Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. В. срещу решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІс., №.1621/2.07.19 по г. д. №.447/19, в частта, с която, след частична отмяна на решение №.87/26.11.18 по г. д.№.35/18 на ОС Монтана, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 4000лв. до 25100лв. като неоснователен. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решението и се моли за неговата отмяна, уважаване на предявения иск до горепосочения размер и присъждане на разноски.

Прокуратурата на Р. Б /РБ/ оспорва жалбата.

С определение №.368/4.05.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за приложението на обществения критерий за справедливост.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като по повдигнато срещу ищцата от орган на Прокуратурата на Р. Б обвинение в извършването на престъпление по чл.311 ал.1 НК /за това, че като съизвършител в качеството на длъжностно лице-регистриран лесовъд, в кръга на службата си, съставила официален документ – протокол за освидетелстване на сечище, в който удостоверила неверни обстоятелства, че в посочен имот действително са отсечени посочените кубици дървесина, без в този имот да има извършвана сеч, с цел тези документи да бъдат използвани за тези обстоятелства/, впоследствие тя е била призната за невиновна. Установил е и, че незаконното обвинение й е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът е отразил, че съобразява продължителността на наказателното производство, водено срещу ищцата–1г. и 5м./като не включва времето, в което то е било срещу неизвестен извършител и тя е била разпитвана като свидетел/ - която не е неразумно дълга, възрастта й /49г. към момента на повдигане на обвинението/, обстоятелството, че е с добра работа, изграден авторитет като професионалист и човек в малко населено място като Б., тежестта на повдигнатото обвинение /което не е за тежко умишлено престъпление/. Във връзка с интензитета на търпените болки и страдания е посочено, че разпитаните свидетели безпротиворечиво установяват, че ищцата е била ведър и активен човек, добър професионалист, авторитетен, търсен, добър преподавател, а след повдигане на незаконното обвинение се затворила, умърлушила, станала друг човек; изпитвала притеснения за общественото си положение, неудобство от колеги и учениците, стояла в кабинета си и нивото на работата й спаднало; загубила сън, плачела, страхувала се от затвора, занемарила домакинските си задължения. При тези обстоятелства е прието, че вследствие на обвинението Р.В. е загубила своя професионален авторитет, енергичност, добро име и се е променила. Същевременно в [населено място] се е разпространила информацията за воденото срещу нея наказателно производство /макар и не в детайли/ и търпените вреди в тази връзка са също от незаконното обвинение. От друга страна съдът е намерил, че по делото не е установено ищцата да е загубила своята работа, подкрепата на семейството и приятелите си, да е била заклеймена като престъпник и да е бил уронен авторитета й като родител. За недоказано е намерено и твърдяното засягане на здравословното й състояние от воденото наказателно производство. При тези обстоятелства е прието, че установените като претърпени вреди от повдигнатото обвинение са в рамките на обичайните при сходни ситуации, не се установява основание за присъждане на обезщетение в по-висок от обичайния размер и дължимото обезщетение следва да се определи на 4000лв.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл. т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968, реш.№.214/18 по г. д.№.3921/17, ІV ГО, реш. №.240/4.01.17 по г. д.№.1117/16, ІІІ ГО, и др., са определени критериите за понятието справедливост. Постановено е, че то не е абстрактно-справедливият размер на паричния еквивалент на неимущественото увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; съобразяват се и обществено-икономическите условия в страната; справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези /реш.№.214/18 по г. д.№.3921/17, ІV ГО, реш. №.240/4.01.17 по г. д.№.1117/16, ІІІ ГО/.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устано-

вяват от доказателствата по делото:

-на 19.03.15 е образувано досъдебно производство /ДП №.60/15 по описа на ОД МВР Монтана/ срещу неизвестен извършител за това, че на 19.03.15, на път ІІ-81 в района на ЖП прелеза [населено място] транспортира с товарен автомобил и ремарке незаконно добит от другиго дървен материал - престъпление по чл.235 ал.2 вр. с ал.1 НК; на 17.04.15 и 5.06.15 ищцата е разпитана като свидетел по него;

-на 24.06.16 е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.311 ал.1 вр. с чл.20 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“; на 8.09.16 й е предявено разследване;

-на 12.11.16 е изготвен обвинителен акт срещу нея /и още 3 лица/ за престъпление по чл.311 НК - за това, че на 23.04.15 в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител, в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б.“б“ НК – регистриран лесовъд за упражняване на частна лесовъдна практика, в кръга на службата си, е съставила официален документ /протокол за освидетелстване на сечище/, в който удостоверила неверни обстоятелства /че в имот №.48489.33.143 действително са отсечени 22.08куб. м. от дървесния вид „цер“ и „благун“, без в този имот да има извършена сеч/ с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства-отчет пред Регионална дирекция по горите [населено място] - и е образувано нохд в РС Берковица – прекратено на 18.11.16 поради отвод на всички съдии;

-на 12.12.16 е образувано нохд в РС Монтана; проведени са шест съдебни заседания, на които ищцата се е явявала лично; делото е приключило с оправдателна спрямо нея и останалите обвиняеми присъда от 23.07.17;

-с решение от 22.11.17 на ОС Монтана по образуваното по протест на РП Б. внохд №.115/17 /по което е било проведено едно открито съдебно заседание, на което Р.В. е присъствала/ оправдателната присъда е била потвърдена;

- до повдигането на горното обвинение ищцата е била неосъждана.

Р. В. е с висше образование /завършила ВЛТИ София, магистър по специалност „Горско стопанство“/, с призната професионална квалификация „инженер по горско стопанство“ и „учител по учебни предмети за професионална подготовка“. От 1992г. работи като учител в Лесотехническата професионална гимназия в Б. /понастоящем на длъжност „старши учител“/ - преподавател по всички лесовъдски дисциплини по теория и учебна практика, преминала е различни курсове за повишаване на квалификацията, награждавана е с грамоти. Лицензиран лесовъд е, лектор на обучения по професионални теми в региона.

Ищцата по принцип била много усмихната и лъчезарна. Като учител давала всичко от себе си, работила с желание с учениците, била много активна, вземала дейно участие в подготовка на тържества и други извънкласни дейности; ползвала се с добро име; в своята област била специалист с добри теоретични познания, търсена, отговорна, авторитетна, един от първите инженери, които открили частна практика. От 2015г. насам, обаче, се променила - станала изцяло друг човек. Спряла да контактува с близки и познати, затворила се, на въпроси има ли здравословни проблеми отговаряла отрицателно. В училище идвала по-умърлушена, видимо притеснена, ентусиазмът й спаднал-изпълнявала си само задълженията като учител, не била така активна както преди, да иска да се изяви, да покаже, избягвала ангажименти към ученици и училище; повече стояла в кабинета си, по-малко в учителската стая; не споделяла с другите. В разговор със св.В., учител в същата гимназия, казвала, че заради делата във връзка с практиката й като частен лесовъд й е неудобно от колегите, притеснявала се, че директорката често я питала защо отсъства; най-много се тревожела за изградения имидж на добър учител и общественото си положение в града, който бил малък; имало случаи, в които при среща нейни колеги от училище или лесовъди я питали вярно ли е, че са й взели лиценза, и тя още повече се притеснявала; искала като излезе да не я разпитват. В къщи домакинските й задължения били поети от съпруга и децата й, те се мъчели да я разсеят, чудели се какво да правят; психиката й се променила, затворила се, нощем не можела да спи, разхождала се. Особено тежко изживяла снемането на отпечатъци и извършването на полицейска регистрация-прибрала се много разстроена, плакала почти цялата вечер, притеснявала се; страхувала се, че може да отиде в затвора. Повишили се нивата на захарта и кръвното й и започнала да пие хапчета /св.Д.В., П.В., А.В./.

През 2010г. по повод новооткрито онкологично заболяване на ищцата е било проведено оперативно лечение, като следоперативният период е протекъл гладко и без усложнения; през 2011г. за първи път й била поставена диагноза „есенциална хипертония“, а през 2018 /15.01.2018/- „захарен диабет“, като още през 2016 и 2017 й е бил предписан медикамент за начална форма на последното заболяване. Съгласно заключението на медицинската експертиза в разглеждания случай не може да се направи извод за пряка и директна причинно-следствена връзка между водените процесуални действия и заболяването „артериална хипертония“ /тъй като то е възникнало и проявило симптомите си преди релевантния период/, като това важи и за неинсулиновият диабет /макар същият да е диагностициран за първи път след него; би могло, обаче, да има косвена връзка/; негативните изживявания, тревогите, нервното напрежение, продължителният хроничен стрес, психическата депресия, обаче, е възможно да повлияят в някаква степен върху стойностите на кръвната захар и артериалното налягане. Те могат да бъдат съобуславящ фактор, наред с множество други фактори, за появата на съответните болести, като не може да се определи процентното им съотношение поради спецификата на всеки индивид.

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.

Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищцата е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищцата - изглеждала умърлушена и притеснена, загубила приветливия си и весел нрав, ентусиазма и желанието си за социални контакти. Променил се и начина й на живот-затворила се, страняла от колеги, близки и познати, не искала да я разпитват. Особено болезнено преживяла снемането на отпечатъци и полицейската регистрация, участието в извършваните процесуални действия, в това число в съдебни заседания /чийто брой не е малък/, което е било свързано и с отсъствие от работа и даване на обяснения на директора на училището. Притеснявала се за доброто си име и авторитет, още повече, че информацията за воденото наказателно производство се разпространила в малкия град, в който живее. Уронени били честта и достойнството й, чувствала се злепоставена, в това число като се има предвид, че обвинението било в длъжностно престъпление, във връзка с упражняваната дейност на лицензиран лесовъд и в сферата, предвид знанията в която е ангажирана и като преподавател в училище. Незаконното обвинение в извършване на престъпление на лица, упражняващи професии, към които обществените изисквания са завишени, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация /реш.№.344/24.11.14 по г. д.№.2378/14, ІV ГО/.

При определяне на дължимото обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността /която не е неразумна/, вкл. наложената мярка за неотклонение - „подписка“ /най-леката, която не води до извеждане от обичайната семейна и социална среда/, тежестта на длъжностното престъпление /за престъпление, което е наказуемо с лишава от свобода до 5г. – т. е. не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК/, възрастта на ищцата, злепоставянето й пред широк кръг лица, уронването на доброто име на ищцата, която се е ползвала с авторитет на добър специалист и отговорен човек и в професионалния си път се е стремял да бъде за пример, в това число в кариерата си на учител. Същевременно следва да се отчете и, че макар да не може да се направи извод за пряка и директна причинно-следствена връзка между водените процесуално-следствени действия и диагностицираните заболявания „артериална хипертония“ и „диабет“, негативните изживявания и стрес са съобуславящ фактор, респективно могат да повлияят в някаква степен на стойностите на кръвната захар и артериалното налягане – за каквито повишени стойности са налице данни по делото. Всички тези обстоятелства обосновават в крайна сметка определянето на по-голям от присъдения размер на дължимото обезщетение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че с оглед критериите на чл.4 ЗОДОВ, чл.52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 7000лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 22.11.17г. до окончателното изплащане..

С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за отмяна на атакуваното решение.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000лв. до 7000лв., е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 22.11.17 до окончателното изплащане, а в останалата част се потвърди. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от иска, на ищцата се дължат за всички инстанции общо 867,41лв., или, след приспадане на вече присъдените след въззивното решение /247,78лв./ - 619,63лв. /възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар пред касационната инстанция е неоснователно, доколкото същият не надхвърля установения минимален такъв в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение - чл.7 ал.2 т.4/ на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.1621/2.07.19 по г. д.№.447/19 на Софийски апелативен съд, ГК, ІІс., В ЧАСТТА, с която е отменено решение №.87/26.11.18 по г. д.№.35/18 на ОС Монтана в частта за уважаване на предявения от Р. Б. В. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата над 4000лв. до 7000лв. и в тази част искът е отхвърлен, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Р. Б. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ още 3000лв. /три хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 4000лв. до сумата 7000лв., ведно със законната лихва считано от 22.11.17г. до окончателното изплащане, както и 619,63лв. /шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №.1621/2.07.19 по г. д.№.447/19 на Софийски апелативен съд, ГК, ІІс, в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: