№ 140

гр. София, 03 декември 2020 г

Върховният касационен съд на Р. Б, I НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретар М. П, при становището на прокурора И. С, изслуша докладваното от съдия С. И наказателно дело № 560 по описа за 2020г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена жалба от подсъдимия Т. Р. Г. чрез защитата му срещу въззивно решение № 52/10.03.2020г. по ВНОХД № 31/2020г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

С атакуваното въззивно решение частично е изменена присъда № 30/20.10.2019г. по НОХД № 203/2019г. по описа на Русенски окръжен съд.

Касаторът ангажира всички касационни основания, като на първо място твърди, че не се съгласява с възприетите фактически положения, както пред въззивната инстанция, така и пред касационния състав се твърди, че няма договорни отношения и плащане на наем. като също така се посочва, че липсват доказателства св.В. как се е разпореждала с пари, получени от фирма „Т.“ Е. и че няма доказателства тя да ги е предавала на подс.Т. Г.. Фактите по делото не били правилно установени, като това се съотнася с допуснато съществено процесуално нарушение, твърди се също така неяснота относно тези факти.

Поддържа се, че подсъдимият е извършил престъпление само по т.1 и т.2 от обвинителния акт, което било признато от него и той бил заплатил дължимите данъци - ДДС и ДДФЛ, ведно със законната лихва. По т.3 до т.2 от обвинителния акт суми до него не били стигали, той не знаел, че „Т.“ Е. е плащала, тъй като нямало изрична уговорка, не бил установен прекия умисъл и неправилно било посочено в решението, че подсъдимият имал ясното съзнание за намаляване на наемната цена след 01.03.2011г.

Касаторът...