Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н. М - 2008“ ЕООД – гр. В. Т чрез процесуалния си представител адв. Н.К срещу решение № 268/14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 523/2019 г., постановено от Административен съд – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-04000418006059-091-001/22.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 104/06.08.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП за определен за довнасяне ДДС в общ размер от 538 713,95 лв., както и лихви в общ размер от 310 754,92 лв.
Релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В касационната жалба подробно е изложено оплакване, че неправилно съдът не е приел възраженията за нищожност на ревизионния акт с оглед на установеното, ме след отмяната на предходния ревизионен акт по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК и връщането на преписката на органа, възложил ревизията Й.Д, административната преписка не е била надлежно възложена на С.Г – главен инспектор по приходите, тъй като не били спазени изискванията на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Според касатора посоченият орган по приходите неправомерно е определен за ръководител на ревизиращия екип, поради което за него не е възникнало правомощието да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на ревизионния акт. Касаторът излага доводи, че възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг може да бъде извършено във всеки един момент на ревизионното производство, вкл. и след възобновяване на висящността след при отмяна на ревизионния акт по чл. 155, ал. 4 ДОПК, но само при наличие на предвидените хипотези по чл. 7, ал. 3 ДОПК – отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
Твърди се в касационната жалба, че нищожността на ревизионния акт произтича и от процесуално нарушение, допуснато от ревизиращите органи при връчването на заповед за възлагане на ревизия, тъй като тя не е редовно връчена на ревизираното дружество, тъй като не е изпълнен фактическият състав на чл. 32 ДОПК. Възражения се излагат относно изискванията по чл. 50, ал. 2, т. 7 ДОПК и оспорването по реда на чл. 193 ГПК на протоколи № 1183789/19.05.2017 г. и № 1183793/29.05.2017 г. и бе установено неистинността на посочените документи. Касаторът се оплаква, че първоинстанционният съд не е изключил съгласно чл. 194, ал.2 ГПК тези документи от доказателствения материал по делото.
Възразява се и по отношение на срока за извършване на ревизията, предвиден в чл. 114 ДОПК.
В останалата част на касационната жалба се излагат оплаквания относно допуснатите от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В ревизионното производство касаторът сочи, че е посочено от една страна, че е налице относителна симулация и знание за получателя, а от друга страна горестоящият орган е приел, че доставка всъщност липсва – т. е., че е налице абсолютна симулация, поради което застъпването на различни фактически твърденията в подкрепа на законосъобразността на ревизионния акт е недопустимо и свидетелства за потвърждаването на ревизионния акт на всяка цена, а не за изследване на това, дали при издаването му е коректно установена фактическата обстановка и дали същата е субсимирана прецизно с оглед действащата нормативна уредба. В голяма степен от оплакванията са свързани с твърдения за незаконосъобразността на ревизионния акт, а не за съдебното решение, което е предмет на проверка от настоящия касационен съдебен състав. Сочи си, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение по дело С-273/18 на СЕС. В тази връзка касационният жалбоподател твърди, че самото съществуване на верига от сделки и факта, че „Н. М - 2008“ ЕООД фактически е получил владението на процесните стоки след транспортирането им директно от чуждестранно дружество, вместо да ги получи от лицето, посочено във фактурата като техен доставчик, не са достатъчни за да обосноват извода, че дружеството-жалбоподател не е придобило стоките от българските доставчици и че сключените между тези дружества сделки в действителност не са били извършени. Касаторът излага оплакване отново насочено към ревизиращите органи, че при формирания извод от тях за данъчна злоупотреба за значителна сума според него дори не са направили опит за кореспонденция с чуждестранните данъчни служби в опит да бъде събрана информация от контрагентите му в другите държави-членки по сочените вътреобщностни придобивания (ВОП). Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и прогласяване нищожността на ревизионния акт или да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП в депозиран писмен отговор от юриск. Т.Л, я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на решението, а обжалваното решение като правилно счита, че следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Н. М - 2008“ ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт за установено за внасяне ДДС в общ размер от 538 713,95 лв., както и лихви в общ размер от 310 754,92 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит за месец май 2013 г. в размер на 113 535,87 лв. по 10 бр. фактури, издадени от „ИСД Трейд“ ЕООД, както и за ДДС в размер на 338 039,91 лв. за месеците юли и август 2013 г. по 25 бр. фактури, издадени „Гоуст 2012“ ЕООД.
