Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Обейд, [дата на раждане] в Палестина, подадена чрез пълномощник адв.В.И.Ж е против решение №7426 от 21.12.2020год., постановено по адм. дело №8413/2020г. от Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на А. Обейд срещу отказ с рег. №5364р-12806/24.07.2020год. на директора на Дирекция „Миграция“, за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б.
Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е мотивирал решението си с неактуална законова уредба – Изборният закон на Палестина, приет преди изборите през 1996г. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните и не е обсъдил представените доказателства, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на решение, с което да бъде отменен отказ с рег. №5364р-12806/24.07.2020год. на директора на Дирекция „Миграция“, МВР.
Ответникът – директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител юриск.В.Ч, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобарзно. Претендира юрисконултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че при установените в хода на първоинстанционното производство обстоятелства, обосновано съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразно издаден, и е отхвърлил оспорването.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на А. Обейд срещу отказ с рег. №5364р-12806/24.07.2020год. на директора на Дирекция „Миграция“, за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б, издаден на основание чл.21д, т.4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Първоинстанционният съд е приел, че чужденецът подал заявление №1/12.02.2020г. за предоставяне на статут на лице без гражданство пред дирекция „Миграция", като представил копие на удостоверение за раждане, издадено от Посолството на Д. П в Р. Б, че е бил роден в гр. А., Пакистан; от майка А. Обейд, [дата на раждане] в гр. Д., Пакистан и баща С. Обейд, [дата на раждане] в гр. Д., Пакистан. На основание чл.21г, ал.2 ЗЧРБ, с кандидата било проведено интервю, обективирано в протокол от 09.03.2020г., с което се потвърждават фактите в удостоверението за раждане. Административният орган е извършил справка в Автоматизираната информационна система на Министерство на вътрешните работи /АИС на МВР/, от която се установило, че към датата на подаване на заявлението, лицето пребивавало незаконно на територията на Р.Б.Ат орган е изложил мотиви, че молителят не отговарял на изискванията на ЗЧРБ и Правилник за неговото прилагане, относно предоставянето на статут на лице без гражданство, тъй като е гражданин на Палестина и пребивавал незаконно на територията на Р. Б.
За да отхвърли подадената жалба срещу това решение, Административен съд-София град приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Според АССГ, към момента на подаване на заявлението, чужденецът нямал разрешено право на пребиваване на територията на Р. Б и пребивавал без правно основание. Административният съд приел, че от приложеното удостоверение за раждане с №[номер] от 24.01.2020 год. издадено от Посолството на Д. П в гр. С. се установявало, че А. Обейд е палестинец. При съобразяване на приложимите норми на Конвенцията за статута на лицата без гражданство и на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), както и на събраните по делото доказателства направил извода, че чужденецът не можело да се определи като лице без гражданство. Обжалваното решение е правилно.
Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, както и че съдът се е мотивирал с неактуална законова уредба на Д. П.
От данните по делото се установява, че отказът за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б на А.
Обейд, [дата на раждане] е издаден на основание чл.21д, т.4 от ЗЧРБ – чужденецът няма разрешено право на пребиваване на територията на Р. Б. С представеното удостоверение за раждане №[номер], издадено от посолството на Д. П в Р. Б е представена информация, че касаторът е палестинец, роден в гр. А., Пакистан; от майка А. Обейд, [дата на раждане] в гр. Д., Пакистан и баща С. Обейд, [дата на раждане] гр. Д., Пакистан. По делото се установява, че касаторът не е представил други доказателства, които по безспорен начин да установят предоставянето на статут на лице без гражданство.
При гореизложените данни обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че лицето не е изпълнило условията на чл.21б, ал.1 ЗЧРБ - статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. В чл.1, пар.1 от Конвенцията за правата на лицата без гражданство от 1954г. е дадено определение на понятието „лице без гражданство“, според което за целите на Конвенцията понятието „лице без гражданство“ означава лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Административният орган е мотивирал решението си за отказа за предоставянето на статут на лице без гражданство, на основание чл.21д, т.4 от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба, директорът на дирекция "Миграция" издава решение за отказ за предоставяне статут на лице без гражданство, когато се установи, че кандидатът пребивава незаконно на територията на Р. Б към датата на подаване на заявлението и не отговаря на изискванията на този закон и на Правилник за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство.
За да се установи дали едно лице не се разглежда като гражданин по силата на законодателството и практиката на една държава, е необходим внимателен анализ как държавата прилага на практика законите си за гражданството. По отношение на установяването дали дадена държава разглежда едно лице като свой гражданин, трябва да се идентифицират компетентните органи за гражданството в страната, с която лицето има връзки. Нужно е да се установят кои законови разпоредби за гражданството може да са относими към случая на лицето кои органи са компетентни за прилагането им. Това изисква оценка на личната история на лицето, както и разбиране на законите за гражданството на държавата, в това число тяхното тълкуване и прилагане или неприлагане.
Административният съд е разгледал кога едно лице „не се разглежда като гражданин" по силата на законодателството и практиката на една държава и е изложил законосъобразни и обосновани правни изводи. Изборният закон на Палестина, приет през 1996г. е отменен през 2005г. с Изборен закон №9 от 2005г., но след като вече е породил правното си действие по време. По този действал закон, палестинско гражданство се признава на всички лица, родени на територията на окупираните палестински територии (вкл. и Западния бряг), както и на лицата, чиито родители са родени там, независимо от обстоятелството дали те са включени в регистрите на населението. В конкретния случай, касаторът е роден на територията на Палестина от родители палестинци и е гражданин на Д.П.Т се потвърждава косвено от представената служебна бележка, издадена от Посолството на Палестина през 2009г., че чужденецът е притежател на лична карта с №[номер], издадена на 16.03.2005г. от палестинската власт в гр. Д..
Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните.
По делото е постановено определение №8806 от 26.11.2020год. С него решаващият състав на Административен съд София - град е дал указания на страните за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл.170 АПК, поради което е спазена разпоредбата на чл.171, ал.4 от АПК. С представените доказателства по делото, административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за неговото издаване. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. А именно - че не е гражданин на Палестина.
По преписката липсва информация чужденецът да е предприел мерки за получаване на гражданство или че е представил категорични данни за липсата на такова. С. К от 1954г. процедурата е процес на сътрудничество, чиято цел е да се изясни дали едно лице попада в приложното й поле. Ето защо кандидатът има задължението да казва истината, да изложи възможно най-пълно положението си и да представи всичките си доказателства. От административният орган също се изисква да се сдобие с всички относими доказателства. Съгласно т.93 от Наръчника за закрила на лица без гражданство от 2014г. на Върховния комисар за бежанците при ООН, когато кандидатът не сътрудничи за установяване на фактите, тогава молбата може да бъде отхвърлена, освен ако въпреки това наличните доказателства не покажат в разумна степен липса на гражданство.
Касаторът не е предприел необходимите действия за изясняване на своя статут, че е лице без гражданство. По делото не се установява касаторът да е направил запитвания до Посолството на Палестина в гр. С. за наличие на гражданство. Напротив - видно от писмените доказателства по делото - удостоверение за раждане №[номер]/24.01.2020г., и служебна бележка №347/15.10.2009г. издадени от посолството на Д. П в Р. Б, се установява, че същият е гражданин на Палестина и е притежател на лична карта с №[номер], издадена на 16.03.2005г. от Палестинската власт в гр. Д..
Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства. Всички представени от касатора доказателства са приети от първоинстанционния съд, с протокол от съдебно заседание на 10.12.2020г. С оглед доказателствата по делото и изяснената фактическа обстановка, съдът е изложил своите правни изводи. Посочените в касационната жалба отговори, справки и решения, действително не са обсъждани в обжалваното решение. Но това процесуално нарушение в случая не е съществено, тъй като не се отразява на постановения резултат. Иначе казано – дори да бъдат обсъдени посочените отговори, справки и решения, обжалваното решение по изложените в него и в настоящото решение мотиви, пак би следвало да е същото като краен резултат.
По изложените съображения и мотивите на първоинстанционния съд, които настоящия касационен съд споделя и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100лв., определен според чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ).
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7426 от 21.12.2020год., постановено по адм. дело №8413/2020г. от Административен съд София – град.
ОСЪЖДА А. Обейд, [дата на раждане] в Палестина, да заплати на Дирекция „Миграция“ към МВР разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
О. Б. У. искането на А. Обейд, [дата на раждане] в Палестина, чрез адв.В.И, за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.