството билки, за които има съставени стокови разписки с количество и вид на стоките съвпадащи изцяло или частимно с тези по фактурите. Според съда с тези частни свидетелстващи документи е установено предаването на родово определените вещи, като предвиден в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД способ за индивидуализирането им. С това е обвързал настъпването на транслативния ефект и възникването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съдът е ценил заключението на ССЕ проследяващо стоковия поток на процесните стоки количествата билки придобити по спорните фактури и последващата им реализация с доставки на територията на страната и ВОД;извършеното плащане по банков път по всички фактури и взетите счетоводни операции от редовно воденото от жалбоподателя счетоводство. Дал е вяра на показанията на св. И. У. за извършен от внего превоз на билките с конкретен автомобил от неговия пункт в с. С. до склада на РЛ в гр. Н. З.. С позоваване на практиката на СЕС съдът е отрекъл правомерността на отказа да се признае право на приспадане заради липсата на персонал и материални активи у доставчика, пропускът да се подпишат от него някои документи и неизпълнението на счетоводни изисквания. Приел е за основание да се изключи правото на приспадане за доставки извършени от доставчик различен от издателя на фактурата само при обективни данни за данъчна измама и представи у получателя за това обстоятелство. Решението е правилно.

В съответствие с националното позитивно право, но противоречащи на съюзното право са изводите на съда за приложимостта на националния закон относно формите на преминаване на собствеността за съществуването на доставка на стоки. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/.

Затова и със стоковите разписки към фактурите /и само за фактурите или за частта от количествата по тяхх/, които са обсъдени от първостепенния съд, се установява придобиването от РЛ на правото да се разпорежда като собственик с процесните билки. Разписките не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство по реда на чл. 193 от ГПК. Доказателствената им стойност не е надценена, а е отчетено информационното им единство с останалите доказателствени източници. Тези доказателствени източници не се дискредитиран от посочването в тях на извозването им и от друг склад, а не само от този в с. С., подписването и от Х. У. и добавянето на наименованието на доставчика. Няма как тези недостатъци на документите да се свържат с недобросъвестно поведение на получателя. Външните недостатъци на документа не са основание да се изключи от доказателствената съвкупност, а се отразява при съпоставката с другите доказателствени средства. С договора от 01.01.2009 г. Х. У. се е задължил към Б. Е. ЕООД да го представлява във връзка със сушенето, преработката и транспорта на билките. Дори договорът да е неподписан от представител на възложителя, то доколкото е приел резултата от извършените от изпълнителя действия с непротивопоставянето си /арг. от чл. 301 от ТЗ и предвид получените плащания, издаването на фактурите и отразяването им в СД и ДП/, то той е обвързан от извършените от Узунов правни действия. Дописването на наименованието на доставчика в разписките е съответно на правоотношението му с Узунов. Аргументите от чл. 301 от ТЗ са относими и към предаването извършено от Х. У.. Отправната точка на транспорта настоките е неотносимо към установяване на предпоставките на правото на приспадане, тъй като в никой момент не се е твърдяло това да е склад на доставчика.

Доказателствено релевантни факти, допринасящи за убедителността на провежданото от ДЗЛ доказване на правно релевантния факт на придобиването на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик, са извършеното плащане по доставките /предвид функционалната връзка на насрещните задължения по двустранните договори, какъвто е този за продажба/, както и последващото разпореждане с полученото по доставките /за което са представени фактури, ЧМР, фактури за международен транспорт; проследен е стоков поток от ССЕ/.

Превозът на стоките до склада на Х. К. ЕООД в гр. Н. З. е доказан с показанията на св. Узунов за по-голямата част от доставките. Към превоза за собствена сметка не съществува нормативен акт, който да създава задължение за изготвяне на пътен лист и товарителница, в отлика на нормативната уредба на обществения превоз на товари - чл. 89, т. т. 7 и 8 от Наредба 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, поради което отсъствието на такива документи не сочи на липса на превоз. А за четирите фактури, по които превозът е за сметка на получателя са представени пътни листове.

