Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Български пощи" ЕАД, представлявано от главния изпълнителен директор Д. Д., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г.К, против решение № 87 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 5912/2020 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 224 от 20.05.2020 г. по преписка №688/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът не е отчел и обстоятелството, че следва да е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитен признак, като нарушението трябва да бъде установено като конкретно фактическо положение, а не само като хипотетична, потенциална възможност. Счита, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Иска се отмяна на съдебното решение, като алтернативно е формулирано искане да бъде намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция в предвидения законов минимум. Възраженията и исканията си поддържа и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Процесуалният представител на касационния жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бешков, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Б.Х не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд – София-град е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.
С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният състав се е произнесъл по жалбата на "Български пощи" ЕАД срещу решение № 224 от 20.05.2020 г. по преписка № 668/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на дейността си, дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда до обект: Пощенска станция – Камено, находяща се на адрес: гр. К., ул. Н.К, №1, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: "Български пощи" ЕАД, с което е нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗЗДискр. и е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. На основание чл. 47, т. 3, във връзка чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. на "Български пощи" ЕАД е предписано, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до горепосочения обект.
Административният съд е провел контрол за законосъобразност на оспореното решение на Комисията, с което е установено, че от "Български пощи" ЕАД е осъществена дискриминация по признак "увреждане" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., на всички правни основания, с оглед нормата на чл. 146 от АПК, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, при относимите за спора доказателства и въз основа на тях е извел обосновани изводи за неоснователност на жалбата на дружеството.
На базата на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че решение №224 от 20.05.2020 г. по преписка №688/2018 г. на КЗД е постановено от компетентен орган – надлежно конституиран и заседавал състав на КЗД, при необходимото мнозинство, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта.
Съдът вярно е установил, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, Комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала е и приложила доказателства и становища от участниците в производството, като представените документи са били обсъдени, изготвен е доклад, проведени са открити заседания, за които страните са били надлежно призовани.
Правилно съдът е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. "Български пощи" ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги и собственик на процесното помещение е адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Общественият характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормата на чл. 5 ЗЗДискр. Неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от Комисията, така и от съда като нарушение, съгласно чл. 5 ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак "увреждане", съгласно чл. 4 ЗЗДискр.
Нормата на чл. 4 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания отм. е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.
В случая, обосновано съдът е приел, че от ангажирания доказателствен материал по делото по безспорен начин се установява, че в процесния обект - Пощенска станция – Камено, находяща се на адрес: гр. К., ул. Н.К, №1 липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени при проверка на служители от КЗД, в изпълнение на решение на Комисията от 10.11.2017 г. за провеждане на кампания "Д. Б" и заповед №24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. №12-11-1776 от 26.07.2018 година. При последвала повторна проверка от служител - регионален представител на област Б., резултатите от която са обективирани в протокол за оглед от 16.10.2019 г. и докладна записка вх. №12-11-3758 от 17.10.2019 г., изготвена от И.И - регионален представител на област Б. до г-н Н.А, докладчик по преписка №688/2018 г. на КЗД. От данните в протокола и приложения по делото снимков материал е видно, че не е изградена достъпна архитектурна среда, което затруднява достъпът на хора с увреждания. В този смисъл е и направеното изявление от процесуалния представител на "Български пощи" ЕАД в хода на проведеното административното производство по преписка № 688/2018 г. по описа на КЗД. По делото е установено, че изграденото съоръжение не отговаря адекватно на нуждите на хората с увреждания и не осигурява достъп до пощенския клон, по начин, които не ги поставя в затруднено положение да търсят помощ и в невъзможност да се справят самостоятелно.
Касационната инстанция намира за правилно оспореното решение и в частта, с която АССГ е приел законосъобразност на решението на КЗД, постановено на основание, чл. 47, т. 3, във връзка с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като определеният размер на санкцията е съобразен с фактическите и правни констатации по делото, като следва да бъде добавено, че наложеното административно наказание имуществена санкция от 1000 лв. е в размер по-нисък от средния, предвиден в закона и е справедливо определен. Административният орган е мотивирал размера на санкцията, че не се касае първо нарушение и съдът правилно е приел, че не са налице основания за изменението й, т. к. е под средния размер, предвиден в закона.
Оспореното решение е правилно и в частта, в която е прието за законосъобразно даденото предписание на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., като същото е пряко изпълнение на задължението на КЗД, в качеството й на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите и следва да се остави в сила в тази му част.
В допълнение следва да бъде посочено, че цитираната съдебна практика в касационната жалба в подкрепа на доводите за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от решаващия съд, обсъдена от същия в решението, е постановена при различни фактически и правни обстоятелства и е неотносима към предмета на оспорване по делото. Тази съдебната практика е формирана по повод представени доказателства, преди приключване на административното производство пред КЗД за отстраняване на констатираните нарушения, с оглед на което е прието, че актът е постановен в нарушение на ЗЗДискр и неговата цел.
Неоснователно в касационната жалба се сочи, също така че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е обсъдил, приетите по делото в открито съдебно заседание на 01.10.2020 г. писмени доказателства, депозирани от процесуалния представител на "Български пощи" ЕАД, като е посочил защо същите не обосновават заключение, че дружеството е изпълнило нормативните изисквания за осигуряване на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до горепосочения обект - Пощенска станция – Камено, в изпълнение на § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания отм. , противно на изложеното в касационната жалба.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 5912/2020 г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА "Български пощи" ЕАД да заплати на Комисията за защита от дискриминация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100.00 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване.