Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП и „Джи–Ди-Транс 2012“ ЕООД – гр. Б. чрез пълномощника си адв. Ц.П срещу решение № 528/25.11.2020 г., постановено по адм. дело № 343/2019 г. по описа на Административен съд – гр. М..

Първият касационен жалбоподател обжалва съдебното решение в частта, в която РА № Р-04001218003923-091-001/29.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т е отменен за определени на „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД за определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 38 370,61 лв. и съответстващите лихви – 7 861,31 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, както следва: по 5 бр. фактури, издадени от „Акваграфикс“ ЕООД с ДДС в общ размер от 5 036 лв.; по фактура, издадена от „Еф-Джи-Ай Интернешънъл“ ЕООД с ДДС в размер на 2 400 лв.; по фактура, издадена от „Дон тон“ ЕООД с ДДС в размер на 702 лв.; по фактура, издадена от „Колори-1“ ЕООД с ДДС в размер на 1 000 лв.; по 4 бр. фактури, издадени от „Е. М. И“ ЕООД с ДДС в общ размер на 3 899,60 лв.; по 4 р. фактури, издадени от „К. С. С“ ЕООД с ДДС в общ размер на 2 950 лв.; по фактура, издадена от „Херувим“ ЕООД с ДДС в размер на 1 628,80 лв.; по 4 бр. фактури, издадени от „Надомно“ ЕООД с ДДС в общ размер на 1 080 лв.; по 5 бр. фактури, издадени от „Нова поща“ ЕООД с ДДС в общ размер на 2 349,01 лв. и по 19 бр. фактури, издадени от „Експрес-С“ ЕООД с общ размер на ДДС на 16 225,20 лв. за данъчни периоди през 2016 г. и 2017 г. Съдът е посочил в диспозитива си повторно ДДС в размер на 2 400 лв. по доставка от „Еф - Джи-Ай Интернешънъл“ ЕООД.Рират се оплаквания, че в обжалваната част на решението съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е преценил правилно доказателствата по делото, възприел е безкритично твърденията на жалбоподателя, които не съответстват на фактическата обстановка по делото, което е довело и до допускане на грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда. Излага се и оплакване, че в решението липсват мотиви по съществото на спора, липсва и обсъждане на събраните по делото доказателства, като на практика съдът е заменил мотивите си единствено с бланкетно препращане към заключенията на вещите лица по основната и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническата експертиза. Касаторът твърди, че липсват и собствени фактически констатации на съда и подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, събрани по делото, както и погрешно съдът е приел, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка, като сочи практика на СЕС по решение по дело С-324/11 и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и че изпълнението на прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя и за това се твърди, че не влияело на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Несъгласие се изразява от касатора и относно приетото от съда, че за да бъде доказана реалността на доставките, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя, т. е. изцяло било без значение според съда за реалността на доставката дали доставчиците са били обезпечени, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана тя, налице ли са придружаващи сертификати на стоката и прочие, респ. установяванията на тези факти и обстоятелства, изцяло са ирелевантни за спора. Според касатора съдът е ценил доказателствата едностранчиво и превратно, без съобразяване техния характер и доказателствена стойност, както и при игнориране на очевидни противоречия между тях, изтъкнати от приходната администрация, както в административното производство, така и в съдебното производство. Касационният жалбоподател излага оплакване, че съдът е мотивирал решението си със заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че доставките са осчетоводени надлежно в счетоводствата на получателя и на доставчиците, без да обсъди доказателствата по делото и да направи съответния анализ на фактите и обстоятелствата. В този смисъл според касатора по делото липсват годни доказателства, които да установят дали доставчиците са притежавали право на собственост и са имали в наличност от стоки от вида на процесните към датите на издаване на фактурите към „Джи– Ди-Транс 2012“ ЕООД, а съдът е неглижирал този факт, тъй като не е установено фактическото предаване на стоките, а осчетоводяването на доставките не е достатъчно за упражняване правото на данъчен кредит. В касационната жалба се съдържа оплакване, че след като значителна част от приемателно-предавателните протоколи са оспорени, то е останал непотвърден и материализираният в тях факт на предаване на стоките. Относно доставките на подвоз на дървесина съдът безмотивно е приел, че е налице индивидуализация на мястото, откъдето е извършен подвоза на дървесината на територията на горското стопанство, както и, че за съда е без значение факта, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че фактурите с предмет „транспорт и подвоз на дървесина“ са осчетоводени по дебита на с/ка 611 „Разходи за основна дейност“, като при разпита вещото лице е било категорично, че не може да отговори кой ремонт на пътища и за кой обект се отнася. Освен изложеното касаторът счита, че съдът не е обсъдил изложените съображения за неправилност на заключението по съдебно-техническата експертиза. Относно оспорването от касатора по чл. 193 ГПК на представените от оспорващия доказателства в административното и в съдебното производство, в касационната жалба се сочи и, че съдът ако е бил изпълнил задълженията си по чл. 193 ГПК, следваше най-късно с решението си да изключи от доказателствата по делото оспорените доказателства, чиято истинност не беше установена. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата на „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД срещу ревизионния акт, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. Възразява се, че съдът не е обсъдил възражението на касатора за приложението на чл. 161, ал. 3 ДОПК. В случай, че съдът не отмени решението в обжалваната част и ревизионния акт в същата част, касационният жалбоподател моли делото в тази част да бъде върната на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът по тази касационна жалба „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД в писмени бележки на адв. Н.И, както и в съдебното заседание, я оспорва.

