Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Т., с адрес в гр. С., против решение 1805/20.03.2014г. по адм. дело 7276/2013г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 256/28.06.2013 г. на началника на 09 РУП при СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014 г.), вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г.) му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон отменително - касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е нарушил материалния закон и неоснователно е приел нарушението за доказано. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба началник на 09-то РУП при СДВР, редовно призован, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 18.06.2013 г. пpез работно време инспектор Тодоров е управлявал служебен лек автомобил. При паркиране автомобилът, управляван от жалбоподателя, удря паркиран зад него автомобил, от което...