Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на М.К, прокурор в Районна прокуратура (РП) – Ямбол, срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 15.31 от протокол № 19 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 04.07.2018 г., с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 от ЗСВ жалбоподателката (тогава младши прокурор) е назначена на длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура – Ямбол, а не според молбата й, в Софийска районна прокуратура (СРП). Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е „незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила“. Излага съображения, че липсват мотиви за назначаването й в Районна прокуратура – Ямбол, а са налице мотиви за назначаването й в Софийска районна прокуратура. Моли решението да бъде отменено и преписката да се върне на ПК на ВСС за ново произнасяне. Претендира и присъждане на направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Велинова, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването. Процесното решение на ПК на ВСС е взето по отношение на жалбоподателката, което обосновава правният й интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита (това решение директно рефлектира в правната й сфера и засяга нейните права и законни интереси). Разгледана по същество, жалбата...