Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С. от гр. С. З., чрез пълномощника адвокат Л. А., против решение 222/17.11.2014 г., постановено по адм. дело 427/2014 г. по описа на Административен съд гр. С. З., с което е отхвърлена жалбата му против решение 119/09.09.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. С. З., с което е потвърдено разпореждане 4703207648/19.05.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. по подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. С. З., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. С. З. е отхвърлена жалбата на С. И. С. против решение 119/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. З., с което е потвърдено разпореждане 4703207648/19.05.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.

За да постанови това решение съдът е приел, че по подаденото от С. И. С. заявление законосъобразно е отказано изменение на отпуснатата пенсия чрез зачитане на стажа през период от 18.01.2011 г. до 28.12.2009 г. като стаж от първа категория. Съдът е изложил подробни съображения, въз основа на които е приел, че разпоредбата на чл. 69, ал. 4 /впоследствие ал. 5, а сега ал. 6/ КСО е неприложима за случая, поради това че същата е влязла в сила след отпускането на пенсията, както и след нейните изменения, при които придобития осигурителен стаж след пенсиониране през посочения период е зачетен от трета категория. Наред с това е приел, че от анализа на събраните доказателства не може да се направи извода, че жалбоподателят е участвал пряко и непосредствено в изпълнението на някоя от дейностите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, а дейността му е била свързана с организация, ръководство и контрол на такива дейности, което не съответства на изискването на закона.

Настоящият касационен състав на състав намира, че така постановеното решение е неправилно.

От фактическа страна по делото се установява, че на С. И. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане 4703207648/

03.05.1999 г., считано от 18.01.1999 г. За придобития след пенсионирането стаж, въз основа на подавани заявления от същия, пенсията периодично е изменяна, като съответно е зачетен придобития осигурителен стаж през периода 18.01.2001 г. 28.12.2009 г. за стаж от трета категория. От С. И. С. е подадено заявление вх. МП-3061/20.01.2014 г.,

с което е поискал придобития от него стаж за периода 18.06.2001 г. 28.12.2009 г.

да бъде зачетен от първа категория, на основание пар. 57 и пар. 64 П. З. З. от 2009 г. Исканото изменение е отказано с разпореждане 4703207648/19.05.2014 г.

на ръководителя на ПО, което е потвърдено при обжалването по административен ред с решение 119/09.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. З., което е предмет на оспорването пред първата инстанция. В мотивите на решението е прието, че от събраните доказателства не се доказва по категоричен начин, че стажа, положен от С. С. попада в обхвата на чл. 69, ал. 6 КСО, а именно, че същият е извършвал неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, химическа, биологична и радиационна защита, изброени в чл. 60 ПУД МВР.

В подадената от С. С. жалба до първоинстанционния съд се излагат доводи и съображения, които обосновават твърдението му, че през спорния период е извършвал дейностите посочени в чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗМВР, съответно чл. 52г, ал. 2, т. 8 и т. 9 ЗМВР отм. и чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, прави се анализ на представените пред административния орган доказателства и е поискано представянето на други писмени доказателства. В нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на жалбоподателя относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и в частност, че не сочи доказателства от значение за определяне на категорията, по която следва да бъде зачетен трудът му през периода 18.06.2001 г. - 28.12.2009 г. Даденото от съда указание в разпореждането от 30.09.3013 г. е общо че жалбоподателят носи тежестта да установи обстоятелствата, на които основава своите възражение, поради което това указание не удовлетворява изискването по чл. 171, ал. 4 АПК. Наред с това, съдът е анализирал правни норми, чието приложение не е било спорно по делото, в резултат на което е достигнал до извода, че нормите, на които жалбоподателят основава своята претенция не намират приложение в случая предвид това че са материалноправни и че не им е придадено обратно действие. Наред с това, едва в края на решението съдът е изложил съображения, които само преповтарят тези на директора на ТП на НОИ, изложени в обжалваното решение и които са в смисъл, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че през периода 23.12.2006 г. до 28.12.2009 г., през който е работил в системата на гражданска защита, жалбоподателят е участвал пряко и непосредствено в изпълнение на някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на съда е необоснован, тъй като не е изграден въз основа на анализ на събраните доказателства. Въпреки пространния характер на решението, мотивите, които се отнасят до извода дали жалбоподателя е участвал пряко и непосредствено в изпълнение на някоя от дейностите по чл. 71, т. т. 3 - 6 ЗЗБ са лаконични /на стр. 9, втория абзац/ и не съдържат обсъждане и анализ по същество на събраните доказателства, нито изводи относно релевантните факти и обстоятелства. Отделно от това, в частта от мотивите на решението, отнасяща се до приложимостта на чл. 69, ал. 6 /предишни ал. 4, съответно ал. 5/ КСО се съдържат повторения на еднакви по съдържание съждения и изводи, някои буквално са повторени на различни места, без в крайна сметка да е направен конкретен и еднозначен извод от съда за кой период от целия период /18.06.2001 г. 2812.2009 г./ приема, че е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 6 КСО /предишни ал. 4 и 5 /.

В тази връзка следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 69, ал. 4 КСО, нова, обн. ДВ, бр. 102/2006 г., в сила от 23.12.2006 г./ е предвидено, че служителите в Главна дирекция "Национална служба Гражданска защита на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, изпълняващи някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита, или ако са прослужили 15 години на длъжност водолаз. С измененията в ДВ, бр. 109/2007 г., ал. 4 става ал. 5, а с последващо изменение /обн. ДВ, бр. 102/2008 г./, разпоредбата е приведена в съответствие с променено наименование на министерството, като съобразно това е посочено, че ГД Национална служба Гражданска защита е към Министерство на извънредните ситуации.

Дейностите, посочени по чл. 71, ал. 1, т. т. 3 - 6 ЗЗБ са следните: т. 3 операции по издирване и спасяване, т. 4 провеждане на спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи при бедствия, т. 5 оперативна защита при наводнения и т. 6 радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.

С пар. 5, т. 2 на ПМС 21 от 08.02.2008 г. /обн., ДВ, бр. 17/19.02.2008 г.) е създадено нова т. 3 в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в която е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 69 КСО се зачита и изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 5 КСО /предишна ал. 4/. Според пар. 17, предложение второ, от ЗР на същото ПМС 21/2008 г., пар. 5, т. 2 влиза в сила от 23.12.2006 г. Съгласно чл. 17, ал. 2 НПОС в редакцията към този момент, осигурителният стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд.

Предвид тези разпоредби, в случая първоинстанционният съд е следвало да даде отговор на въпросите дали осигурителният стаж на С. С. за периода от 18.06.2001 г. до 28.12.2009 г. /съгласно подаденото от него заявление за изменение на пенсията с вх. МП-3061/20.01.2014 г./ е от първа категория по силата на чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 НПОС и в тази връзка дали е налице основание за изменение на отпуснатата пенсия. При този отговор съдът е следвало да разграничи приложимите правни норми през посочения период. Настоящият състав намира, че съгласно цитираните разпоредби на чл. 17, ал. 1 и 2 НПОС основание за зачитане на труда по чл. 69, ал. 5 /предишна ал. 4/ от първа категория е въведено след 23.12.2006 г. и поради това че в случая не става въпрос за първоначално отпускане на пенсия, а за изменение на такава, то обстоятелството дали трудът отговаря на изискванията по чл. 69, ал. 5 КСО /предишна ал. 4/ следва да бъде изследван за времето след тази дата. По-конкретно, следва да бъде направена преценка дали С. С. е изпълнявал някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1, т. 3 - 6 от Закона за защита при бедствия, съгласно действащите през периода редакции на чл. 69, ал. 5 /предишна ал. 4/ КСО. При обсъждането на този въпрос съдът следва да даде конкретни указания на жалбоподателя, съгласно чл. 171, ал. 4 АПК и при необходимост да изясни кои въпроси са спорни между страните, като изготви съответен доклад по делото. Наред с това, при преценка за необходимост съдът може да даде указания или при условията на чл. 171, ал. 2 АПК да назначи съдебно-икономическа еспертиза, която да анализа съдържанието на дейностите, които са посочени в длъжностните характеристики на жалбоподателя за заеманите от него длъжности през периода, както и с оглед останалите представени доказателства за установяване на конкретните дейности, в които е вземал участие жалбоподателят С. С.. След като обсъди и анализира всички относими и допустими доказателства, съдът следва да направи обоснован извод дали същият е изпълнявал някоя от дейностите по чл. 71, ал. 1 т. т. 3 - 6 ЗЗБ. Освен това съдът следва да има предвид, че искането за изменение е за периода от 18.06.2001 г. до 28.12.2009 г., а не от 18.01.2001 г. /освен ако няма друго искане, което не е налично по преписката/.

По изложените съображения, решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, което препятства преценката относно правилното приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение 222/17.11.2014 г., постановено по адм. дело 427/2014 г. по описа на Административен съд гр. С. З., и

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ А. Д.

А.Д.