О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3842
гр.София, 28.07.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
като разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело №634 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата З. Н. Д., чрез адв. А. Ч. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 865 от 28.10.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 785/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 493 от 21.06.2024 год., постановено по гр. дело № 1/2024 год. по описа на Районен съд – Костинброд, с което са оставени без разглеждане предявените с допълнителна искова молба с вх.№ 1829 от 22.03.2024 год. от З. Н. Д. искове и производството по делото в тази част е прекратено.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че съгласно чл. 2 ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всички отправени към тях молби за защита и съдействие на лични и имуществени интереси. Съдът следвало да съобразява своите действия с принципа за съдебна икономия, както и да обсъди правото на ищеца да предяви иск и на друго правно основание, когато страните по делото са едни и същи и предмета на делото е един и същ. Съдът не следвало да прекратява производството по делото по исковете, предявени с допълнителната искова молба, а ако бил преценил, че те трябва да се разгледат в отделно производство, то трябвало да постанови определение, с което да раздели делото в две отделни граждански производства. Неправилно била приложена нормата на чл. 214 ГПК. Следвало да се отчете обстоятелството, че към момента на депозиране на допълнителната искова молба на 22.03.2024 год. по делото не било насрочено и проведено първото съдебно заседание и не бил изготвен доклад по чл. 146 ГПК. При това положение ищецът можел за измени претенцията си както пожелае и дори да предяви нов иск. В разглеждания случай първоинстанционният съд бил извършил действия по чл. 131 ГПК, като изпратил препис от допълнителната искова молба на ответника, поради което можело да се приеме, че е счел същата за редовна. Въззивният съд не бил взел предвид всички обстоятелства по делото и не бил проследил всички съдопроизводствени действия.
В изложението към частната касационна жалба като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е поставен следния въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, съобразно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК: За предпоставките за валидно изменение на предявения иск по чл. 214, ал. 1 ГПК?
Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба Л. В. К. излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – доводи за неоснователност на частната касационна жалба.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 1/2024 год. по описа на Районен съд – Костинброд е образувано по искова молба на З. Н. Д. и В. Н. М., с която срещу Л. В. К. е предявен конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, за който е съставен нотариален акт № 19, том IV, рег. № 10661, дело № 712/2023 год. на нотариус Д. Н., поради неизпълнение на задълженията по него от страна на ответницата. Препис от исковата молба е връчен на насрещната страна, която в срока за отговор е подала такъв, с който е оспорила иска с твърденията, че не е налице неизпълнение на сключения договор и тя е изправна страна по него.
На 22.03.2024 год. ищцата З. Н. Д. е подала допълнителна искова молба срещу Л. В. К., в която е посочила, че поддържа подадената искова молба, като с оглед процесуална икономия депозира допълнителната такава с претенции по чл. 26 ЗЗД – за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречие и заобикаляна не закона и нарушение на добрите нрави и алтернативно по чл. 27 ЗЗД – за унищожаване на договора поради измама и крайна нужда, както и по чл. 26 ЗЗД и чл. 38 ЗЗД за прогласяването нищожността на пълномощно рег. № 10572 и рег. № 10573, том 2, акт № 158 на нотариус Д. Н., поради противоречие и заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Претенциите, предявени с допълнителната искова молба са оставени без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено с определение на първоинстанционния съд № 493 от 21.06.2024 год.
Въззивният съд е приел от правна страна, че в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК е уредено първоначалното обективно съединяване на искове, според която ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Последващо обективно съединяване на искове е регламентирано само в изрични предвидени хипотези, разгледани в следващите разпоредби на ГПК – чл. 211, чл. 212 и чл. 219 ГПК, а именно: насрещен иск от ответника, инцидентен установителен иск и обратен иск както от ищеца, така и от ответника. Посочил е, че нормата на чл. 214 от ГПК регламентира възможността на ищеца да измени първоначално предявения иск, като измени основанието му без да изменя петитума, или да измени петитума без да изменя основанието. Извън горното, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Ищецът, обаче, не може във вече висящо исково производство, предметът на което и обемът на защита са определени от страните, да предявява нов иск, което в разглеждания случай е сторил с подаването на допълнителната искова молба с предявяване на изцяло нови искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор поради противоречие и заобикаляне на закона и в нарушение на добрите нрави, и алтернативно – искове по чл. 27 ЗЗД за неговото унищожаване поради измама и сключване при крайна нужда. В съдържанието на исковата молба липсват както изложени съображения за нищожност или унищожаемост на сключения договор, като и заявен в този смисъл петитум. За първи път ищецът прави искане за разглеждане на тези претенции с подадената допълнителна искова молба, след връчване на първоначалната такава на ответника за писмен отговор, което последващо обективно съединяване на исковете е недопустимо, предвид разпоредбите на чл. 214 ГПК и чл. 210 ГПК.
