О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60424
Гр. София, 13.07.2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 09.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Х. т. д. № 2018/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 63/09.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. по описа на ОС – Търговище, с което е потвърдено решение № 666 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 881/2019 г. по описа на РС – Търговище, за осъждане на касаторката да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК[ЕИК] следните суми: 5 023.54 лв. – непогасено парично задължение от 50-та до 96-та вноска /за периода от 12.06.2014 г. до 12.04.2018 г./ по договор за кредит за текущо потребление от 12.10.2010 г.; както и съответните договорна и наказателна лихва за посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до окончателното й погасяване.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването му. Оспорва се признатата от съда материалноправна легитимация на ищеца – цесионер, както и правилността на направения извод, че вземанията за присъдените вноски не са погасени по давност. По подробно изложени съображения в тази връзка се моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като излага подробни доводи за неговата неоснователност, както и за неоснователността на жалбата по същество. Претендира разноски.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, с оглед разпоредбата на чл.113, изр. последно от ГПК, поради което е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл съобразно чл.269 ГПК, като е изложил мотиви в следния смисъл:
По възражението за изтекла погасителна давност, съставът на въззивния съд не е възприел доводите на ответницата за наличие на предсрочна изискуемост на кредита, от настъпването на която да тече давността. Посочил е, че по делото липсват данни такава изискуемост да е била надлежно обявена от праводателя на ищеца /БАНКА ДСК ЕАД/ в по-ранен етап от датата на настъпване на крайния падеж на задължението, поради което давността, съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, е започнала да тече от този момент /12.04.2018 г./ и е била съответно прекъсната с депозирането на исковата молба на 21.05.2019 г.
По спора за легитимацията на кредитора – цесионер съставът на въззивния съд е приел, че ответницата е уведомена за прехвърлянето на вземането с връчването на исковата молба и приложенията към нея - договор за цесия, уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД и пълномощно от цедента за цесионера, което представлява факт, подлежащ на съобразяване, съгласно чл.235 ал.3 ГПК. Изводите си въззивният съд е подкрепил с конкретна трайна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Освен това е посочил, че съобщаването на цесията би имало значение само в случай, че длъжникът е изпълнил към цедента, а изпълнението се търси от цесионера, респ. същото е ирелевантно за разрешаването на спора.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси /съгласно задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, по които касационният съд да се произнесе. Същото съдържа само оплаквания за неправилност - основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които са без значение в селективната фаза на касационното производство. Липсата на общото основание на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчна, за да се откаже исканата касационна проверка.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. От неговото съдържание не се констатира превратно прилагане на закона /в неговия обратен смисъл/ или особено грубо нарушение на правилата на опита и формалната логика, които да покрият критериите за достъп до касация на поддържаното основание. По спорните въпроси, повдигнати от касаторката, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС – задължителна и по чл.290 ГПК. Несъответстващи на данните по делото, както и на изискванията за квалифицираната форма на неправилност, са наведените аргументи за наличие на неяснота, неразбираемост и противоречие в изложените от решаващия съдебен състав мотиви.
С оглед горното не са налице основания за селектиране на касационната жалба. При този изход от спора, в полза на ответното дружество следва да се присъдят сторените за производството съдебно-деловодни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК в размер на 200 лв.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 63 от 09.06.2020 г. по в. гр. д. № 26/2020 г. по описа на ОС – Търговище.
ОСЪЖДА А. И. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 200 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: