О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 05.05.2021 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б гр. дело № 4113 по описа за 2020 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Асарел – Медет“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. С. Н., чрез адвокати Г. М. и Ц.С, срещу въззивно решение № 263/11.08.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по въззивно гр. д. № 459/2020 г.
Касаторът излага доводи за неправилност.
Насрещната страна П. И. Ц., чрез адв. Ц. А. Ч., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пазарджишкия окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пазарджишки районен съд, е признал за незаконно и отменил дисциплинарното наказание „уволнение“ на П. И. Ц. със заповед №110/14.10.2019г. на изп. директор на „Асарел – Медет“ АД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил е П. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност „електромеханошлосер“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдил е работодателят да заплати на работника обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Работодателят е осъден да заплати дължимите държавни такси по исковете в полза на съдебната власт, както и съдебноделоводните разноски, сторени от насрещната страна по чл. 78, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът установил, че изпълнителният директор на търговското дружество е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на П. Ц. за извършено от последния тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 11.09.2019г. се явил на работа употребил алкохол, което е установено при извършена проверка с лицензиран и технически изправен апарат „Д. А 7510“, както следва: първа проба в 08.19 ч. - 0.28 промила, повторна в 08.38 ч. - 0.24 промила. Посочено е още, че действията представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, неизпълнение на трудови задължения по смисъла на чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР. Служителят е нарушил основните трудови задължения по чл. 126, т. 2, т. 6 и т. 10 КТ - да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява алкохол и друго упойващо вещество, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд и вътрешните правила, приети в предприятието; че е налице безспорно констатирано виновно неизпълнение на основни негови трудови задължения - за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилно прочитане на физиологични и психични процеси у работника, за да изпълнява сигурно и нормално възложените му трудови функции в пълен обем и качество в една високорискова работна среда, каквато е открития рудничен добив. Работодателят квалифицирал извършеното като нарушаване на трудовите задължения по см. на чл.187 т.10 КТ и по-конкретно на тези в чл.16 ал.2 и чл.34 ал.6 и ал.8 от ПВТР в дружеството, забраняващи на работниците и служителите да се явяват, внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества, както и т.1.2 от РИ от ИСУ „Проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството и изискванията на длъжностната характеристика, с която работникът е запознат. Нарушението е квалифицирано и като виновно неизпъление на основно трудово задължение при изпълнение на възложената работа да се спазват правилата на здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е правомощието на работодателя на основание чл. 181 КТ и Наредба №9 от 16.12.1997г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работниците в мините, да издаде ПВТР и Работна инструкция, регламентираща проверките за алкохол, наркотици и упойващи вещества в дружеството, като се уточнява, че предвид спецификата на мината и съществуващите опасности, неизпълнението на определени трудови задължения се класифицират от работодателя като тежки нарушения на трудовата дисциплина и че изпълняваните от ищеца функции представляват високорискова трудова дейност, изискваща пределна концентрация и ежеминутна годност за изпълнение на професионалните задължения. На последно място, в заповедта е посочено, че специфичната работна среда в минно предприятие, потенциалният висок риск за живота и здравето на околните в случай на допускане на лице, употребило алкохол, както и завишените изисквания в дружеството за стриктно спазване на правилата за безопасен и здравословен труд, обосновавали квалификацията като тежко на извършеното нарушение.
Съдът е установил, че с официална публикация на Отдел „Безопасност и здраве при работа“ при „Асарел – Медет “ АД, в бюлетин бр.193 от месец юни 2019г., се довежда до знанието на всички работници и служители, както и на външни фирми, че могат да използват апарат за самопроверка за употреба на алкохол преди да влязат на територията на компанията, като вид механизъм за превенция при осигуряването на безопасност на труда и нулева толерантност откъм достъпа до работното място след употреба на алкохол. Посочено е още, че апаратът е монтиран на КПП 1, че данните в него не се записват и служителите на контролните отдели нямат достъп до тях. Д. работи при всякакви метреологични условия и е включен постоянно, като на всеки 6 месеца минава на проверка за техническа изправност. Към уреда /DINGO B-02/ е приложена и съответната характеристика за работа, като той се квалифицира като портален дрегер, който може да се интегрира към Системи за контрол на достъпа или да управлява самостоятелно достъпа на служителите до служебните помещения, че резултатът се показва визуално и звуково, и е без аналог при нужда от всекидневна проверка на шофьори, или в заводи с или без изграден пропускателен режим.
Според действащия Правилник за вътрешния трудов ред, актуализиран и утвърден от УС с протокол №155 от 12.01.2018г. и от НС с протокол №133 от 31.01.2018г., в Раздел ІV „Трудови права и задължения на работниците и служителите, в това число на преките ръководители“, в чл.16 наименован “Забрана за тютюнопушене, употреба на алкохол и други упойващи вещества“ се посочва, че работниците и служителите нямат право да се явяват и през работно време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества, тоест по начина по който е формулирана нормата работникът не е лишен от право на употребява алкохол в извънработно време, а само да се явява на работа без наличен остатъчен алкохол в издишания въздух, както и да внася и да употребява такъв на работното си място. Дадено е право на служебните лица, които осъществяват контрол при влизане, по време на работа и напускане на територията, да извършват проверки за употреба на алкохол от страна на работниците и служителите чрез използване на технически измервателни средства и да отнемат намерен от тях алкохол или упойващи средства и вещества. За неспазване или допуснати нарушения, представляващи несъответствие с изискванията на общофирмената политика, Етичния кодекс и Правилник за вътрешния трудов ред, както и вътрешнофирмени актове, които работниците са длъжни да изпълняват, е изрично предвидено, че се налага дисциплинарно наказание по смисъла на КТ в съответствие с конкретното нарушение. Употреба на алкохол и всякакъв друг вид упойващи вещества в работно време и явяване на работа след употребата им, установено с технически средства за измервания по вътрешните правила в дружеството, са квалифицирани като тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Конкретно посочени видове технически средства анализатори, чрез които да се установява употребата на алкохол, няма изброени в Правилника нито се препраща към някакво приложение, в което същите изрично и детайлно да са уточнени, като няма въведена и изрична забрана за самотестване на работниците и служителите с техническо средство на КПП, включително и незачитане на резултатите му, както и елиминиране на всички други технически средства за тестване, използвани до момента в дружеството и изричното им изваждане от употреба, с факта на утвърждаването на Правилника от Управителния съвет на дружеството от 2018г.
Работна инструкция І/ІІ-ниво към процедурата от интегрираната система за управление /ИСУ/ на качеството, околната среда, здравето и безопасност при работа, енергийна ефективност/РИ-ИСУ 07.07.01.08.00.01-2018/ относно проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството, в сила от 10.05.2018г., регламентира тотален и непрекъснат контрол за наличие на употреба на алкохол в района на предприятието от всички лица, намиращи се там, като лицата подлежат на проверка по всяко време на денонощието, като ако при проверката с техническо средство се установи наличие на алкохол в издишания въздух, се извършва контролен тест с две последователни измервания, проведени през 15 минути и за всяка констатирана концентрация на алкохол, която е над 0.00 /нула/ промила при две измервания, се попълва протокол за констатиране употреба на алкохол със съответното бланково съдържание. В Работната инструкция изрично е посочено, че проверките за употреба на наркотични и упойващи вещества се извършват с тестова система Drager DrugTest 5000, като се признава, че методът дава само предварителен аналитичен резултат (скринингов метод) над определена гранична концентрация и, че за да се получи потвърден аналитичен резултат, се прилага друг специфичен метод в специализирана лаборатория, а имено метода газохроматографията (газова спектрометрия /GS/MS) плюс последващо клинично наблюдение на лицето, от което е взета пробата, като лицето употребило наркотично вещество, след доказване в специализирана лаборатория, подлежи на административно наказание, съгласно утвърдения ред в дружеството. Такъв ред не е предвиден за доказване на употребата на алкохол - чрез изследване и на кръвна проба като всепризнат, безспорен и най-точен метод на изследване при оспорване данните и показанията от техническото изследване.
По делото е установено, че на 11. 09. 2019 г., при влизане в предприятието П. Ц. си е направил сам проверка за наличие на алкохол в кръвта с поставените от работодателя на портала дрегери, като резултатът е бил отрицателен. Няма твърдения, нито данни ползваното техническо средство да е било неизправно.
На същата дата е съставен протокол за констатиране на употреба на алкохол № 93-00-11624, в изпълнение на Работна инструкция № ИСУ 07.07.01.08.00 “Проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството“, за извършена проверка на алкохол на ищеца П. Ц. с техническо средство „Д. А“, модел 7510, с №ARB №0045. Извършеният контролен тест включва две измервания през около 15 минути, с техническото средство, показало положителен резултат за концентрация на алкохол в издишания от ищеца въздух, както следва: в 08.19 ч. - 0.28 промила и в 08.39 ч. - 0.24 промила. В протокола изследваното лице е записало, че при постъпване на работа се е тествало на входа на портала, при което светнало „зелено“. Не е извършена проверка, която да установява, че посоченият в протокола „Д. А“ е бил в изправност.
След това, в присъствие на комисия и на ръководителя на отдела е извършена нова проверка с „Алкобол“, който отчел зелена индикация. В края на протокола е вписана забележка от лице, присъствало на проверката, според което, има значително разминаване в показанията на контролния дрегер, поставен на портала с цел самоконтрол от служителите, това води до заблуда на служителя и работника в дружеството и е сериозна предпоставка за несъзнателно заблуждаване на показанията от същия. Няма твърдения, нито доказателства, че това техническо средство е било неизправно.
При така установеното, съдът приел, че работодателят не е установил по безспорен начин, че П. Ц. се е явил на работа на 11.09.2019 г. след употреба на алкохол. Резултатите от различните проверки се разминават, а те са извършени все на територията на предприятието и с технически средства, одобрени от работодателя. Той, от своя страна, не е предприел действия по установяване на тяхната техническа годност, нито такива за обективно тестване чрез кръвна проба. Окръжният съд е развил съображения, че съдържание на алкохол е възможно да бъде резултат и на ендогенното състояние на организма, а работодателят не е изключил този евентуален фактор от отчетената с техническото средство концентрация, нито е изяснено дали самото техническо средство, с което е направено изследването, е предвидено да допуска такива отклонения при възпроизвеждане на алкохол от самия работник, не са отчетени и стандарните отклонения в показанията и на използвания тип технически анализатори на алкохол. Нещо повече, в работната инструкция, издадена от работодателя, не се сочи нито едно техническо средство, с което задължително да се извършват проверките, за разлика от употребата на наркотични и упойващи вещества. Въззивният състав е изяснил, че дори и да са посочени, след като работодателят е позволил и не е забранил изрично на работниците да се самотестват с технически уред при съответното КПП, не може лековато и пренебрежително да се отнесе към показанията на този технически уред, с който се предполага че се извършват надеждни тестове. Същото се отнася и до другите използвани в дружеството технически уреди за проверка на алкохол - “Алкобол“. Въпреки установената бързина, с която спада първоначално регистрираната концентрация на алкохол само в рамките на няколко минути, работодателят сам не е предприел действия за тестване чрез вземане на кръвна проба за изследване, а и е отказал да даде подобна възможност на Ц., който изрично е направил подобно искане.
Според въззивният състав, работодателят не е действал добросъвестно при установяване на нарушението и след това налагане на наказанието. Също така, наложеното наказание не е съобразено с тежестта на евентуалното нарушение, като работодателят не е отчел и съобразил обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 КТ. Между тях са състоянието, в което се е явил на работа Ц., което не е препятствало по никакъв начин да изпълнява точно и безопасно трудовите си функции; съзнанието, че липсва остатъчен алкохол в кръвта му, в резултат на самотестване по начин и със средства, предвидени от самия работодател, обясненията на работника и готовността му да съдейства за установяване действителното наличие на алкохол в кръвта, вкл. чрез даване на кръвна проба за тестване.
В заключение, заповедта за уволнение е отменена като незаконосъобразна. По делото е установено, че Ц. е в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор и, предвид резултата по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване първо с хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, а след това с хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси: кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи, разрешен в противоречие с решение № 232/31.03.2010 г. по г. д. № 227/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 372//17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г. на IV г. о. на ВКС; при въведена в предприятие – работодател нулева толерантност към употреба на алкохол преди явяване на работа и по време на работа, следва ли да се извършва преценка на тежестта на нарушението – явяване на работа след употреба на алкохол, разрешен в противоречие с решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 551/15.07.2010 г. по гр. д. № 64/20009 г. на IV г. о. на ВКС; следва ли при постановяване на решението си съдът да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите ни възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК, разрешен в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. по грд. № 1//2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 331//04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 92/22.02.2011 г. по грд. № 1863/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на IV г. о. на ВКС.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е съобразил всички доводи и възражения на страните по делото, като е обсъдил по вътрешно убеждение, поотделно и в съквупност събраните по делото доказателства, с което точно е приложил чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като не се установява поддържаното от касатора противоречие с цитираната от него съдебна практика.
Другите два материалноправни въпроса са неотносими към крайния резултат по спора, защото съдът е направил извод, че ищецът Ц. се е явил на работа без какъвто и да е остатъчен алкохол в кръвта. Другите съображения в съдебния акт – относно това дали състоянието му (ако е било установено съдържание на алкохол в кръвта) е било такова, че му е позволявало да извършва поставените му задачи, са развити като евентуални, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ. Те биха имали значение за постановеното от съда, само, ако по делото беше установено, че П. Ц. е действително допуснал вмененото му нарушение. Допускането на касационно обжалване по тези правни въпроси, какъвто и да е отговорът по чл. 290 ГПК, няма как да се отрази върху крайния резултат, щом не е установено изобщо поведение, посочено като нарушение на трудовата дисциплина и основание за уволнението на работника.
Независимо от това, следва да се посочи, че във връзка с приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, в никое от посочените от касатора решения на състави на ВКС не е прието, че преценка за тежестта на наказанието спрямо тежестта на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, не се прави, щом нарушението се изразява в употреба на алкохол. Напротив, няма никакво съмнение, нито в практиката, нито в правната теория, че работодателят е винаги задължен да съобрази и точно да приложи императивното правило на чл. 189, ал. 1 ГПК във всички случаи, когато налага дисциплинарни наказания, без значение дали за нарушения, които са квалифицирани като тежки, вкл. и за изричните хипотези по чл. 190, ал. 1 КТ, а и това е ясно посочено в чл. 190, ал. 2 КТ.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на която се позовава касаторът. Несъгласието с фактическите и правни изводи, съответно с крайния резултат по материалноправния спор, сами по себе си не правят съдебното решение очевидно неправилно. Съставът на Върховния касационен съд сам и служебно не установява наличие на подобно основание за допускане на касационно обжалване, а също и на евентуална нищожност и евентуална недопустимост на въззивния съдебен акт.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 263/11.08.2020 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 459/2020 г.
ОСЪЖДА „Асарел – Медет“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. С.Н., да заплати на П. И. Ц. сумата в размер на 1000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: