Образувано е по касационна жалба на И.Д, в качеството му на кмет на община Д.ад, срещу решение № 260 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 445 по описа за 2016 г. на административен съд - Хасково. С него е отменен негов изричен отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на П.З.
Ответната страна по касационната жалба - П.З оспорва същата чрез депозирано писмено становище на адв.Б.Б.П присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - Хасково е бил сезиран с жалба от П.З срещу решение № ОК-10-70 от 10.08.2016 г. на кмета на община Д.ад. С него на основание чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, на лицето е отказано предоставяне на информация по заявление с рег. индекс ОК-07-42 от 21.07.2016 г. Прието е, че достъпът засяга трети лица и те са отказали да дадат съгласието си за предоставяне достъп на исканата информация.
Административният съд е приел, че жалбата пред него е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. В мотивите на акта му са изложени фактите по спора, а именно, че посоченото лице е подало заявление по реда на чл.24 и сл. от ЗДОИ, както и че е поискано съгласие от трети лица М.М и М.М, кметове на с. Д. и с. Б., населени места в община Д.ад, понеже информацията, която се иска се отнася до тях и тяхната работа в това качество.
Административният съд е посочил в мотивите си, че актът е издаден от компетентен орган, като не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда не се явява нарушен и материалния закон, но конкретно неговите разпоредби на чл.2, в която е дадено легално определение на обществена информация, както и на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. В последните разпоредби са дефинирани видовете обществена информация - официална и служебна. Търсената и обсъждана информация според съда е служебна, понеже се отнася до дейността на органите и тяхната администрация, в случая дейността на кметовете на посочените населени места. Същата е и била налична.
Настоящият съдебен състав възприема като правилни тези изводи и съображения на административния съд и преди всичко основния му аргумент, който е обусловил извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Това е липсата на мотиви, от които да се установи по какъв начин исканата информация би засегнала третите лица. Това е така, понеже се прегражда възможността за извършване на проверка за наличието на засегнати интереси на трети лица и защо се налага ограничаване достъпо до тази информация.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. С.но, за да е налице тази хипотеза не е достатъчно да липсва съгласието на третото лице, но и да е обосновано с конкретни факти по какъв начин са засегнати негови интереси и съотнасянето им към обществения интерес от достъп до тази информация. При това според § 1, т.6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. С § 1, т.5 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ е въведена оборима презумция, според която до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл 3, ал.1 относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл.3; г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл.3. Липсата на конкретно посочени факти, обосноваващи правното основание по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, включително и относно наличието или не на надделяващ обществен интерес, обосновава правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение (решение № 8205/4.07.2016 г. по адм. дело № 3961/2015 г. на ВАС, V отд.).
Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 500.00 лв., на основание чл.143 от АПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 31.10.2016 г. по адм. дело № 445 по описа за 2016 г. на административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА община Д.ад да заплати на П.З сумата 500.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.