С ревизионния акт е установено също така, че е налице деклариран, но невнесен ДДС за месец юли 2013 г. в размер на 67 318,18 лв. и за месец август 2013 г. в размер на 19 819,99 лв. и лихви върху невнесения данък в размер на 50 151,19 лв., но предвид жалбата, предявена пред първостепенния съд, се установява, че е обжалван ревизионният акт само досежно непризнатото право на данъчен кредит по доставките, посочени по гори от „ИСД Трейд“ ЕООД и „Гоуст 2012“ ЕООД.
На първо място в обжалваното решение е обсъдено възражението на „Н. М - 2008“ ЕООД за нищожност на ревизионния акт, като е прието от съда, че той е валиден. Установено е по делото, че приходните органи са издали предходен ревизионен акт, който по реда на чл. 155, ал.4 ДОПК решаващият орган при административното му обжалване го е отменил и е върнал преписката отново на органа, възложил ревизията. Съдът не е възприел становището на жалбоподателя, че поради възобновяване на ревизията за ръководител на същата е определен друг орган по приходите, персонално различен от ръководителя на ревизията, в резултат на което е издаден отменения по административен ред ревизионен акт. Съдът е приел, че без значение за компетентността на възложилия производството орган е дали той би издал нова заповед за възлагане на ревизията или, като издаването на нова заповед извън вече издадени такива има правно-техническо значение, както за администрацията, така и за адресата на производството. Чрез издаването на нова заповед за възлагане в обжалваното решение е прието, че от една страна се уведомява ревизираното лице, че висящността на производството се възобновява, а от друга страна – пред органите по приходите се открива възможността да събират и анализират валидни доказателства. Освен това съдът се е позовал и на чл. 113, ал.1, т.2 ДОПК и според съдържанието й обхваща и определянето на ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията. Изводът от съда в тази връзка е, че няма пречка съгласно чл. 113, ал. 3 ДОПК заповедта по ал. 1 да бъде изменяна от възложителя на ревизията с нова заповед за възлагане. Относно позоваването от страна на жалбоподателя, че само по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК може да бъде сменен ръководителя на ревизията, решаващият съд е посочил в съдебния си акт, че разпоредбата на чл. 113 ДОПК е специална по отношение на чл. 7, ал. 3 ДОПК и подробно е разяснил, че ревизионният акт не е нищожен, а валиден, като е заключил, че промяната на ръководителя на ревизията в случая най-малкото е целял при продължаване на производството да се избегне прилагането на института на чл. 119, ал. 3 ДОПК, който е изключение от правилото по ал. 2 на същата разпоредба. Съдът е прие за неоснователно и искането на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт поради невалидното възлагане и провеждане на ревизионното производство, завършило с отменен по административен ред ревизионен акт и възобновяване на това производство, Съдът се е позовал на решение № 13622/2017 г., като е отразил, че не споделя изводите в него предвид, че според административния съд нищожността следва да се констатира от директора на дирекция „ОДОП“ и на второ място, че следва производството да се възобнови чрез повтарянето на първото процесуално действие, като проявата на този тежък порок, а не на някакво друго действие, което го е обусловило, също е невалидно и не води до издаване на втори действителен ревизионен акт, но с оглед. на това, че трайната съдебна практика на ВАС не е такава, поради което в решението си съдът се позовава на нея и е приел, че ревизионният акт не е нищожен.
