Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Станчеви“ ООД – гр. Р. чрез процесуалния си представител адв. Г.А срещу решение № 54/23.12.2020 г., постановено по адм. дело № 24/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Р., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03001819000934-091-001/19.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 277/10.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер от 262 713,08 лв. и лихви – 78 393,94 лв., вследствие непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.04.2014 г. до 30.06.2018 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в резултат на грешните указания на съда във връзка с разпределение на доказателствената тежест и неуважаване исканията за изключване на част от доказателствата, събрани неоснователно от органа по приходите и непротивопоставими на ревизираното дружество, се е стигнало до нарушаване на правото на защита. Създадена е според касатора непосилна доказателствена тежест за опровергаване на факти, в чието осъществяване нито е участвал, нито е бил съпричастен по какъвто и да е начин. Твърди се, че събраните и обсъдени от съда доказателства нямат връзка с фактите, които подлежат на изследване в настоящето производство, като те могат да послужат единствено и само за установяване на твърдението, че данъчната администрация има изискуемо вземане срещу адресата на акта, тъй като приемането на доказателства – ревизионни актове, издадени в производства срещу трети лица противоречи на практиката на ВАС, като се сочи решение № 8311/20.06.2018 г. по...