Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. В. от гр. Л., срещу решение 25 от 04.04. 2014 г., постановено по адм. дело 97/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено искането за прогласяване нищожността на заповед РД-18-69/02.06. 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта за поземлен имот с идентификатор 40261.220.1 в пространството между западната и южната граница. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в първоинстанционното производство неправилно са участвали конституираните заинтересовани страни. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответниците - изпълнителният директор на АГКК, Д. Х. И., С. Т. Ч., община Л. и С. К. П. не изразяват становища по подадената касационна жалба.

О. А. А. ЕООД, чрез адв.. Й. като процесуален представител поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски.

Ответникът ВК Крушуна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил искането за прогласяване нищожността на заповед РД-18-69/02.06. 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта за поземлен имот с идентификатор 40261.220.1 в пространството между западната и южната граница по жалбата на Т. Г. В., С. Т. Ч., двамата като наследници на починалата в хода на процеса Д. Х. В., и на Д. Х. И..

За да постанови този резултат, съдът при извършената на реда на чл.168 във вр. с чл.146 АПК проверка е обосновал извод за липса на основание за обявяване на заповедта в оспорената част за нищожна. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалнопрарвните разпоредби и при липса на съществено несъответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил искането като неоснователно.

В първоинстанционното производство е оспорена заповед РД-18-69/02.06. 2008 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) изпълнителният директор на АГКК - София е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. К., община Л., област Л.. Заповедта с искане за прогласяване на нейната нищожност е оспорена в частта за поземлен имот с идентификатор 40261.220.1 в пространството между западната и южната граница относно ненанасянето в одобрената кадастрална карта като отделен имот на нива с площ 4,250 дка собственост на наследодателя на оспорващите в първоинстанционното производство Х. С. П. и невписването им като собственици в кадастралния регистър. Изложени са съображения за нарушаване на разпоредбата на чл.41, ал.1 ЗКИР, тъй като не е съобразена изготвената кадастрална карта от 1944 г. и реституираният в процедура по земеделската реституция имот с влязло в сила решение по гр. дело 235/1998 г. на Ловешки окръжен съд.

При така очертания предмет на оспорването съдът правилно е приел, че с оглед датата на издаване на заповедта и обнародването й в ДВ, бр. 56/20.06.2008 г., тридесетдневният срок за оспорването по чл.49, ал.2 ЗКИР е изтекъл, поради което производството е допустимо единствено по заявеното искане за прогласяване на нейната нищожност в посочената част.

С разпореждане от 08.07.2013 г. Административен съд - Ловеч е задължил ответника да представи списък на основание чл.152, ал.3 АПК на страните в производството, които впоследствие са конституирани като заинтересовани страни в процеса.

Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК първоинстанционният съд конституира страните служебно, а съгласно ал. 2 изисква от административния орган информация за заинтересованите лица. Данните сочат, че по делото са участвали като заинтересовани от оспорването лица, собственици или носители на вещни права върху поземлени имоти, които не са засегнати от оспорването. Предвид съдържанието на жалбата, направеното уточнение и обстоятелството, че по отношение имот с идентификатор 40261.220.1, за част от който оспорващите се легитимират като собственици и чието нанасяне претендират, в кадастралния регистър не са отразени данни за собственик, следва да се приеме, че неправилно като заинтересовани страни в процеса са конституирани посочените от административния орган субекти. Съдът не е изследвал обстоятелството попадат ли те в кръга на заинтересованите лица. Заинтересовани лица да обжалват заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта - чл. 49, ал. 4 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбата ДВ, бр. 36 от 2004 г.). Приетите от съда за заинтересовани лица не са собственици и носители на други вещни права върху поземлен имот 40261.220.1. Същите не са представили признат от закона документ за собственост върху този имот и не са записани в кадастралния регистър като носители на вещно право върху него, затова за тях кадастъра няма доказателствено действие по чл. 2, ал. 5 ЗКИР, като основание за правото им да участват в делото по оспорването му - чл. 147, ал. 1 АПК.

Налице е съществено нарушение на съдопроизводствено правило относно определянето на страните в производството, което прави обжалваното решение недопустимо по отношение на конституираните като заинтересовани страни А. А. ЕООД, община Л., ВК Крушуна и С. К. П.. Следва решението в тази част да бъде обезсилено и производството по делото прекратено по отношение на посочените лица.

Решението е правилно в частта, в която е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. Нищожността е най тежкият порок на административния акт, поради което законодателят не е предвидил ограничения във времето за обжалването му - чл. 149, ал. 5 АПК. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Предвид твърдяната нищожност на акта следва да се отбележи, че не всяко нарушение при издаването му обуславя неговата нищожност, а само пороци, свързани с компетентността на издалия го административен орган и спазването на предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби (когато не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен акт, а съществено засяга права на своите адресати), които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая, както обосновано е приел първоинстанционният съд, такива нарушения не са налице. Дори и да се приемат за основателни възраженията за допуснати при издаването му нарушения на материалния закон, изразяващи се в неспазване изискванията на чл. 41, ал.1 ЗКИР, довели до неотразяване в КК и КР на поземления имот, собственост на оспорващите в първоинстанционното производство, то тези пороци обуславят унищожаемост на заповедта в оспорената част. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗКИР заповедите от категорията на процесната подлежат на обжалване в тридесетдневен срок от обнародването им в "Държавен вестник". Срокът е преклузивен, от което следва, че всички претенции относно законосъобразността на заповедта е следвало да бъдат своевременно заявени. В случая срокът за релевиране на твърдените пороци на акта, свързани с материалната му незаконосъобразност, е изтекъл на 20.07.2008 г. Правилно съдът е приел, че твърденията за нарушени материалноправни норми не водят до извод за нищожност на заповедта. Представените по делото съдебни решения могат да послужат като основание за изменение на одобрената кадастрална карта и данните в кадастралния регистър по описания в мотивите на съдебния акт ред. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания обжалваното решение в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Решението с характер на определение в частта, в която оспорващите в първоинстанционното производство са осъдени да заплатят на А. А. ЕООД разноски в размер на 420 лв. е неправилно и следва да бъде отменено. Същите са присъдени на дружество, което незаконосъобразно е конституирано като заинтересована страна и същото не е следвало да участва в процеса. Искането за присъждането им следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение 25 от 04.04. 2014 г., постановено по адм. дело 97/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч по отношение на заинтересованите лица А. А. ЕООД, община Л., ВК Крушуна и С. К. П. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение 25 от 04.04. 2014 г., постановено по адм. дело 97/2013 г. по описа на Административен съд - Ловеч в частта, в която жалбоподателите Т. Г. В., С. Т. Ч. и Д. Х. И. са осъдени да заплатят на Ажд - Агро ЕООД разноски по делото в размер на 420 лв. и ВМЕСТО НЕГО В Т. Ч. П.:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ажд - Агро ЕООД за присъждане на разноски. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч./п/ А. А.

А.А.