Относно непризнатото право на данъчен кредит по посочените по-горе доставки от „ИСД Трейд“ ЕООД и „Гоуст 2012“ ЕООД решаващият съд подробно е описал фактическата обстановка по делото съдът е приел, че приходните органи са приели, че описаните във фактурите стоки са транспортирани до територията на България от територията на друга държава-членка, като фактически стоките са получени от ревизираното лице, като транспортните услуги са възложени отново от него, а действителните доставчици в другите държави-членки са данъчнозадължени лица, които са регистрирани за целите на косвения данък на територията на държавите-членки, от които стоките се доставят на жалбоподателя. Съдът е посочил, че ревизията е приела, че именно ревизираното лице фактически е придобило стоките при режим на ВОП, въпреки документалното оформяне на сделките чрез фактурите на посочените двама доставчици. Съдът е отразил в съдебния си акт, че според приходните органи това е проява на злоупотреба с данъчно предимство, тъй като ревизираното лице е знаело, че фактурите са фиктивни, което е форма на проява на неправомерно действие. В обжалваното решение е установено, че тези изводи на приходните органи са потвърдени и от ответника в първоинстанционното производство, който в решението си е отбелязъл, че фактурите на двамата доставчици са издадени без наличие на отразеното в тях данъчно събитие и данъка по тях е неправомерно начислен по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като изкуствено в стокооборота крайният потребител на който е ревизираното лице, а началния са субекти, които са установени в други държави-членки, са включени двете дружества, които са просто участници в посочената схема за злоупотреба. Съдът е посочил, че приходните органи правилно не са възприели твърдението на жалбоподателя за наличието на транзитни доставки, както и, че директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т е допълнил, че към част от фактурите, издадени от „ИСД Трейд“ ЕООД липсват товарителници, актове за експертиза при получаване на стоки при ВОП, търговски документи, сертификати и прочее. Съдът е отразил в решението си приетото от решаващия орган, че предавателните протоколи са подписани от лицето Калеева, която е нямала правна връзка и не е била представляваща доставчика към момента на твърдените данъчни събития.
Първоинстанционният съд въз основа на установените факти и обстоятелства в ревизионното производство и от доказателствата от съдебното производство е приел, че извън събраната административна преписка, съдържаща и протоколи за разпит на лица в рамките на досъдебно производство за престъпление по чл. 321 във връзка с чл. 255 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), като в съдебното производство е изслушана съдебно-графическа експертиза предвид оспорването от ответника в първоинстанционното производство на конкретно посочени в нарочна молба частни двустранно подписани документи (лист 72 от делото), а това са протоколите към част от фактурите, издадени от „ИСД Трейд“ ЕООД и протоколите към 24 бр. от фактурите на „Гоуст 2012“ ЕООД (без една), като съдът е приел за установено от вещото лице-графолог, че всички протоколи, подписани от името на доставчика „ИСД Трейд“ ЕООД са неавтентични досежно подписа за предал, а по отношение на протоколите за установяване на механизма на предаване на месните суровини на ревизираното лице, съдът е посочил, че вещото лице е дало заключение, че половината от тях са неавтентични досежно положените подписи за предал, а останалите 12 протоколи съдържат неавтентични подписи за лицето, подписало се, като предало суровините.
По повод приетото в ревизионното производство, че е налице злоупотреба съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 2, чл. 250, § 1 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО и в тази връзка е посочил, че оценката на доказателствата, събрани в неприключилото наказателно производство е допустимо при положение, че се твърди злоупотреба от една страна, а от друга страна при събирането на тези доказателства са спазени основните права, гарантирани от правото на ЕС и по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С326/02) и решение С-419/14 на СЕС.
При преценка на доказателствата решаващият съд по доставките по 10 бр. фактури, издадени от „ИСД Трейд“ ЕООД съдът е приел за установено, че ревизираното лице е приложило фактурите, подписани от физическото лице Калеева като отговорно при доставчика лице, както и 6 бр. протоколи, които съгласно заключението на съдебно-графическа експертиза са се оказала неавтентични по отношение подписа на лицето, подписало за предал. От служебно събраните от ревизиращия екип международни товарителници, в които в клетка 24 като получател е положен печата на доставчика и едновременно с това е вписано, че стоката е получена от ревизираното лице. За една от тези товарителници съдът е приел, че като изпращач и като получател е положен подписа на само на доставчика (лист 119 гръб в папка 3 от преписката). Съдът се е позовал на чл. 14, §1 от Директива 2006/112/ЕО доставката на стоки означава прехвърляне правото на разпореждане с материална вещ като собственик, но е направен извод в обжалваното решение, че с оглед представените доказателства не се установява претендирания механизъм за доставки на стоки, изискващ директно доставяне на стоките в склада на ревизираното лице при наличие на предходно ВОП от доставчика му. Тълкуването на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО в посоченото от жалбоподателя решение на СЕС според съда не го ползва в конкретната ситуация. В тази връзка в решението е посочено, че от показанията на свидетелите, разпитани в наказателното производство П.Х е установено, че международните товарителници са оформяни не от и за сметка на изпращащите европейски оператори или за от и за сметка на претендираните доставчици, а от това лице, като е прието, че от показанията на П.Д – управител на превозвача „Надежда М“ ЕООД и Д.П, работещ за същия превозвач, а и свидетелите В.Б на превозвача „Вики Б.В.“ ЕООД и В.Б – служител при същия превозвач, от които показания е установено, че жалбоподателят е организирал транспортирането (за сметка на трето лице), посочено от жалбоподателя. От така установеното съдът е направил извод, че превозвачите са действали по указания на ревизираното лице и именно то е посочвало дестинацията, от която стоката трябва да се вдигне и транспортира до склада му, както и европейския оператор, от когото стоката се натоварва, а също, че жалбоподателят е организирал и заплащането на превоза.
При така установената фактическа обстановка съдът е заключил, че няма убедителни автентични и ползващи се с несъмнено висока доказателствена стойност писмени, гласни или други доказателства, които да установяват обстоятелството, че доставчикът въобще е сключил сделките с чуждестранните оператори и при това е поемал съответните рискове при придобиването им. При произнасянето от първоинстанционния съд, в обжалваното решение са посочени решения по дела С-276/18, С-386/16, С-653/11, С-504/10 и С-430/09 на СЕС и е прието че е налице конструкцията, сочена в част от посочената съдебна практика на СЕС, която не отразява действителното съдържание на изследваните сделки, като прилагането й е довело до приспадане на неследващо се ДДС от получателя по фактурите при избягване на задължението това приспадане да е съчетано с начисляване на ДДС от него при режима на самоначисляване с оглед пряко извършени ВОП.
Обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Относно валидността на ревизионния акт.
Правилно решаващият съд е приел в съдебния си акт, че оспореният пред него ревизионен акт не е нищожен, а валиден. Този извод съдът е направил от една страна при правилно прилагане на относимите в ДОПК правни норми, а от друга - при преценката на установените факти по отношение възстановяване висящността на ревизионното производство след отмяната на предходен ревизионен акт опри административното му обжалване и връщане на преписката от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т на органа, възложил ревизията. При тази правна конструкция са налице два ревизионни акта, но едно ревизионно производство, поради което правилно е прието от съда, че след връщане на административната преписка на органа, възложил предходната ревизия са приложими разпоредбите на чл. 113 и чл. 119 ДОПК, поради което няма пречка да се смени ръководителят на ревизиращия екип, както и да се допуснат други промени. В цитираното от първостепенния съд решение № 13622/09.11.2017 г. по адм. дело № 1497/2017 г. на ВАС, Първо отделение са изложени мотиви, каквито е възприел и първоинстанционния съд и неправилно е обсъждал корекционно касационното решение. Иначе в обжалваното решение са преповторени част от мотивите на посоченото решение на ВАС, Първо отделение и то изводите на касационния състав за приложимост на разпоредбите на чл. 113 и чл. 119 ДОПК, а не на чл. 7, ал.3 ДОПК. Няма никаква законна пречка след възобновяване висящността на ревизионното производство органът, възложил ревизията (първоначалната) и след възобновяване на висящността на ревизионното производство да посочи друг ръководител на ревизията. Затова и пространното изложение в касационната жалба за нищожността на ревизионния акт, правилно не са възприети от първоинстанционния съд.
Оспорените от жалбоподателя два протокола, посочени по-горе, издадени съгласно чл. 50 ДОПК относно връчването на ЗВР, не водят до нищожност на ревизионния акт.
До нищожност на ревизионния акт не води и неспазването на срока по чл. 114 ДОПК, тъй като не се касае за преклузивен срок, а за инструктивен. Единствената неблагоприятна последица за приходните органи е при неспазването на посочения срок да се изключат от съда тези доказателства от административната преписка, които са събрани след срока по чл. 114 ДОПК и в този смисъл е и константната практика на ВАС – решения по адм. дела № 11925/2021 г., № 8391/2020 г., 14079/2016 г. и мн. др.
С оглед гореизложеното, налице е един валиден индивидуален административен акт, който правилно съдът е разгледал относно неговата законосъобразност. По същество.
Правото на данъчен кредит е предпоставено от реалността на доставката, като в процесния случай издадените от „ИСД Трейд“ ЕООД 10 бр. фактури и от „Гоуст 2012“ ЕООД 25 бр. фактури за месни продукти (свински плешки, обрезки, джолани, апоневрози, пилешки прат, говежди обрезки, предница и др.) обосновано е обжалваното решение с доказателствата по делото и проведените процесуални действия по оспорване от ответника в първоинстанционното производство на частни документи, представени от жалбоподателя - ревизираното дружество по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК.
Съдът обстойно е описал приетото в хода на ревизионното производство и обективирано в ревизионния акт твърдение на приходните органи за наличие на злоупотреба с права, в случая за неправомерно приспадане на данъчен кредит. Съдът подробно се е позовал в решението си констатациите на ревизиращите органи, за да достигнат до този извод за злоупотреба. Конструкцията, която е приета от приходните органи и от решаващия съд се свежда до това, че при ревизията е установено, че ВОП от посочените доставчици от Гърция, Франция, Испания и Унгария (SAS SN FAVID, PATEL S.A.U., KAMARIDIS GLOBAL WIRE S.A., DIATROFIKI A.E., CORPOE.ALIMENTARIA GUISSONA, CARAMAN FRANCE EURL, AGROKTIMA KELAIDITIS) организиран от ревизираното дружество, вкл. и транспортирането на стоките и доставянето им директно в неговия склад в гр. Л.. Установено е също така в хода на ревизията, че от посочените доставчици от различни държави-членки „Н. М - 2008“ ЕООД също е имал такива придобивания. Соченото от приходните органи, че е възникнало у тях съмнение как за кратък период от време ревизираният субект е създал такава организация за извършване на ВОП, както и неговите доставчици от същите чуждестранни дружества и организирането на последните ВОП отново от ревизираното лице. Установено е в ревизията, че при претърсване и изземване на документи от офиса на „Н. М - 2008“ ЕООД с разрешение на съдия, същият е прекратил търговските си взаимоотношения с „ИСД Трейд“ ЕООД и след това е осъществил ВОП.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че вместо ревизираното дружество да начисли данъка с протоколи по чл. 117 ЗДДС във връзка с ВОП, неправомерно е ползвал данъчен кредит, което е проява на злоупотреба, както и че с решението си решаващият орган е допълнил, че фактурите от двама доставчици са издадени без наличие на отразеното в тях данъчно събитие и затова ДДС е неправомерно начислен съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Злоупотребата приходните органи са квалифицирали, като вместо самоначисляване на ВОП, ревизираното дружество е ползвал материалното право на данъчен кредит по издадените му фактури.
В съдебното производство на 20.01.2020 г. процесуалният представител на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т е оспорил приемателно-предавателните протоколи относно подписите „за предал“ от „ИСД Трейд“ ЕООД и „Гоуст 2012“ ЕООД относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК. Същите са частни свидетелстващи документи и правилно съдът при откриване на производството по оспорване, е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя. В тази връзка е поискана и назначена съдебно-графическа експертиза, която е установила, че оспорените документи не са автентични, т. е. оспорените подписи не са на посочените лица, отразени за „предал“. Наистина, както се сочи в касационната жалба съдът не е изпълнил задължението си по чл. 194, ал. 2 ГПК при неустановената автентичност на оспорените от ответника в първоинстанционното производство частни документи да ги изключи от доказателствения материал по дело в съдебното заседание, когато е изслушана съдебно-графическата експертиза, но няма пречка това да стане при постановяване на съдебното решение, като не ги кредитира. Това процесуално нарушение на съда обаче не е от категорията на съществените, което да има за последица неправилност на обжалваното решение. Изрично в съдебния си акт решаващият съд е посочил, че във връзка с оспорването по чл. 193 ГПК графическата експертиза е установила неавтентичност на протоколите, за което е открито производството по оспорване, то крайният извод, който може да се направи от тази експертиза и от събраните доказателства по делото водят до извод за обоснованост и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е искал на всяка цена да обяви законосъобразността на акта. Това оплакване не се подкрепя от данните по делото, тъй като съдът е извършил необходимата преценка на доказателствата и въз основа на тях е направил обоснован извод, че ревизионният акт е законосъобразно издаден.
Относно свидетелските показания в досъдебното производство, приобщени в хода на ревизията като доказателства, те са допустими и годни такива да обосноват извод, че не е доказана по безспорен начин реалността на процесните доставки, от които е получателят по фактурите е ползвал данъчното предимство да ползва правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.1, т.1, чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал.2 ЗДДС, макар да не са налице предпоставките по посочените разпоредби за доказване реалността на процесните доставки на месни продукти. Затова и обосновани са изводите на първостепенния съд, че не се установява от жалбоподателя директното доставяне на стоките в склада му, при наличие на предходно вътреобщностно придобиване от доставчика. Правилно е прието от съда, че процесните фактури от гледна точка на тяхното авторство, те също са неавтентични и в този смисъл обосновано от разпитите в досъдебното производство на лицето Р.К, която е обяснила, че не имала никаква представа за оперативната дейност на търговеца – „ИСД Трейд“ ЕООД, както и че са й предложени пари, за да й я прехвърлят, е установено, че процесните доставки са нереални. При същия разпит в Специализирания наказателен съд свидетелката е пояснила, че не познава и „Н. М - 2008“ ЕООД и не е сключвала сделки с никакви фирми не познава управителите им, както и отрича нейни да са подписи върху фактурите и приемателно-предавателните протоколи с жалбоподателя. За същите обстоятелства са и показанията на П.Х, П.Д и Д.П, поради което не е доказано категорично изпълнение реалността на доставките на процесните стоки. За обосновани следва да се приемат мотивите в обжалваното решение относно използването и позоваването на решение по дело С-419/14 на СЕС, според което „…за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице…“.
При така установеното правилно в обжалваното решение е налице позоваване на решение по дело С-386/16 г. на СЕС, в което правилно съдът е посочил, че според СЕС в ситуации, в които е налице единствен вътреобщностен превоз за верижни доставки, включващи и операции по придобиване, респ. придобиване е тази сделка, за която се отнася този превоз, както и че от него се ползва и втората доставка, когато реализирането й го предхожда – т. 33 от цитираното решение. Освен тези решения съдът с оглед установеното по делото в конкретния казус обосновано се е позовал и на решение по дело С-430/09 на СЕС, според вдигането на стоките от първия купувач би могло да се приеме като изпълнение на изискването на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, без да се счита непременно, че само по себе си то означава и наличие на ВОП.Уява се от данните по делото, че ревизираното дружество е организирало вътреобщностния транспорт на своите доставчици (в този смисъл са показанията на Деликоцев, Панайотов, Богданова и Богданов) и, че стоките директно се доставяли в неговия склад, както е организирал цялостно това придобиване на стоките. По този начин правилно съдът е приел, че от всички събрани доказателства по делото и установените факти и обстоятелства, установени от приходните органи, а впоследствие и от решаващия съд наистина показват описаната в ревизионния акт и потвърдена от съда изкуствена конструкция, вследствие на която не се установява по безспорен начин реалното осъществяване на процесните доставки, както и че е налице злоупотреба с право, поради което е налице основанието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от „ИСД Трейд“ ЕООД и „Гоуст 2012“ ЕООД. Забраната за злоупотреба с права правилно съдът е приел, че се съдържа в съдебната практика на СЕС и е цитирал е решения по дела С-504/10 и С-653/11, които са относими и към процесния казус относно „…изкуствената конструкции, които не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция“.
В настоящия казус с оглед установената от съдебно-графическата експертиза неавтентичност на оспорените от процесуалния представител на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т документи, първоинстанционният съд правилно не ги е ценил като годни доказателства, установяващи релевантни за правото на приспадане на данъчен кредит факти и обстоятелства, поради което законосъобразни са изводите в обжалваното решение, подкрепящи констатациите на ревизионния акт за непризнаване правото на данъчен кредит за ревизираното дружество.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отговор на Национална агенция за приходите следва да се присъди на основание чл. 161, ал.1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размера, който е поискан в депозирания от юриск. Т.Л писмен отговор, а именно 11 024,69 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268/14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 523/2019 г., постановено от Административен съд – гр. В. Т.
ОСЪЖДА „Н. М - 2008“ ЕООД – гр. В. Т да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 11 024,69 лв.
Решението е окончателно.