Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ С. З против Решение №83 от 08.03.2021г., постановено по адм. д. №777/2020г. по описа на Административен съд С.З.К навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са да се отмени съдебното решение и да бъде постановено ново, с което да се потвърди решение на директора на ТП на НОИ – С.З.С неправилно установяване на фактите от административния съд и доказаност на тезата на НОИ за уведомяване на лицето с право на пенсия в изпълнение на разпоредбата на чл.76, ал.4 от Регламент ЕО 883/2004г. В допълнително представено писмено становище, подадено от пълномощник на касатора ст. юрисконсулт заявява, че чл.4 от Регламента предвижда равно третиране на гражданите на ЕС, независимо къде се намират, както и че към 2013г. по отношение на лицето няма прекратяване на осигуряването, както и до 2018г., което е пречка за отпускане на пенсия за ОСВ по реда на чл. 94, ал.2 от КСО.

Ответникът по касационната жалба Б.Б аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли решението да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу...