РЕШЕНИЕ

№ 320

гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Невена Грозева

Членове:Даниел Луков

Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Илияна Т. Петкова

в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов

като разгледа докладваното от Н. Г. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200514 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на служебния защитник на подс. С. А. М.- адв. Р.К.Р. срещу решение № 67 от 14.04.2025 г. по внохд № 20/ 25 г. на АС - Пловдив.

В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК- „явна несправедливост на наложеното наказание“, защитено с доводи за несъответност на размера му със смекчаващите отговорността обстоятелства.

Твърди се, че ако съдът ги бе отчел правилно, би следвало да приложи чл. 55 от НК и да слезе под предвидения в закона минимум. Според защитата необсъденото от инстанциите е съображението му, че подсъдимият „няма изключителна вина за настъпване на тежкия вредоносен резултат“, тъй като пострадалият не се е легитимирал като полицай и не е извадил личното си оръжие, а е побягнал. Последното е провокирало действията на подсъдимия и нападението, като по този начин пострадалият „е допринесъл за настъпване на резултата“. Настоява се за изменение на съдебния акт и за намаляване на размера на наказанието с приложението на чл. 55 от НК. В съдебно заседание пред ВКС подс. М. редовно призован не се яви. Неговият служебен защитник – адв. Р. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде постановен съдебен акт съобразно направеното в жалбата искане.

Представителят на ВКП излага становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът не е допуснал твърдените в нея нарушения и е наложил едно справедливо наказание, като е отчел превеса на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като едновременно с това е направил верен извод за липсата на материалните предпоставки за приложението на чл. 55 от НК. Развитата в жалбата теза за съпричиняване от страна на пострадалия намира за „абсурдна“ и тя не би следвало изобщо да се отчита като улесняваща действията на подс. М..По тези съображения прокурорът от ВКП настоява жалбата да бъде оставена без уважение.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на чл. 347 от НПК, намира следното :

Жалбата на служебния защитник - адв. Р. е неоснователна.

С присъда № 28 от 22.10.2024 г. постановена по нохд № 403/24 г. Окръжен съд - С. З. признал подсъдимия С. А. М. за виновен в това, че на 9.10.2023 г. в /населено място/ направил опит умишлено да умъртви Х. В. В. – разследващ полицай в сектор „Разследване“ при РУ – К., при изпълнение на службата му, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 2, пр. 5 , вр. ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК групирал наложените на подс. М. наказания по нохд № 1212/23 г. по описа на РС - Казанлък, по нохд № 179/24 г. на РС - Казанлък и по нохд № 403/24 г. по описа на ОС - С. З. като му наложил едно общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, като определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1,т. 2, б. а от НК.

Съдът отнел в полза на държавата веществените доказателства и постановил тяхното унищожаване.

Осъдил подс. М. да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – С. З. и по сметка на ОС - С. З.

По жалба на подс. М. чрез адв. Р. в АС - Пловдив е образувано внохд № 20 /25 г. С решение от 11.02.2025 г. АС е изменил присъдата като : - признал подсъдимия за невиновен за това да е извършил деянието спрямо разследващ полицай при сектор „Разследване“ при РУ - К. при изпълнение на службата му, по чл. 116, ал. 2 пр. 5 от НК и го оправдал по това квалифициращо обстоятелство.

-намалил размера на наложеното наказание от двадесет на петнадесет години; -намалил размера на определеното общо наказание при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК;

-постановил присъдените разноски направени в досъдебната фаза на процеса, вместо по сметка на ОД на МВР – С. З. да се заплатят по сметка на Окръжен следствен отдел при ОП - С. З.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

В сърцевината на касационната жалба на адв.Р. е поставено несъгласието с определеното наказание на подс. М. от петнадесет години лишаване от свобода, поради „неотчитане на приноса на пострадалия за настъпване на общественоопасния резултат“. Проверката на наведените в негова подкрепа доводи не позволяват извод за тяхната основателност и не предполагат намесата на касационната инстанция в посока допълнително редуциране на наказанието. Определеното, от въззивния съд, не е дистанцирано от принципа за справедливост, към който насочва чл. 35, ал. 3 от НК, поради което съдът не е допуснал касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При осъществяване на дейността си по индивидуализиране на наказанието, въззивният съд е отчел коректно степента на обществена опасност на деянието и на дееца и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които имат значение съобразно законовите разписания по чл. 36 и чл. 54 от НК.

