Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Й. М., [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адвокат И. М., срещу въззивно решение № 260240/18.02.2021г. по гр. д. № 958/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

С определение № 164/20.04.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на даденото разрешение на релевантните и обобщени процесуалноправни въпроси относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, със задължителната практика на ВКС - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, както и с посочената от касатора практика на ВКС. Въпросите са свързани с това, как следва да се преценяват свидетелските показания - поотделно и съвкупно с останалите доказателства, които носят информация за релевантни към спора факти, и съображенията за кредитирането им при констатация за противоречиви показания на различни свидетели, заинтересованост, вътрешни противоречия в показанията, както и противоречие с останалите доказателства /посочените от касатора решение №183/2017г. по гр. д.№4028/2016г., ВКС, ІVг. о., решение №65/2010г. по гр. д.№4216/2008г., ВКС ІV г. о., решение №700/2010г. по гр. д.№91/2010г., ВКС,ІV г. о./. Оттук следва да се направи преценка за това дали са изпълнени и указанията на касационната инстанция за обсъждане на гласните и писмени доказателства за установяване на релевантни за спора факти /момента на завършване на строежа в „груб вид“ с поставяне на покрив/, както и поддържаното възражение от ответника за трансформация на лични средства при придобиване на имота, тъй като строителството е извършено със средства на родителите му.

Ответникът по касация К. И. Б., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С решение №22/2020г. по гр. д.№3048/2019г. на ВКС, ІІ г. о. е отменено решение № 439/04.04.2019г. по гр. д.№2430/2018г. на Окръжен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. По въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване, е прието по реда на чл.290 ГПК, че при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж може да се установи с всички доказателствени средства. Дадени са указания за обсъждане на гласните и писмени доказателствата за установяване на релевантни за спора факти /момента за завършване на строежа в „груб вид“ с поставяне на покрив/ и възражението на ответника, че строителството е извършено със средства на родителите му. Указано е и назначаването на техническа експертиза за установяване придобивната стойност на сградата на етап „груб строеж“ към сочените от свидетелите два момента на изграждане на сградата в груб вид – края на 2011г. и преди зимата на 2012г., с оглед преценката дали е налице трансформация на лични средства на ответника.

При новото разглеждане на делото с обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1659/2018г. по гр. д. № 13727/2014г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот – двуетажна стоманенобетонна жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ 80 кв. м. и тавански етаж с площ 75кв. м., и прилежащо котелно помещение с площ 5кв. м., построена в УПИ *, кв.68, [населено място], [община], между К. И. Б. и Г. Й. М., при равни квоти.

Въззивният съд е приел, че по време на брака на страните /сключен през 2006г./ бащата на ответника Г. М. му е дарил с нотариален акт №69/2009г. незастроено дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ * с площ от 590 кв. м. Въз основа на разрешение за строеж от 17.06.2010 г. и открита строителна площадка по одобрен проект от 16.10.2010 г. на името на Г. М., в имота има построена нискоетажна жилищна сграда, за която е отправяно искане за присъединяване към електроразпределителната мрежа от 2009 г. и е сключен договор за ползване на услугата по електрифициране от 2012 г. Не е съставен акт по чл.181, ал.2 от ЗУТ. Съгласно СТЕ от 08.09.2017 г. жилищната сграда в УПИ * е двуетажна, със застроена площ от 75 кв. м и едноетажно котелно помещение с площ от 5 кв. м. Първият етаж е жилищен, а вторият - тавански. Същата се ползва от 22.03.2013г.,съобразно данните за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Изградената по време на брака сграда върху имот, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност, ако е довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж с взаимния принос на двамата съпрузи. Суперфициарният собственик придобива правото на собственост върху постройката, когато същата бъде материализирана в определен минимален вид за самостоятелност. По делото са налице свидетелски показания, относно това, кога е била построена процесната сграда в груб вид, но същите са противоречиви. Според Й. грубият строеж е завършил към 2011 г., а Л. е категорична, че преди настъпване на фактическата раздяла през август 2012 г. страните са живеели в къщата, което всъщност сочи, че е била завършена в груб вид преди този момент. Свидетелката Ш. твърди, че къщата е била покрита след средата на 2012 г., но преди зимата. Свидетелят С. е категоричен, че къщата е завършена в края на 2012 г., като тогава е бил завършен покривът. На практика свидетелите са категорични, че сградата е построена в груб вид по време на брака на страните, който е прекратен на 14 декември 2012 г. Противоречието в свидетелските показания е относно това, дали сградата е построена в груб вид преди настъпване на фактическата раздяла на страните или след това. Й. е бивш съпруг на сестрата на М., а Ш. – негова майка. Свидетелката Л. е леля на ищцата, Л. – неин съпруг. С. е съсед на ответника, като би следвало показанията му да са обективни и безпристрастни, но демонстрира безкрайно добро познаване както на семейния живот на страните, така и на финансовите възможности - на тях и на родителите на М..Показанията му са депозирани с явен стремеж да се услужи на жалбоподателя. Не се дава вяра и на изложеното от Ш., с оглед близкото родство с ответника, като и в този случай показанията са депозирани с оглед обслужване интересите на сина, Л. не разкрива подробности, а само потвърждава разказаното му от неговата съпруга, че е взела племенницата си и децата, родени от брака на страните, от новата къща, което кореспондира с показанията на Й., че същата е била завършена в груб вид в края на 2011 г. и семейството е живяло в нея. Това кореспондира и с представените от „Антрацит“ ЕООД писмени доказателства – изписване на стоки и отчет за продажбите, за закупени керемиди, капаци и подпокривно фолио в края на септември 2011 г. За да е съпружеска имуществена общност, сградата следва да е изградена с взаимния принос на двамата съпрузи. Правата на собствениците – бивши съпрузи, се определят към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ. По делото не са ангажирани доказателства за получаваните доходи на страните преди прекратяване на брака и по времето, когато е строена процесната къща. От ищцата е представен договор за потребителски кредит от 27.12.2011 г. за 10182.07 лв. - рефинансиране на друг кредит и потребителски нужди. Ответникът твърди, че през 2012 г. е бил седем месеца в Испания, но не сочи доходи. За средствата, с които е финансирано изграждането, говорят свидетелите Й., Ш. и С.. Според Й. строителството е финансирано с кредит, изтеглен от М., а след това Б. теглила друг кредит /за обзавеждане/ и продала злато. Помагала като готвила, ходила за материали с колата. Ш. е категорична, че строителството е осъществено със средства на бащата на ответника и нейни средства, тъй като синът не е имал средства. Тя е изтеглила кредит и е рефинансирала, а и бащата също е изтеглил кредит, като са вложени 25000 – 26000 лв., а отделно е имало още средства, които също са използвани в строителството и довършването на сградата. Представените доказателства за изтеглен кредит са за по – късен период, а за бащата Й. М. – за 2013 г. Г.М. е теглил кредит, като се твърди, че средствата са вложени в строежа. Установено е, че Б. също е изтеглила кредит, като с част от него – 5000 лв., е рефинансиран изтегленият от съпруга е погасен овърдрафт; с 430 лв. е погасен друг кредит на М., а останалата част са вложени за семейни нужди – за строеж на сградата, за обзавеждане или други нужди на семейството. Според СТЕ придобивната стойност на сградата в груб строеж към края на 2011 г. и преди зимата на 2012 г. е съответно: 36108.05 лв. и 37520.57 лв. За да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност, и се уважи иска по чл. 21, ал. 1 или ал. 2 СК отм. г. (отм.) /сега чл.21, ал.4 от СК/, а в настоящия случай – възражението на ответника, в тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот или личен дял бивш съпруг е доказването на придобивната стойност на имота, размера на вложените лични средства по смисъла на чл.20 СК /1985/ и влагането им при придобиването на имуществото. Това по делото не е направено. При доказателствена тежест за оборване на презумпцията за съвместен принос, ответникът не е установил, че имотът е придобит изцяло или отчасти с негови лични средства. Не се установяват суми, дарени му от родителите му и размерът на същите. Съгласно чл.21, ал.2 от СК, съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Установено е, че ищцата се е грижила за децата и семейството, работела в домакинството, готвела, помагала доколкото е било във възможностите, Правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извод, че сградата е построена в груб строеж по време на брака между страните, със съвместен принос, като е станала съпружеска имуществена общност.

С оглед рамките на производството по чл. 295, ал. 1 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.294 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В случая въззивният съд е съобразил задължителните за него указания, дадени с отменителното решение на ВКС, по въпроса за приложението на чл.181,ал.1 ЗУТ. С последното е прието по реда на чл.290 ГПК, че при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ, моментът на изграждане на сграда в груб строеж може да се установи с всички доказателствени средства.

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. С решения №176/2011г. по гр. д.№759/2010г., ІІг. о., № 183/2017г. по гр. д.№ 4028/2016г., ІVг. о., № 65/2010г. по гр. д.№4216/2008г., ІVг. о., № 700/2010г. по гр. д.№ 91/2010г., ІV г. о. се приема, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди дали е налице противоречие между тях, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения. Следва да се вземе предвид и способността на свидетеля да възпроизведе в показанията си релевантните за делото факти, които е възприел непосредствено или пък логически ги е свързал при възприети други обстоятелства.Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Като преценява свидетелските показания и данните за заинтересованост, съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не се дава вяра на показанията на някой свидетел.Като преценява данните съдът може да приеме, че заинтересован свидетел може да е възприел вярно и добросъвестно да възпроизвежда релевантните факти, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, да е възприел някои факти погрешно. И само ако счете, че свидетелските показания са достоверни като основани на непосредствени и верни впечатления, може да приеме определени факти за доказани. Цитираната практика на ВКС се възприема и от настоящия съдебен състав.

По основателността на касационната жалба:

От изложеното по процесуалноправните въпроси и извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия следва, че направените в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с мотивирането на съдебното решение и допуснатата необоснованост, са основателни. Изводите по съществото на спора не са направени след задълбочен анализ на доказателствата /поотделно и в съвкупност/ и доводите на страните. При осъществяването своята решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. В случая е установено, че през 2009г. бащата на ответника е дарил на последния дворно място в [населено място]. Бракът между страните по делото е сключен през 2006г., прекратен е с развод по взаимно съгласие с влязло в сила съдебно решение на 14.12.2012г., като окончателната фактическа раздяла на съпрузите е от месец август 2012г. Те са живели първоначално в къща, находяща се в[жк]. [ място] – при родителите на ищцата. Това е отразено и като семейно жилище в споразумението по чл.51,ал.1 СК. Договорът за придобиване на жилищен етаж от тази къща /в режим на СИО между страните/, сключен между ищцата и родителите й /нот. акт № 164/2006г./, е прогласен за нищожен на основание чл.26, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение по гр. д.№ 7093/2014г. на ПРС и сделката е призната за действителна като дарение в полза само на ищцата. Установено е, че ответникът е пребивавал в чужбина за периоди през 2010г. и 2011г.

За да приеме, че процесната сграда, построена в поземлен имот, индивидуална собственост на ответника, е била завършена до степен „груб строеж“ към 2011г., поради което е доказано твърдението на ищцата, че е придобита в режим на СИО, въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите Й. /бивш съпруг на сестрата на ответника/, Л. /леля на ищцата/ и Л. /съпруг на Л./, като не е приел за достоверни показанията на свидетелите Ш. /майка на ответника/ и С. /съсед на родителите на ищцата в [населено място], работил при изграждане на процесната къща/.

От анализа на доказателствения материал, в т. ч. гласните доказателства, може да се направи извод, че в дворното място е съществувала стара къща; че към края на 2011г., както и към момента на фактическата раздяла на страните, новата /процесната/ не е била изградена до степен „груб вид“ - тя е покрита в края на 2012г. Със строежа на двуетажната къща /започната през 2010г. и изградена на стопански принцип/ са се занимавали родителите на ответника. Плащали са на майсторите и им осигурявали храна /в т. ч. на свидетеля С., който е работил на обекта/, закупували материалите /записване на стоки и отчет на продажбите от „Антрацит“ ЕООД/. Изводите се налагат при съпоставка на показанията на разпитаните свидетели и останалите данни по делото, в т. ч. записаното от страните в споразумението по чл.51,ал.1 СК относно семейното жилище. От данните по делото се установява, че бившите съпрузи са се разделяли няколкократно, като последно са се събрали да живеят заедно през 2011г., преди да се роди второто им дете, а окончателно са се разделили през месец август 2012г. Свидетелката Л. твърди, че към момента на раздялата съпрузите живеели в процесната къща, която била годна за обитаване. Същевременно самите съпрузи са посочили друг жилищен имот за свое семейно жилище по бракоразводното дело. Свидетелят С. твърди, че строежът на сградата е започнал през 2010г., после е спрян и през 2011г. строителството продължило. Покривът на къщата е поставен в края на 2012г., бившите съпрузите не са живели в новата къща, тя не е била завършена в средата и края на 2012г. За строителните работи му е заплащано от бащата на ответника. Бившите съпрузи не са заплащали труд и материали. При поставянето на покрива не е имало дограма, вода и електричество. Свидетелят Л. сочи, че строителството на процесната къща е започнало през лятото на 2010г., от ищцата знаел, че се местят в къщата в края на 2011г. – началото на 2012г., не е сигурен в коя от двете къщи – новата или старата в същия парцел, са живели към момента на фактическата раздяла. Той сочи, че през лятото на 2012г. са се завърнали от Италия /в периода 2004г. -2014г. пребивавал там/, т. е. няма преки впечатления, а по-скоро предава тези на съпругата си – свидетелката Л.. Свидетелят Й. /бивш зет в семейството на ответника/ твърди, че строежът започнал през лятото на 2009г., а в края на 2011г. – началото на 2012г. страните заживели в процесната къща. Свидетелката Ш. сочи, че реалното строителство на жилищната сграда е през 2012г. - 2013г. Строителството започнали през 2010г. с бащата на ответника, защото в семейството имало скандали, Г. се прибрал в [населено място], К. останала в[жк]. [ място]. Реално синът им нямал пари, бил вложил всичко в ремонт на семейното жилище[жк]. Процесното дворно място е разделено на две и в едната част има стара къща. В нея живеел бащата на ответника.Той разполагал с добри доходи и спестявания, тъй като работел като международен шофьор. Материалите закупували от фирма „Атрацит“ и „Ести -1“ ЕООД. Ищцата основно живяла в имота в[жк], [улица]. За няколко месеца през 2011г. семейството живяло в друга къща в [населено място] - при сестрата на ответника. През 2012г. страните заживели в старата къща на бащата на ответника, където се родило второто дете и където настъпила фактическата раздяла. Новата /процесната/ къща била покрита след средата на 2012г., малко преди зимата. Ищцата не е полагала труд или влагала пари при строителството. При очната ставка между свидетелите С. и Й., първият е заявил, че къщата е завършена в груб вид с поставяне на покрив в края на 2012г., а вторият – че това е станало в края на 2011г. Й. е свидетелствал също, че строителството е започнало през лятото на 2009г. с поставяне на първа плоча, в началото на 2010г. е поставена втора плоча, а керемидите – лятото на 2010г. През периода 2009г. – 2010г. за около пет месеца, съпрузите живели при него и сестрата на ответника, след това последният заминал за Испания /септември – октомври на 2010г./ и когато се завърнал, започнало обзавеждането на новата къща на [улица]. В края на 2011г. и началото на 2012г. съпрузите живеели в новата къща, стените били с изолация, боядисани, с цялостно обзавеждане на спалня, кухня, баня. От ответника знаел, че през 2009г. е изтеглил 10 000 лева – кредит за започване на строежа. От данните по делото е видно, че протоколът за строителна линия на сградата е от м. юли 2010г. От приетите по делото кантарни бележки и стокови разписки, издадени на родителите на ответника /Й. М. и свидетелката С. Ш./, е видно, че са закупувани строителни материали за период юни 2010г. – 2011г., а през 2014г. – стъклопакети, гипс-картон, тръби за ВиК, и др. На 26.04.2012г. е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа с EVN. Видно от договор от 27.12.2011г., бившите съпрузи са изтеглили кредит в размер на 10 182 лева за рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. При съпоставяне на показанията на свидетелите с останалите доказателства и установени факти, следва да се направи извод, че показанията на свидетелите С. и Ш. по отношение строителството и момента на завършване на къщата следва да бъдат кредитирани като достоверни. Показанията на С., който се познава и с двете страни по спора и родителите им, са резултат на преки впечатления с оглед осъществяваната от него дейност по строителството на сградата, осигуряване на материали и договаряне на плащането на труда с родителите на ответника. Той е заявил, че е нает от бащата на ответника за строежа на къщата. Не може да се направи извод за заинтересованост на този свидетел и няма данни по делото, които да разколебаят достоверността на показанията му. Показанията на свидетелите на ответницата не водят до друг извод. Показанията на свидетеля Й. по отношение на това, че имотът е бил обитаем още в края на 2011г. – началото на 2012г. и страните са живели вече в него, не се потвърждават от останалия доказателствен материал /самата ищца сочи в исковата молба, че са заживели в къщата през април на 2012г./, в т. ч. документи за закупуване на материали за довършителни работи, а оттук се разколебава и свидетелството му, че строежът е завършен в груб вид още през 2011г. Посоченото от този свидетел относно периода на строителството /започнало според него през 2009г./ не се потвърждава от останалите доказателства. При това положение не може да се възприеме за доказано твърдението, че до настъпване на фактическата раздяла на страните сградата е била завършена до степен „груб строеж“. Следва да се отчете и заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена във връзка с указанията в отменителното решение на ВКС, която е проследила количеството на закупените /по документи/ строителни материали и вложеното количество при изпълнението на строежа и е отчела съотносимост на материалите за изграждане на сградата в груб строеж. Ирелевантно за момента на завършване на сградата е обстоятелството, дали от адреса на имота е призован ответникът по дело по ЗЗДН, образувано по молба на ищцата от 08.10.2012г.

Съобразно приетото в т.4 на ППВС №5/1972г. в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Съгласно приетото в т.2 на същото ППВС моментът на придобиване следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. С изграждането на сградата до степен „груб вид“, тя придобива качеството на самостоятелен обект на правото на собственост, независимо дали по приращение /чл.92 ЗС/, или поради упражнено право на строеж върху чужд имот. С оглед цитираното ППВС, както и установената практика на ВКС, завършването на сградата /върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг/ до степен „груб строеж“ по време на брака, е моментът на придобиването й в режим на СИО на основание съвместния принос на двамата съпрузи при изграждането. От анализа на цялостния доказателствен материал следва, че е необоснован изводът на въззивния съд, че процесната жилищна сграда е придобита в режим на СИО с принос в придобиването на двамата съпрузи и не е доказана трансформация по реда на чл. 23, ал. 1 СК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. От обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства не се налага извод, че процесният имот е придобит в режим на СИО по време на брака между страните чрез построяване на жилищната сграда като самостоятелен обект на собственост до степен „груб вид“ върху имот – лична собственост на единия съпруг. В тази връзка следва да се отчете, че е недоказано твърдението на ищцата, чиято е доказателствената тежест в процеса, за завършено строителство на процесната сграда до степен „груб вид“ по време на брака. Завършването на строежа до степен „груб вид“ е в края на 2012г. /решението за развод е в сила от 14.12.2012г./ и при прекъснати между съпрузите духовни, физически и икономически връзки още от месец август на 2012г., когато е настъпила окончателната фактическа раздяла, без установен принос от страна на ищцата. Това води до извод, че е опровергана презумпцията по чл. 21,ал.3 СК и съпружеска общност не е възникнала по отношение на процесния имот с изграждането му /в този смисъл и решение № 43/2013г. по гр. д.№ 802 2012г., ВКС, ІІ г. о./. Освен това от установените по делото факти се налага извод и, че строителството на сградата върху дарения на ответника през месец 2009г. поземлен имот е финансирано изцяло със средствата на родителите на ответника. Твърденията на ищцата, че е теглен заем на 27.12.2011г., се установяват от писмените доказателства, но няма данни тези заемни средства да са вложени в строежа на сградата. Няма данни и получените от нея пари от продажба на лични накити да са вложени в строежа на къщата. От друга страна няма данни, вложените от родителите на ответника при строителството парични средства и цялостното финансиране на строежа /закупуване на материали и плащане на труд/, да са дарение за двамата съпрузи. При това положение не може да се направи извод, че между страните е налице съсобственост върху процесната сграда. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което така предявеният иск за делба на процесния имот бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, вкл. списък по чл.80 ГПК, на касатора следва да се присъдят разноски за всички съдебни инстанции в размер на общо 4930 лева /1570 за настоящата инстанция, 2360 за въззивната инстанция и 1000 лева за първото касационно производство - заплатени такси и адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения и на основание чл.295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260240/18.02.2021г. по гр. д. № 958/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Б..Р., срещу Г. Й. М., [населено място], [община], иск за делба на недвижим имот – двуетажна стоманенобетонна жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ 80 кв. м. и тавански етаж с площ 75кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ 5кв. м., построена в УПИ *, кв.68, [населено място], [община], с площ 590 кв. м., с граници: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *, с административен адрес [населено място], [община], [улица].

ОСЪЖДА К. И. Б., [населено място], да заплати на Г. Й. М., [населено място], [община], на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски за всички съдебни инстанции в размер на общо 4930 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: