Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.

ВКС разглежда молбата на М. К. и И. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 16.03.11 г. по гр. д. №6039/09 г. на Градски съд София/СГС/ на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК. В молбата се сочи, че молителките са били лишени от възможността на участват в производството по делото поради нарушение на приложимите съдопроизводствени правила – осн. по чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Съдът погрешно е следвал процедурата за връчване на книжа по чл.47 ГПК, вместо тази по чл.48 ГПК. Евентуално, дори да се приеме, че приложима е процедурата по чл.47 ГПК, съдът е допуснал процесуални нарушения, опорочили връчването на книжата по този ред. Основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК обосновават с намерено през м. ноември 2019 г. в личния архив на наследодателя им Х. К. и неговата съпруга С. К. писмено доказателство – писмо, подписано от праводателите на последната и нейни родители А. К. и Х. Б., в което двамата заявяват, че сключеният между тях и Сн. К. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е симулативен и действителната воля на прехвърлителите била да надарят приобретателката.

Ответницата по молбата Е. Б. я оспорва като недопустима, поради просрочването й за основанието по чл.303, ал.1,т.5 ГПК и неоснователна и на двете основания.

Въпросът за допустимостта на молбата е разрешен с определение на ВКС, състав на трето гр. отделение по ч. гр. д. №3829/20 г., което е постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и е задължително за настоящия състав на осн. чл.278, ал.3 ГПК. С него е прието, че от представените удостоверения за вещни тежести при издаването на констативния нотариален акт №25/6.08.19 г., с който молителките са признати за собственици на процесния имот, не може да се направи извод, че те, полагайки дължимата грижа са могли да узнаят към този момент за влязлото в сила решение по гр. д. №6039/09 г. на СГС.З молбата им за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана.

ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: С влязлото в сила решение по гр. д. №6039/09 г. на СГС по иска на А. К. и Е. Б. срещу молителките, като наследници на Х. К., е развален на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим имот – дворно място от 690 кв. м. в м. Б. – Киноцентъра, представляващо УПИ ХІ-420 от кв.10 по плана на [населено място], заедно с вилна сграда, построена в същото дворно място, състояща се от две стаи, кухня, хол, баня – тоалетна, тераса и три избени помещения - срещу задължение за издръжка и гледане, скл. с нот. акт №165, т.64, дело №12404/91 г. на първи нотариус при нотариална служба към ІІ РС – София, между А. К. и Х. Б., като прехвърлители и С. К., като приобретател. Прието е, че приобретателката, а след това и нейният правоприемник Х. К. не са изпълнявали точно и в пълен обем задълженията си по договора.

Молителките са конституирани като ответници по делото с определение от 21.11.09 г., на осн. чл.227 ГПК – на мястото на починалия на 20.05.09 г. техен наследодател Х. К..

В представеното удостоверение от СДВР –RяБ / 11035/23.10.09 г. е посочено, че И. К. има постоянен адрес в София,[жк] №42, вх.1, ет.13, ап.63. В графата за настоящ адрес е посочено, че по актуални данни от 11.07.08 г. лицето живее във Франция. Първата призовка до тази ответница е върната невръчена с отметка от 23.12.09 г., че по сведение от съседи лицето живее във Франция, а в жилището на адреса не живее никой. На 4.01.10 г. е пуснато уведомление до лицето в пощенската кутия на адреса да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на СГС, за да получи книжата по гр. д. №6039/09 г. На гърба на уведомлението е посочено от връчителя, че лицето живее във Франция. На 23.03.10 г. съобщение по делото, ведно с исковата молба е връчено на майката на ответницата И. К. С. Ж.. По делото е постъпила молба от 26.03.10 г. от С. Ж. – майка на И. К., с която е уведомила съда, че е получила за ответницата призовката с приложените към нея книжа, но тъй като не е установила контакт с лицето връща книжата по делото.

За М. К. в удостоверението на СДВР е посочено, че има постоянен и настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. От този адрес първата призовка до тази ответница е върната на 29.11.09 г. невръчена с отметка, че лицето от 10-15 години не живее на адреса по сведение от поименно посочения домоуправител. Следващата призовка – л.58, също е върната с отметка, че лицето не живее от години на адреса. С уведомление от 12.12.09 г., залепено на входната врата на [жилищен адрес] лицето е уведомено да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на СГС, за да получи книжата по гр. д. №6039/09 г. с продупреждение, че при неявяване в срока книжата ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. Друго такова уведомление е залепено на вратата на ет.5, ап.13 на 7.04.10 г., като отново е посочено, че лицето не живее на адреса.

След като в дадения двуседмичен срок двете ответници не са се явили, за да получат книжата по делото, по указания на съда е представено ново удостоверение №RяБ/2826/1.03.10 г. със същите данни за постоянния и настоящия им адрес, както в предходното от 23.10.09 г. С разпореждане от 30.04.10 г. съдът е поискал от САК да посочи служебен защитник/ особен представител/ на двете ответници на осн. чл.47, ал.6 ГПК. След получаването на уведомително писмо от САК, за особен представител на ответниците е назначена адв. Г. Н., с чието участие се е развило и приключило производството по делото.

При тези данни молбата за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК е основателна за молителката И. К. и неоснователна за молителката М. К..

Молителката И. К. е била трайно в чужбина към момента на конституирането и призоваването й по делото и данни за това се съдържат в издадените от СДВР удостоверения и във върнатите призовки и съобщения по делото, както и в молбата на майка й С. Ж.. Спрямо нея е неприложимо връчването по чл.47 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС – р. по гр. д. №1707/13 г. на трето г. о., р. по гр. д. №251/16 г. на трето г. о., р. по гр. д. №6156/15 г. на трето г. о. и др. В първото от тях е посочено, че при наличието на данни за местоживеене на ответницата в чужбина още при завеждане на делото, съдът е следвало да проведе процедурата по чл. 48, ал. 1, изречение последно ГПК, след което да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 1, първо изречение ГПК. Неизпълнението на цитираните норми има за последица и учредяване представителство на ответницата в нарушение на процесуалните правила. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5, първа хипотеза ГПК. В останалите две решения е прието, че постоянният адрес се намира там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението (чл. 93, ал. 4 ЗГР), т. е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Настоящия адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94, ал. 1 ЗГР) и той отразява неговото действително местоживеене. Български граждани, на които местоживеенето е в чужбина, нямат настоящ адрес в България, затова адресът им по местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. В посочената хипотеза няма значение обстоятелството, че лицето - в случая там двамата ответници, имат постоянен адрес в страната. Такъв адрес те са административно задължени да посочат съгласно чл. 90, ал. 1, вр. ал. 2 ЗГР.Сременно от представените справки за адресната регистрация на ответниците е видно, че тяхното местопребиваване (местоживеене) не е на територията на Р. Б, а в чужбина. В този случай ищецът следва да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника в чужбина и призоваването следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК, или ако адреса в чужбина е известен призоваването следва да се извърши от настоящия адрес, чрез съдебна поръчка.

Основателно е и възражението на молителката, че след като местоживеенето й към посочения момент е в чужбина, майка й не е лице от домашните й и не би могла да получи съдебните книжа за нея. В случая книжата са върнати от С. Ж. именно поради невъзможност за връчването им на адресата, намиращ се извън страната, поради което е неприложим чл.46, ал.4 ГПК /в този смисъл е р. по гр. д. №1253/83 г. на второ г. о. на ВС, р. по гр. д. №3369/82 г. на второ г. о. на ВС и др./. При тези данни се налага извод, че молителката И. К. е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана, поради нарушение на съответните съдопроизводствени правила, посочени по –горе – или за нея е налице осн. по чл.303, ал.1,т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение

Молбата на М. К. за отмяна на същото решение на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК обаче е неоснователна. За тази молителка по делото и в настоящото производство няма категорични данни, че е била в чужбина към момента на конституирането й като страна и призоваването й по гр. д. №6039/09 г. на СГС. В удостоверенията на СДВР няма такива данни, а се сочат постоянен и настоящ адрес в РБ, от който молителката е призовавана, но призовките са връщани с отметка, че е напуснала адреса преди много време. В практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. №5741/14 г. на първо г. о., р. по гр. д. №2254/19 г. на четвърто г. о. и др., е прието, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец /определение № 559 от 16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса /решение № 298/10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г. на ВКС, IV-то г. о., по чл. 290 ГПК/. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението.

В случая връчителят при две от посещенията си на 27.11.09 г. и на 12.12.09 г./ когато е залепено уведомление по чл.47 ГПК на вх. врата на блока/ е отразил, че по сведение от конкретно посочени съседи лицето от години / от дълго време/ не живее на адреса. Адресът е посетен още два пъти – на 7.04.10 / когато отново е залепено уведомление по чл.47 ГПК на вх. врата на апартамента/ и на 23.04.10 г. и отново е отразено, че по сведение на новите собственици на апартамента, адресатът от години не живее на посочения адрес. При тези данни не е необходимо за призоваването чрез залепване адресът да бъде посетен и трети път, за което е възразила и ответницата по молбата. Така в р. по гр. д. №5598/15 г. на трето г. о. на ВКС са разграничени изискванията за връчване, когато лицето живее на адреса и когато го е напуснало трайно и не живее там. Прието е, че ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, връчителят трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец.

Поради изложеното се налага извод, че молителката М. К. е редовно призована по делото чрез фингираното призоваване по чл.47 ГПК и надлежно представлявана от особен представител по ал.6 от с. р., поради което молбата й за отмяна на вл. в сила решение на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК е неоснователна.

По основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК – молителите твърдят, че след като узнали за постановеното по гр. д. №6039/09 г. вл. в сила решение с връчване на исковата молба на ответницата по чл.108 ЗС, през м.ХІ.2019 г. намерили в семейния архив на починалия им баща Х. К. и съпругата му С. К. представеното с молбата писмо относно алеаторния договор, сключен с последната от страна на нейните родители.

Представеното писмо от прехвърлителите по алеаторния договор е от значение за спора, предмет на гр. д. №6039/09 г. на СГС, тъй като се отнася до действителността на и до задълженията по процесния там алеаторен договор. Доказателството може да се приеме за ново, поради следното – наследодателят на молителките и първоначален ответник Х. К. е починал преди да му е връчен препис от исковата молба и не е участвал в делото. Молителката И. К. също не е могла да участва в делото поради нарушаване на съответните съдопроизводствени правила за призоваване, както е прието по-горе. Молителката М. К. е редовно призована с фингираното призоваване по чл.47, ал.3 ГПК и е надлежно представлявана от особен представител, но няма данни да е живяла с наследодателя в процесния имот, да е знаела за и да е разполагала с това доказателство. Двете молителки са се снабдили с констативен нот. акт за имота на 6.08.19 г. и е логично след тази дата и по повод възникналия с ответницата по молбата друг спор за имота, с пр. осн. чл.108 ЗС, да потърсят доказателства сред вещите на техния баща и съпругата му, останали в имота. Намерените в личен архив на наследодателя на молителките, който не е участвал в делото, писмени доказателства са нови по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК / в този смисъл е и цитираното в молбата р. по гр. д. №881/18 г. на второ г. о. на ВКС/. Молбата е основателна на това основание и за двете молителки и следва да се уважи. Възраженията на ответницата относно авторството, съдържанието на писмото и недостоверната му дата / съставянето му по повод на настоящото производство/ са такива по същество в исковото производство и следва да се изложат там и по тях да се произнесе съдът, разглеждащ иска.

По горните съображения вл. в сила решение на СГС следва да бъде отменено на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК по отношение на молителката И. К. и на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК по отношение на молителката М. К. и делото – върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав, което да започне от връчване на исковата молба за И. К. и от събирането на доказателства – за М. К..

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. №6039/09 г. от 16.03.2011 г. на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК.

ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. №6039/09 г. от 16.03.11 г. на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК по отношение на молителката И. Х. К. и на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК – по отношение на молителката М. Х. К..

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: