страница към определение по гр. дело №3716/2024 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3841
гр.София, 28.07.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
като разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №3716 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община] срещу въззивно решение № 161 от 12.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 257/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което, като е потвърдено решение № 202 от 05.03.2024 год., постановено по гр. дело № 3384/2023 год. по описа на Районен съд – Добрич, са уважени предявените от В. Т. Т. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 292 от 16.12.2023 год. на кмета на общината на основание чл. 337 КТ вр. с чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „младши ексепрт“ в звено по чл. 29а, ал. 1 ЗМСМА при [община], с наименование към 06.12.2023 год. „Секретариат на Общински съвет“.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е разкрил обективната истина по смисъла на чл. 10 ГПК, като възпроизвел в мотивите на решението си фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд. Събраните доказателства не били подложени на самоостоятелна, обстойна и обективна преценка. Неправилен бил изводът, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в процесната заповед не било посочено нито едно от общите основания по КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, наред със специалното такова по чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА. Не можело да се сподели разбирането, че председателят на общинския съвет не е избирателно тяло по смисъла на чл. 338 и чл. 339, ал. 2 КТ. Възникналото по избор трудово правоотношение се прекратявало при специфичните условия по чл. 337, изр. 1 КТ и чл. 338 КТ. Назначаването по този ред, съответно прекратяването на трудовото правоотношение, било изключение от общите правила на КТ. При липсата на специална норма за прекратяване на правоотношението следвало да се приложат общите норми на КТ. Разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА била ясна и не се нуждаела от тълкуване. Тя предвиждала изрично задължение в структурата на общинската администрация да се създаде самостоятелно звено, което да осигурява дейността на общинския съвет. След като това звено било създадено „по закон“ – арг. чл. 83, ал. 1 КТ, и същото било на пряко подчинение на председателя на общинския съвет, който утвърждавал, ръководил, оценявал и контролирал дейността на служителите в него, то следвало, че именно той бил този, който разполагал със суверенна преценка по чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА. ЗМСМА бил специален по отношение на КТ, поради което нормата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентирала специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служители на общинската администрация. В случая служителите в звеното, което подпомагало работата на общинския съвет, се назначавали и освобождавали от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, като кметът не можел да назначава или освобождава служители на звеното, за които не било направено писмено предложение от председателя на общинския съвет. Неправилно въззивният съд бил приел, че не може да бъде прекратено безсрочно трудово правоотношение със служител на звеното, подпомагащо общинския съвет, само въз основа на личната воля на председателя, без обаче да бъде посочено друго общо основание по КТ. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:
1/ При липса на специална норма за прекратяване на възникналото от избор трудово правоотношение следва ли се приложат общите норми на КТ?
2/ Специален ли е Законът за местното самоуправление и местната администрация по отношение на КТ, съответно разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА регламентира ли специално основание за прекратяване на „изборното“ трудово правоотношение със служители на общинската администрация?
3/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговарйки на всички доводи и възражения на страните?
Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба В. Т. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 08.04.2016 год. между [община] и В. Т. Т. бил сключен трудов договор № 152 /въз основа на предложение от Д. М. – председател на Добрички общински съвет с peг.№ ВхК-1823 от 06.04.2016 год., ищцата да бъде назначена за младши експерт/. По силата на този договор ищцата заемала длъжността „младши експерт“ в звено „Осигуряване работата на Общинския съвет“, на пълно работно време за срок от шест месеца. Съгласно допълнително споразумение № 149 от 10.10.2016 год. към трудовия договор на основание чл. 119 вр. с чл. 68, ал. 4 КТ страните продължили трудовото правоотношение за срок от една година. С последващо допълнително споразумение № 40 от 02.11.2017 год., сключено на основание чл. 119 вр. с чл. 67, ал.1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните било трансформирано от срочно в безсрочно. На основание решение № 914 по Протокол № 42 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 31.10.2018 год. във връзка с изменение и допълнение на разпоредбата на чл.29а ЗМСМА, обнародвана в ДВ бр. 24 от 16.03.2018 год., била утвърдена численост и щатно разписание на служителите в звено “Секретариат на Общински съвет“. На 16.11.2018 год. страните подписали допълнително споразумение № 38, по силата на което длъжността на ищцата била променена от „младши експерт“ в звено „Осигуряване работата на Общинския съвет“ на „младши експерт в звено „Секретариат на Общинския съвет“. С писмо с рег.№ ВхК-6805 от 05.12.2023 год., председателят на Добрички общински съвет – Г. К., избран с решение на Добрички общински съвет за такъв, на основание чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА отправил предложение за освобождаване на младшия експерт В. Т. Т.. Със заповед № 292 от 06.12.2023 год., издадена от кмета на [община], трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 337 КТ вр. с чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА, като в процесната заповед работодателят се позовал на постъпилото предложение рег.№ ВхК-6805 от 05.12.2023 год. от председателя на Добричкия общински съвет за освобождаването на ищцата от длъжността и изложил съображения, че трудовото правоотношение с ищцата в случая е приравнено на правоотношение за заемане на длъжност в резултат на избор, като същото се прекратява при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 КТ и чл. 338 КТ, като било предоставено на суверенната преценка на председателя на общинския съвет на основание чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА.
Въззивният съд е констатирал, че спорния по делото въпрос е свързан с установяване на юридическия факт, въз основа на който се е породило трудовото правоотношение между страните – дали това е трудов договор, в каквато насока е тезата на ищцата, или трудовото правоотношение е възникнало от избор, съобразно приетото от работодателя при постановяване на процесната заповед. В тази връзка е приел, че трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане след избор съгласно чл. 83, ал. 1 КТ, възниква след спазване условията, посочени в чл. 86, ал. 1 от КТ. Такова правоотношение винаги е срочно, като максималната му продължителност е пет години. След този срок то може да бъде продължено при условията на чл. 86, ал. 4 и 6 КТ, респ. чл. 337, изр. 2 КТ. Трудово правоотношението, възникнало в резултат на избор, не е породено от сключването на трудов договор, а то е възникнало от момента на обявяване на кандидата за избран, съгласно чл. 86, ал. 1 КТ. В осъществяването на избора като основание за възникване на трудово правоотношение решаващо участие взема орган, наречен избирателно тяло, който стои вън от трудовото правоотношение. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора, като дисциплинарното уволнение изрично е изключено от законодателя като основание за прекратяването му, според чл. 339, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 338 КТ трудово правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло – т. нар. „отзоваване“, като причините за отзоваването могат да са посочени в съответния нормативен акт или устав, без това да е задължително, а наличието и основателността им е предоставено на суверенната преценка на избирателното тяло.
Въззивният съд е посочил, че тежестта на доказване на законността на уволнението се носи от работодателя – ответник, който следва по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи наличието на посоченото в атакуваната заповед основание за уволнение, в т. ч. че трудовото правоотношение на ищцата е приравнено на правоотношение за заемане на длъжност в резултат на избор. Приел, че в случая по делото не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на работодателя, че трудовото правоотношение между страните е възникнало въз основа на избор – ответникът не е посочил закон, акт на Министерския съвет, устав, или какъвто и да е друг вид нормативни актове, издадени от оправомощени органи, установяващи длъжности за заемане въз основа на избор, включително и правилниците на общинските съвети, съобразно изискването на чл. 83, ал. 1 КТ. Счел е за неоснователен довода на ответника, че председателят на общинския съвет има характера на избирателно тяло по смисъла на чл. 338 КТ и чл. 339, ал. 2 КТ /разпоредби, посочени в заповедта за уволнение/.