На първо място с оглед установените факти, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че подсъдимият не е съзнавал елемент от състава на престъплението, че нападнатият от него е „длъжностно лице – разследващ полицай, който действа при и по повод службата“, поради което го е оправдал по квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 2, пр. 5 от НК. С оглед на това е изменил присъдата като е намалил определеното от първата инстанция наказание от 20 години на 15 години „лишаване от свобода“. Направена е балансирана преценка като е прието от съда, че смекчаващите отговорността обстоятелства, отнесени към момента на деянието : чистото съдебно минало, младата възраст, леката форма на умствена изостаналост и лошата среда, в която подсъдимият е израсъл - превалират над отегчаващите – лоши характеристични данни за подсъдимия, разкриващи го като агресивна и конфликтна личност. С оглед комплексната оценка на коментираните обстоятелства, въззивният съд е определил наказанието към минимума от 15 години лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК. Нито едно от коментираните смекчаващи отговорността обстоятелства няма характер на „изключително“, нито броят им като аритметичен сбор индикира на многобройност, за да може касационният съд да обмисли възможността за приложението на чл. 55 от НК, в какъвто смисъл е искането на защитата, още повече, че не би могло да се направи извод за това, че и най - лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко, тъй като механизма на нанасяне на удар с нож в гърба на паднал на земята човек, в действителност го разкриват в негативна светлина, завишаваща степента на личната му обществена опасност.

На следващо място, претенцията на касатора, че самият „пострадал е допринесъл за настъпване на резултата“, поради това, че не се е легитимирал като полицай и не е показал оръжие, а вместо това побягнал е лишена от основание. За да е налице принос на пострадалия, следва вредоносния резултат да е в причинна връзка и с неговото поведение - действие или бездействие, без да е необходимо наличието на вина. /ППВС № 17/18.11.1963 г. /. При всички случаи, обаче за да е налице принос на пострадалия към резултата, следва неговото поведение да е противоправно и да води до вредоносния резултат, като в някаква степен го обуславя. Освен това по делото следва да е доказано, че без неговите конкретни действия/бездействие вредите не биха настъпили или биха настъпили в по – малък обем. В конкретния случай, не са налични доказателства установяващи наличието на противоправно поведение от страна на пострадалия В., които да са довели до съставомерния резултат, поради което ВКС не може да намери допълнителни, неотчетени от въззивния съд основания за редуциране на наказанието.

Това е така, защото не би могло да се очаква от лице, чийто живот е в опасност /в това число и от длъжностно лице в системата на МВР/ при започнало противоправно нападение със средства годни да причинят неговата смърт, /каквито са били носените от подсъдимия два ножа с дължина от 23 см. и 24 см./ да не се опита да избегне реалната опасност за живота си, а да предприеме действия за изясняване на статута си чрез представяне на служебна карта. Пострадалият В. не е разполагал с време и средства, с които да се защити, нито с оглед конкретната ситуация е имал задължение да изясни пред подсъдимия принадлежността си към структурите на МВР. Неговото присъствие на местопрестъплението е по повод призоваването на друго лице, с което подсъдимият не имал някаква връзка, за да може В. да предположи развитието на директен конфликт. Освен това, узнаването от подсъдимия на „длъжностното качество“ на пострадалия, не би било респектиращ фактор, което като извод се налага от фактите делото. Началото на противоправните действия от подсъдимия е поставено след въпроса на св. Д. към подсъдимия, докога ще притеснява съседите си. Подс. М. познавал от преди св. Д. като служител от МВР и този факт не се е оказал достатъчно силен мотив за да го възпре.

Не е установено реакцията на подс. М. да е предизвикана от пострадалия по някакъв начин, нито може да става дума за „провокация“ от негова страна. Това, което пострадалият е „направил“ е, че се намирал в близост до подсъдимия и че след започналото нападение срещу св. Д. се е опитал да избяга.

В заключение подсъдимият не може да търси оправдания за извършените от него действия в поведението на пострадалия, нито основания за смекчаване на личния си принос за настъпване на вредоносния резултат.

Поради всичко изложено до тук, следва да се приеме, че размерът на определеното от въззивния съд на подс. М. наказание е резултат от обективен и всестранен анализ на правнозначимите факти, изключващи наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на изключително такова, които да позволят приложението на чл. 55, ал. 1 от НК и определяне на наказание под предвидения в закона минимум, каквото искане се съдържа в жалбата.

В заключение, наказанието, което съдът налага, като отговор на обществото срещу извършеното престъпление, винаги следва да е съобразено с личността на извършителя и характеристиките на деянието. То следва да въздейства възпитателното и предупредително - възпиращото, както върху личността на дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото, като създава условия за спазване на определените норми на поведение и като стимулира към въздържане от противообществени прояви.

Наложеното на подс. М. наказание от петнадесет години лишаване от свобода е в състояние да постигне тези цели, тъй като е балансирано и отмерено с оглед тежестта на извършеното престъпление и данните за степента на обществената му опасност. Съвкупната преценка на обсъдените по чл. 54 от НК обстоятелства позволява извода, че за постигане на целите на чл. 36 от НК, наказанието не следва да бъде редуцирано от ВКС. По изложените съображения, настоящият касационен състав прецени, че не е налице касационното основание „явна несправедливост“ на наложеното наказание по см. на чл. 348, ал. 5, т. 1 и т. 2, вр. ал.1, т. 3 от НПК, поради което касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия М. следва да бъде оставена без уважение, а решението на Апелативен съд- Пловдив – в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС - трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 14.04.2025 г. по вонхд № 20/25 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1

2.