Пряко производно доказателствено средство за получаване на доставките е счетоводното им отразяване при получателя, доколкото не се оспорва редовното водене на счетоводството от него /арг. от чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК/. По заключението на ССЕ заприходяването на стоките е въз основа на фактурите на синтетично ниво по счетоводна сметка 304 Стоки и по аналитични партиди за съответния вид билка с код; заприходяването е количествено и стойностно; счетоводното изписване е с осчетоводяване на фактурите за продажба по количество и стойност на синтетично и аналитично ниво. Използваната аналитична отчетност позволява проследяването на движението на съответната билка от заприходяването до последващата реализация. В отлика от счетоводството на РЛ, за книгата на РЛ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба 5/19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки не е установено да е водена редовно, та при съпоставка със счетоводните записвания да ги дискредитира за несъответствията. Неточното изпълнение на публичноправното задължение за водене на такава книга не изключва правото на приспадане на данъчен кредит.

Неоснователно са направени от органите по приходите във вреда на жалбоподателя от неустановеното складова, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Търсенето на съответния ресурс у доставика е за целите на насрещното доказване на ответника. Касационният довод е не за липса на доставка въобще, а за неосъществяването й от издателя на фактурите. За да се откаже правото на приспадане за доставки от доставчик различен от издателя на фактурите е необходимо да се установи въз основа на обективни данни познание у получателя, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама /арг. от т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13/. Не се твърди и не се установява съществуването на такива представи у Х. К. АД. Извод за такова познание не следва от броя на заетите лица и материалната база на доставчика /вж. решение по дело С-324/11 на СЕС/.

Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Непредставянето на поискани от доставчика доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж.- чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. В случая не от ревизираното лице, а от неговия доставчик са поискани и не са представени доказателства.

Издаденият на доставчика РА, съдържащ констатации за липса на извършени от него доставки, включително на билки, не е доказателствено средство разколебаващо установяването на предпоставките за правото на приспадане на получателя. РА е официален диспозитивен документ и констатациите му имат доказателствена стойност само ако е заключителен акт в производството по чл. 122-124 от ДОПК /арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК/ и то при оспорването му, а не и в съдебното производство по обжалване на друг РА. Вън от това, резултатът от извършената на данъчната администрация проверка дали фактурираните от ДЗЛ лице сделки действително са извършени, декларирането и плащането на ДДС, са обстоятелства, които следва да се вземат предвид от националния съд при преценката за наличието на облагаема доставка, предоставящо право на приспадане на получателя по фактурата /вж. т. 41 от решението на СЕС по дело С-643/11/. В случая данъкът е деклариран от доставчика и получателя; получателят е платил цената и ДДС на получателя. Както правилно сочи първостепенния съд, ако дължимият ДДС не е внесен от доставчика, то отговорността на получателя може да се осъществи по реда на чл. 177 от ЗДДС.

Отказаното с РА данъчно предимство в полза на Х. К. АД по доставките на Б. Е. ЕООД и за количеството на билките по стоковите разписки е неправомерно, а отмяната на съответната част от утежняващия административен акт правилна. Дължимо е оставяне в сила на съдебното решение.

На изводите за правилност на оспорения съдебен акт не се отразява допуснатите в него три очевидни фактически грешки. Опущение на съда при формулирането на диспозитива е включването на фактури 173/05.08.2010 г. и 195/25.10.2010 г. в обхвата на тези, за отреченото право на приспадане по които отменя изцяло РА и едновременно сред тези, за които РА се отменя частично и частично се отхвърля оспорването. Мотивите на съда във връзка с тези две фактури са за съществуващо право на приспадане за част от начисления данък, съответстваща на количеството предадени стоки по разписките. Очевидна фактическа грешка представлява и отсъствието на диспозитив за решаването на спора по правото на приспадане, упражнено по фактура 185/15.07.2010 г., макар на л. 14 от решението, в мотивите да е прието, че данъчно предимство не съществува за доставката на мед. ружа лист, на която съответства ДДС в размер 59.20 лева. Тези очевидни неточности са отстраними по реда на чл. 175 от АПК и не са основание за касиране на решението.

На ответника по касация се следват разноски по производството в размер на 7 175 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 3453/23.05.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 8396 по описа за 2013 г.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София да заплати на Х. К. АД деловодни разноски в размер 7 175 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц./п/ М. С.

Б.Ц.