С решение № 37 от 12.02.2009год.,постановено по адм. д. № 529/08год. Кюстендилският административен съд, е отменил Решение № 4409-0466/07.11.2006год. на Началника на Митница-Кюстендил, с което са отменени митнически и данъчни облекчения по ЕАД № 5500/4-2657 от 10.05.2002год., предоставени на осн. чл.4,ал.1 от ПМС № 2/1993госд отм. и чл.59,т.11 от ЗДДС отм. , определени са митни сборове по ЕАД в общ размер на 993лв. ДДС и жалбоподателите Н. П. И., В. П. Н. и М. П. Н. са задължение да заплатят сборовете със законната лихва от 17.01.2004год. до датата на плащане. С решението съдът е осъдил Митница – Кюстендил да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 81,88лв. .

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница-гр. К.. В същата се правят оплаквания, че решението на Кюстендилския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Кюстендилския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания административен акт.

Ответниците по касационната жалба Н. П. И., В. П. Н. и М. П. Н. не са взели становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал. от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Кюстендилския административен съд е отменил Решение № 4409-0466/07.11.2006год. на Началника на Митница-Кюстендил, с което са отменени митнически и данъчни облекчения по ЕАД № 5500/4-2657 от 10.05.2002год., предоставени на осн. чл.4,ал.1 от ПМС № 2/1993госд отм. и чл.59,т.11 от ЗДДС отм. , определени са митни сборове по ЕАД в общ размер на 993лв. ДДС и жалбоподателите Н. П. И., В. П. Н. и М. П. Н. са задължение да заплатят сборовете със законната лихва от 17.01.2004год. до датата на плащане. Административният съд е описал подробно фактическа обстановка по издаване на обжалвания административен акт, приел е, че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона форма. Първоинстанционният съд е формулирал и основният спорен въпрос по делото – дали смъртта на наследодателя на жалбоподателите/сега ответници по касация/ е такъв юридически факт, с настъпването на който ППЗМ поражда възникването на митническо задължение. На база на установената съдебна практика и на извършено свое тълкуване на закона административният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос. В тази насока са изложени мотиви, че изброяването на юридическите факти по чл.753,ал.1 и 2 от правилника е изчерпателно и че всички тези факти са от вида на юридическите действия и е недопустимо към тези факти да се приобщи и смъртта като юридическо събитие. С оглед на това е прието, че не е налице и основанието по чл.199,ал.1,т.6 от ЗМ и издаденият административен акт се явява незаконосъобразен.

Така постановеното решение на Кюстендилския административен съд е правилно и законосъобразно.

Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се навеждат доводи, че административният съд неправилно е приел, че смъртта на наследодателя-инвалид не е правопораждащ факт по смисъла на чл.199,ал.1,т.6 от ЗМ. Посочва се, че специфичните условия за допускане на безмитен внос се определят от ППЗМ и ПМС № 2 от 1993год. и че тези условия са свързани с личността на вносителя и че правото на безмитен внос се погасява със смъртта на лицето и не може да бъде предмет на наследствено правоприемство. Така направените оплаквания са неоснователни.

По делото няма спор от фактическа страна по отношение на извършения безмитен внос на лек автомобил от наследодателя на ответниците по касация и смъртта на наследодателя на 17.01.2004год. Спорен е въпросът дали при издаване на процесното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Даденото от административният съд тълкуване на разпоредбата на чл.753 от ППЗМ е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбите на чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците и чл.4 от Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.) митнически преференции ползват лица - инвалиди, когато внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Според алинея втора на същия чл.753 митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. По делото няма данни внесеният от инвалида автомобил да е бил предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на вносителя не попада в кръга на фактите при настъпването на които отпада митническото облекчение и възниква митническо задължение за наследниците му. При това положение обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган неправилно е приложил материалния закон и е отменил обжалваното решение.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Кюстендилския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал. а от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 37 на Кюстендилския административен съд от 12.02.2009год.,постановено по адм. д. № 529/08год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. Й.К.