Въззивният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА не регламентира специално, самостоятелно основание за прекратяване на трудово правоотношение със служители на общинската администрация, различно от посочените общи основания по Кодекса на труда, а и самият работодател не твърди някое от тези основания да е налице. За да е законно уволнение на служител, включен в състава на посоченото звено, което подпомага работата на общинския съвет, в качеството му на структурна единица в системата на общинската администрация, следва да е налице някое от общите основания по КТ, ведно със специалната предпоставка по чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА.
В обобщение е приел, че предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, а като последица от това е основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищцата е полагала труд при ответната община по трудово правоотношение за неопределено време.
С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Първите два поставени в изложението въпроси, които са свързани, се свеждат на практика до характера и съдържанието на нормата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА и по-конкретно представлява ли тя специално основание за уволнение или е свързана с тези по КТ. Тези въпроси са от значение за изхода от спора, но нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, защото законът е ясен и по прилагането му няма противоречива съдебна практика. В разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА /действаща редакция – изм., бр. 24 от 2018 год./ не е установено специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение, стоящо извън КТ, а същата въвежда единствено допълнително изискване за възникване и прекратяване на трудовото правоотношение със служители в звеното, което подпомага работата на общинския съвет и неговите комисии и осъществява организационно-техническото и административно обслужване на тяхната дейност – съгласуване на възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с председателя на общинския съвет /предмет на съдебен контрол могат да бъдат и въведени с различни правни норми допълнителни изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение за съответната длъжност – решение № 113 от 22.07.2016 год. на ВКС по гр. дело № 5787/2015 год., ІV г. о., ГК/. Това разрешение съответства на мотивите на законопроекта за изменение на ЗМСМА от 2018 год., според които целта на изменението е подобряване на административно-техническото обслужване на дейността на общинския съвет и подпомагане на председателя на общинския съвет при осъществяване на правомощията му по подготовката, свикването и провеждането на заседанията.
Спазената процедура по специалния закон обаче не обуславя законност на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед принципа на законоустановеност на основанията за уволнение и предвид обстоятелството, че изборът е изключително основание за възникване на трудово правоотношение /чл. 83 – чл. 88 КТ/, което се използва само когато това е предвидено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав – т. е. работодателят не може сам да реши и въвежда избора като основание за възникване на трудово правоотношение, нито да провежда избор, когато такъв не е предвиден. Това е прието и в обжаваното решение, поради което и няма основание същото да бъде допуснато до касационно обжалване.
Третият поставен от касатора въпрос е от значение за изхода от спора. Задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 13.07.1953 год., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, и основаната на нея, последователна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК, решение № 12 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2184/2015 год., III г. о., ГК, решение № 145 от 7.01.2019 год. на ВКС по гр. дело № 811/2018 год., II г. о., ГК, решение № 59 от 14.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4190/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 183 от 16.11.2017 год. на ВКС по т. дело № 2624/2016 год., II т. о., ТК, решение № 187 от 7.07.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1332/2015 год., IV г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др., приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Нормата на чл. 272 ГПК предвижда възможност въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, но изисква, когато го направи да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд не следва да е формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи.
В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. След обсъждане на събраните по делото доказателства и на приетите за установени от тях обстоятелства съдът е отрекъл страните да са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на избор, поради което е счел за неприложими основанията за прекратяване, установени в чл. 337 и чл. 338 КТ, като е приел, че работодателят не е основал уволнението на определени от закона юридически факти, настъпили след възникване на трудовото правоотношение с ищцата, а нормата на чл. 29а, ал. 6 ЗМСМА не регламентира специално, самостоятелно основание за прекратяване на трудово правоотношение със служители на общинската администрация, различно от посочените общи основания по Кодекса на труда. С тези свои мотиви въззивният съд е отговорил и на всички доводи на страните по делото.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 12.06.2024 год., постановено по в. гр. дело № 257/2024 год. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА [община], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на В. Т. Т., ЕИК [ЕГН], с адрес: [населено място], „Лозята“, ІІІ-ти път №84, направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: