6Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

[населено място], 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретар И. А. като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1123 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОТП Ф. Б. ЕАД /чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД/ срещу въззивно решение № 1564/08.12.2022 г. по в. гр. д. № 1825/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1364/2022 г. по гр. д. № 13658/2021 г. на Районен съд Пловдив за установяване в отношенията между страните, че П. Д. Д. не дължи на касатора сума в размер на 13 850, 62 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането за която е цедирано на „ОТП Ф. Б. ЕАД, поради погасяване на това вземане по давност.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, в резултат на което съдът е достигнал до необоснования извод, че кредиторът е бездействал и вземането му се е погасило по давност. Защитава се тезата, че перемпцията е без правно значение за течението на давността. Касаторът моли да бъде постановен акт, с който въззивното решение да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

От ответника по касация П. Д. Д. е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения, че всички изпълнителни действия, извършени след перемпцията, са ненадлежни и не могат да породят материалноправен ефект да прекъснат погасителната давност. При изложените доводи се формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски в негова полза.

В проведеното открито съдебно заседание страните не изпращат свои представители.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковото производство е образувано по предявена от П. Д. Д. срещу „ОТП Ф. Б. ЕАД претенция за установяване недължимостта поради погасяване на вземането по давност на сума в размер 13 850, 62 лв. - главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, и цедирано на „ОТП Ф. Б. ЕАД, за принудително събиране на което вземане е било образувано изп. дело № 271/2020 г. на ЧСИ рег. № 823.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел за безспорно установени фактите, че срещу ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение по повод неизпълнение на договора за кредит и по искане на „Банка ДСК“ ЕАД е било образувано изпълнително производство, в рамките на което е бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. На 06.08.2013 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал спиране, като наложеният запор е бил вдигнат, а по молба от 17.03.2015 г. е производството е било възобновено. На 26.11.2015 г. „ОТП Ф. Б. ЕАД е поискало конституиране като взискател и налагане на нови запори. Въззивният съд, като е преценил, че от момента на спиране на изпълнителното производство до датата, на която е поискано предприемането на нови изпълнителни действия, са минали повече от две години, е приел, че изпълнителното производство е перемирано по силата на закона, съответно действията, извършени след този момент, нямат прекъсваща давността сила.

С определение № 3242/03.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса: „Прекъсва ли давността искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия с посочване на изпълнителни способи по изпълнително дело, по което вече са настъпили предпоставките за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?“ за проверка дали съответства на разрешенията, дадени в решение № 37/2020 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о., както и решение № 257/2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III г. о., съответно на служебно известното на състава ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК.

По селективното основание, обусловило достъпа до касационно обжалване:

С постановяване на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС противоречията в практиката относно значението на перемпцията са преодоляни. С т. 3 от цитираното тълкувателно решение е дадено разрешението, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от съображенията са, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни последици. След отмяна на ППBC № 3/18.11.1980 г. прекратяването на изпълнителния процес няма отношение към прекъсването на погасителната давност. При предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД свързва последиците за давността, осъществен се явява нейният фактически състав, респективно погасителната давност се прекъсва. Изпълнителните способи, които са били реализирани преди перемпцията да настъпи, не се засягат от прекратяване на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. От друга страна, прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска отново принудително изпълнение, тъй като то не се припокрива с прекратяване на исковото производство и следва да се отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото му правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който дължи подчинение на изпълнителния лист. За взискателя санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се състои в това, че той губи възможността да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора взискател, независимо от факта, че е възможно изпълнително действие да не се осъществи в рамките на поискан изпълнителен способ поради независещи от волята на кредитора причини. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че изразът „валидност на изпълнителното действие“ цели да посочи процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприключили изпълнителни способи по прекратено дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес.

По същество на касационната жалба настоящият състав на съда намира следното:

Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК.

С въззивното решение правилно е прието, че с предявената на 10.06.2014 г. от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД молба за образуване на изпълнителни дело до датата 26.06.2015 г. /приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС/ давностен срок не е текъл за вземането срещу длъжника П. Д.. Изводите на въззивната инстанция относно значението на изпълнителните действия, поискани от първоначалния взискател, а по-късно и от цесионера „ОТП Ф. Б. ЕАД по перемираното изпълнително дело № 422/2013 г. и невъзможността те да са прекъснали течението на давностния срок, се явяват в противоречие с разясненията, дадени в посоченото по-горе тълкувателно решение.

Дори да се приеме за вярна тезата на въззивния съд, че към м. ноември 2015 г. изпълнителното дело е било перемирано, то като се има предвид, че до 26.06.2015 г. давност не е текла, а на 26.11.2015 г. „ОТП Ф. Б. ЕАД е подало молба за конституиране като взискател, съответно е поискало налагане на запор, последвано от искане за налагане на нов запор с дата 06.03.2017 г. и искане за образуване на ново дело през 2020 г., по което регулярно са били извършвани изпълнителни действия, не може да се счете, че вземането срещу длъжника П. Д. е погасено по давност. Предприемането на всяко действие за принудително изпълнение след 26.06.2015 г. по силата на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прекъсвало давностния срок, независимо от това дали изпълнителните способи са били успешно реализирани. Активността на взискателите /цедент и цесионер/ е достатъчна за прекъсване на давността - извършвани са множество такива действия в периода от 05.06.2013 г. до 11.11.2021 г. /последно изпълнително действие/ като между отделните действия не е налице изтичането на петгодишен срок. Поради тези съображения се налага извод, че постановеното от Окръжен съд Пловдив решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено с разрешаване на спора от настоящата инстанция. Липсва необходимост от извършване на допълнителни процесуални действия или повтаряне на вече извършени – чл. 293, ал. 3 ГПК.

Доколкото не се явява обоснована тезата на ищеца П. Д., че вземането на „ОТП Ф. Б. ЕАД, заместено в хода на процеса от „Банка ДСК“ АД, за главница в размер 13 850, 62 лв. е погасено по давност, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора ответник се дължат разноски за трите съдебни инстанции, които възлизат на 1 634 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1564/08.12.2022 г. по в. гр. д. № 1825/2022 г. на Окръжен съд Пловдив, вместо което постановява

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. Д. срещу „ОТП Ф. Б. ЕАД, заместен в хода на процеса от „Банка ДСК“ АД, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че П. Д. Д. не дължи на „ОТП Ф. Б. ЕАД, с правоприемник „Банка ДСК“ АД, сума в размер на 13 850, 62 лв. – главница по договор за кредит от 15.09.2008 г. и допълнително споразумение от 14.10.2010 г., сключени с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането за която е цедирано на „ОТП Ф. Б. ЕАД, поради погасяване на това вземане по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. Д. да заплати на „Банка ДСК“ АД сума в размер на 1 634 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.