Във връзка с доводите в частната жалба на ищцата въззивният съд е приел, че с допълнителната искова молба не се предприема само допълване на основанието и петитума на исковата молба, а по същество се предявява изцяло нов иск, с нова обстоятелствена част и изцяло нов петитум, което е недопустимо. Посочил е, че последващото обективно съединяване на искове е форма на изменение /а не допълнение/ на иска, като за допустимостта на тази форма на изменение на иска е необходимо да бъдат налице както изискванията за изменение на иска, така и изискванията за обективно съединяване на искове по почин на ищеца. В случая, очевидно не се изпълнява първата група изисквания за допустимо изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, тъй като предявените с допълнителната искова молба искове се различават от първоначалния такъв както по основание, така и по петитум. Позовал се е на практиката на ВКС, според която обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото, като в такава хипотеза съдът следва да остави без разглеждане предявените недопустими искове и да прекрати производството по тях.
С тези мотиви е потвърдено постановеното от Районен съд – Костинброд определение № 493 от 21.06.2024 год., като въззивният съд е указал, че след връщане на делото на районния съд, той следва да постанови отделяне на допълнително предявените искове в самостоятелно производство /чл. 210, ал. 2 ГПК/.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението въпрос е свързан с оплакванията на касатора за допуснато процесуално нарушение от двете инстанции – неприемане на поискано изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Това въпрос е обуславящ, но по него не се разкрива допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 473 от 01.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1537/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 175 от 05.12.2011 год. на ВКС по т. дело № 943/2010 год., II т. о., ТК, решение № 115 от 08.07.2011 год. на ВКС по т. дело № 680/2010 год., II т. о., ТК, решение № 7 от 23.07.2012 год. на ВКС по гр. дело № 123/2011 год., I г. о., ГК, решение № 174 от 04.11.2013 год. на ВКС по т. дело № 798/2012 год., II т. о., ТК, решение № 51 от 30.04.2014 год. на ВКС по т. дело № 1977/2013 год., II т. о., ТК, решение № 59 от 27.04.2015 год. по гр. дело № 4647/2014 год., III г. о., ГК, решение № 214 от 22.01.2017 год. на ВКС по гр. дело № 1213/2017 год., III г. о., ГК, решение № 135 от 10.11.2017 год. на ВКС по гр. дело № 60393/2016 год., I г. о., ГК, решение № 142 от 14.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3067/2019 год., IV г. о., ГК, решение № 105 от 09.09.2021 год. на ВКС по гр. дело № 2256/2020 год., IV г. о., ГК и др., изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание.
В хипотезата на посочване на ново основание на иска наред или при условията на евентуалност с първоначално заявеното основание се стига до обективно съединяване на искове /кумулативно или евентуално/. Това обективно съединяване е допустимо, тъй като са налице както посочените в чл. 210 ГПК предпоставки за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско производство, така и предпоставките по чл. 214, ал. 1 ГПК за допустимост на изменението на иска /в този смисъл са разясненията, дадени в мотивите към т. 2В от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2014 год., ОСГК/.
Независимо от формата, в която е предприето, изменението на иска не може да има за последица цялостна промяна на предмета на делото, въведен с първоначалната искова молба. Аргументът за това разрешение се съдържа в чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, който не допуска едновременна промяна на основанието и на отправеното до съда искане за защита. Ищецът не може под формата на изменение на иска да въведе като предмет на делото ново спорно правоотношение, предявявайки срещу същия ответник изцяло нов иск с основание и петитум, различни от тези на предявения с исковата молба първоначален иск. Предявяването на нов иск по почин на ищеца в хода на висящия исков процес е допустимо само в хипотезата на инцидентен установителен иск, уредена в чл. 212 ГПК.
В обжалваното определение е прието, че последващо обективно съединяване на искове е възможно само в хипотезата на чл. 214, ал. 1 ГПК, изключваща едновременно изменение на основанието и петитума на първоначалния иск. В случая, след осъществяване на процедурата по размяна на книжа и постъпването на писмен отговор от ответника, ищцата е предприела едновременно изменение на основанието и петитума на предявения с исковата молба конститувен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като по този начин е поискала прознасяне от съда по изцяло нови искове с нови основания и петитум /установителни искове за нищожност на процесния алеаторен договор и конститутивни искове за неговото унищожаване/. Тези решаващи изводи на въззивния съд са изцяло в съответствие с горецитираната практика на ВКС.
Основанията на иск за разваляне на договор поради неизпълнението му и на иск за прогласяване на неговата недействителност са взаимоизключващи се, каквито са и петитумите на тези искове, поради което е невъзможно при първоначално предявяване на единия от тях последващо изменение по реда на чл. 214 ГПК в другия от тях.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 865 от 28.10.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 785/2024 год. по описа на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/