№ 40София,04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 145 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 66574/31.08.2021 г. на „Булборг“ АД, представлявано от П. В. Н., за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане от 29.01.2020 г. по изпълнително дело № 20158260400395 по описа на ЧСИ А. А..

Молителят твърди, че е длъжник по посоченото изпълнително дело, по което е извършена публична продан на недвижими имоти, собственост на другия длъжник П. В. Н.. За купувач на имотите е обявен взискателят „Б. БГ“ О., който не е внесъл задатък. Изготвено е „предварително разпределение“ от 21.07.2017 г., което е обжалвано от П. Н.. Това разпределение е влязло в сила през 2018 г. След това е изготвено постановление за възлагане на посочените имоти, което също е обжалвано от П. Н., но е влязло в сила и е вписано в СВ-П. на 19.05.2021 г.

Молителят твърди, че не е бил уведомен за посочените действия по изпълнителното дело, с което бил лишен от всички предвидени в ГПК средства за защита – чл.435 и чл.462 ГПК. Счита, че е имал право да обжалва т. нар.“предварително разпределение“ от 21.07.2017 г. и последвалото постановление за възлагане. След връчване на поканата за доброволно изпълнение през 2015 г. на дружеството не били връчвани никакви съобщения по изпълнителното дело.

Молителят счита, че като съдлъжник има интерес и законоустановено право да бъде информиран за изпълнителните действия, въпреки че не е собственик на имотите, върху които е насочено принудително изпълнение. Затова иска отмяна на постановлението за възлагане на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Сочи също, че взискателят „Б. БГ“ О., на който имотите са възложени с атакуваното постановление на ЧСИ, не е извършил плащане на съразмерните части на другите взискатели съобразно изискването на чл.495 ГПК.

Молителят иска спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на ВКС по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС, образувано по въпроса дали подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496, ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти.

Ответникът в производството „Б. БГ“ Е. счита молбата за недопустима. Поддържа, че „Булборг“ АД не е сред кръга на лицата по чл.435, ал.3 ГПК и няма право да иска отмяна по чл.303 и сл. ГПК на влязлото в сила постановление за възлагане. Отделно от това счита, че постанвлението за възлагане не е сред кръга на актовете, които могат да бъдат предмет на производството по отмяна по чл.303 и сл. ГПК. Излага доводи за неоснователност на молбата за отмяна, както и на искането за спиране на производството по нея до приемане на тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално недопустима.

Изпълнителното производство, по което е постановено атакуваното постановление за възлагане на недвижими имоти, е образувано по изпълнителен лист в полза на взискателя „Б. БГ“ Е. срещу солидарните длъжници „Булборг“ АД, „В.“ О. и П. В. Н.. Предмет на принудително изпълнение са имоти, собственост на длъжника П. Н.. Именно този длъжник може да реализира защитата по чл.435, ал.3 ГПК и чл.462 ГПК. Солидарният длъжник „Булборг“ АД не е страна по изпълнителните действия, насочени срещу имоти на другия длъжник П. В. Н., затова не може да иска отмяна на влязлото в сила възлагателно постановление за тези имоти, независимо от това какво ще приеме ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2020 г. по въпроса дали подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496, ал.1 ГПК. Като солидарен длъжник „Булборг“ АД е имало възможност да извърши плащане на дълга към взискателя „Б. БГ“ Е. и на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.429, ал.1 ГПК да се суброгира в правата на удовлетворения взискател. Само в качеството на такъв взискател „Булборг“ АД би могло да участва като страна в изпълнителните действия, насочени срещу имуществото на длъжника П. В. Н., като ги обжалва по реда на чл.435, ал.3 ГПК /ако е участвал като наддавач в проданта/ или по чл.462 ГПК, евентуално – да иска отмяна на влязлото в сила възлагателно постановление, ако такава принципна възможност бъде приета по посоченото тълкувателно дело. Такива твърдения обаче в случая няма. Ето защо „Булборг“ АД, в качеството на солидарен длъжник на П. В. Н., не е надлежна страна, която може да упражни право на подаване на молба по чл.303, а.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила възлагателно постановление. Подадената молба е процесуално недопустима и не следва да се допуска до разглеждане по същество. Ето защо не е налице и основание за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

НЕ ДОПУСКА до разглеждане молба вх. № 66574 от 31.08.2021 г. на „Булборг“ АД, представлявано от П. В. Н., за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане от 29.01.2020 г. по изпълнително дело № 20158260400395 по описа на ЧСИ А. А..

Определението, в частта, с която не се допуска до разглеждане молбата за отмяна, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: