Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на "Найс" ООД, със седалище гр. П.,подадено чрез управителя А.П, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 5320 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 9262/2017 г. на тричленен състав на VІІІ отделение на Върховния административен съд.
В искането за отмяна са развити доводи за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствени правила, предвид обстоятелството, че страната е била ограничена в правото си на защита и достъп до справедлив съдебен процес, защото атакуваното решение противоречи на други решения на ВАС,включително на VІІІ отделение, и нарушаване на правото на защита е осъществено чрез «поддържане на противоречива практика». Освен това, достъпът до ефикасни правни средства за защита е гаранция за реалното упражняване на правото на защита на всеки субект, засегнат от административния акт, и съгласно чл. 6, ал. 1, изр. първо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, освен че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.Освен правото на справедлив процес в разумен срок, молителят твърди и че бил нарушен и чл.47 от Харта на основните права на Европейския съюз, защото правото на защита на засегната страна е фундаментално и предопределящо преценката за достъп до ефикасни правни средства за защита на засегнатото материално право. Поради това моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Ответникът по искането за отмяна - директор на Дирекция "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП", в писмено становище и чрез процесуалния си представител юрк. Г.Т, изразява становище за неоснователност на молбата и моли тя за бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски,
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.240, ал.1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
С решението, чиято отмяна се иска, в касационно производство, образувано по жалба на директор на Дирекция "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП, е отменено решение № 262/18.07.2017 г. постановено по адм. д. № 64 по описа за 2017 г на Административен съд - В. Т, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р - 04000415004281 - 091-001/10.10.2016 г. на ТД на НАП - В.То, потвърден с решение № 8/6.01.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В.То и жалбата на "Найс" ООД - гр. П. е отхвърлена.
Не е налице основанието за отмяна на съдебния акт, предвидено в чл. 239, т. 5 от АПК.
Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл.237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл.239,т.1 - 6 от АПК отменителни основания.
В молбата, по която е образувано настоящото производство, е посочено като основание за отмяна това по чл. 239, т. 5 от АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
В случая съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като, видно от приложените доказателства, молителят е бил редовно призован пред двете съдебни инстанции, като по процесното дело е участвал чрез процесуалния си представител адв.. Й, с надлежно прието пълномощно/л.11 от делото/ и с представена писмена защита/л.17 от делото/, т. е. не само не е бил лишен от възможност да участва в делото, но и е реализирал тази възможност, като е бил надлежно представляван.
По тези съображения твърдението че на страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, й е било нарушено правото на защита, респ. «ограничено правото й на участие в процеса» не намира опора в доказателствата по делото.
Възражението че страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от достъп до ефикасни правни средства за защита, предвид «поддържаната противоречива практика» и че било нарушено правото й на справедлив процес в разумен срок, съгласно чл. 6, ал. 1, изр. първо от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и правото й на защита на като засегната страна на достъп до ефикасни правни средства за защита на засегнатото материално право, респ. чл.47 от Харта на основните права на Европейския съюз, е също неоснователно, предвид следното:
Законодателят не е включил в хипотезата на чл. 239, т. 5, предложение първо от АПК и случаите, когато страната, макар и да е участвала по делото, е била ограничена в правото си на защита и достъп до справедлив съдебен процес. Р.но тълкуване на посочената разпоредба не следва да се прави, с оглед характера й на процесуална императивна разпоредба, част от глава четиринадесета на АПК, регламентираща извънредно средство за отмяна на влезли в сила решения, като се има предвид, че най-важната правна последица на влязлото в сила съдебно решение е силата на пресъдено нещо, включваща и непререшимост на разрешения спор /чл. 299, ал. 1 ГПК/. Доведена докрай, логиката на молителя би довела до превръщането на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения по тази точка до касация на решение, постановено в касационно производство, което е недопустимо.
Подробно изложените в настоящото искане съображения, че процесната фактура отговаря на изискванията по чл. 114, ал. 1 ЗЗД и е установено реалното извършване на доставката, като овластяването на получателя да се разпорежда като собственик е възможен резултат от прехвърляне правото на собственост или учредяване на вещно право/може да е резултат и на предаване на стоката от името и за сметка на доставчика като лице, което само държи или я владее или което действа като комисионер/,а "Найс" ООД закупило металните стойки от "ВИП Паркет" ООД по силата на договор за продажба от 23.09.2014 г. и стоките са предадени на "Найс" ООД с протокол, от който момент дружеството получило правото да се разпорежда с тях като собственик, т. е.за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към законосъобразността на посоченото решение, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането.Поради това и не се следва да се обсъждат в настоящото производство.Освен това, евентуалното несъобразяване от решаващия съд на относими разпоредби от правото на Европейския съюз също не е измежду изчерпателно предвидените основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 239 АПК.
По изложените съображения искането за отмяна на решението на тричленния състав на осмо отделение при Върховния административен съд, постановено по адм. д. № адм. д. № 9262/2017 г., на посоченото правно основание, е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли.
При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК,вр. с чл.249 АПК, е направено своевременно и е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в ДВ бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. за защита пред ВАС,които да се заплатят от молителя.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на "Найс" ООД, със седалище гр. П.,подадено чрез управителя А.П, за отмяна на влязлото в сила решение № 5320 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 9262/2017г. на тричленен състав на VІІІ отделение на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 5 от АПК.
ОСЪЖДА "Найс" ООД, със седалище гр. П., чрез управителя А.П, да заплати на Дирекция "ОДОП" - В.То при ЦУ на НАП, чрез директора, сумата 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.