Вторият касационен жалбоподател обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 5 975,20 лв. и лихви – 1 490,62 лв. по доставки от „Акваграфикс“ ЕООД за1 004 лв., „Пи Мекс 2015“ ЕООД за 1 400 лв., „Експрес – С“ ЕООД за 1 500 лв., Е. М. И“ ЕООД за 800 лв. и „Евродом проект“ ЕООД за 1 571,20 лв. за данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г. Релевират се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационният жалбоподател съдът не е направил никакви правни изводи и констатации, на база на които е приел, че доставките от посочените доставчици не са реално изпълнени. В тази връзка касаторът сочи, че по делото за процесните доставки са представени договори, приемателно-предавателни протоколи и доказателства за плащане по фактурите, както и е налице коректно осчетоводяване на спорните фактури в счетоводствата на жалбоподателя и на доставчиците, обстоятелство, потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза – основно и допълнителни заключения. Според касатора съдът е постановил неправилно решение в обжалваната част, тъй като при сходна фактическа и правна обстановка и при идентични доказателства, съдът е приел, че има реалност на доставките. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдебното решение е постановено в противоречие с писмените доказателства, установяващи реалността на доставките – договори, приемателно-предавателни протоколи, платежни и счетоводни документи, установяващи, че дружеството е получило стоките (материали) и услугите, както и, че заключенията по съдебно-счетоводната експертиза са били приети по делото без оспорване и вещото лице е дало заключение, че счетоводствата и на жалбоподателя и на доставчиците са водени редовно. От свидетелските показания на М.Ц и Ц.Г касаторът твърди, че също се установява реалността на доставките. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд относно обстоятелството, че неустановяването на материална, кадрова и техническа обезпеченост не е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, нито на произхода на стоките. Твърди се, че в обжалваната част съдебното решение противоречи на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. Излагат се доводи, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводствата на страните по доставките, извършени са плащания по фактурите, като касаторът е изложил подробни доводи относно счетоводното отчитане на фактурите и свързаните с тях констатации на съдебно-счетоводната експертиза. За всяка една от доставките, по които съдът е отхвърлил жалбата за непризнато с ревизионния акт право на данъчен кредит, касаторът е изложил подробни съображения, че те са реално извършени. Твърди се, че решението в обжалваната му част е в противоречие със свидетелските показания, които не са обсъдени и не са взети предвид при постановяване на съдебното решение. Според касационния жалбоподател съдът е постановил решението си в противоречие с факта, че жалбоподателят е осъществил последващи доставки и в тази връзка цитира решения на Върховния административен съд, според които последващите доставки представляват доказателствена индиция за факта, че жалбоподателят е получил процесните доставки, както и, че извършените плащания са доказателства за реалност на доставките. Сочи се от касатора, че решението в обжалваната част е в противоречие с практиката на СЕС – решение по съединени дела С-80/11 И с-142/11. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в писмените бележки, представени по делото. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Н.И.П се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП, я оспорва в депозиран по делото писмен отговор от юриск. М.Н.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни поради следните съображения:

По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т.

За да отмени частично оспорения от „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД ревизионен акт за определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 38 370,61 лв. и съответстващите лихви – 7 861,31 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, както следва: по 5 бр. фактури, издадени от „Акваграфикс“ ЕООД; по фактура, издадена от „Еф-Джи-Ай Интернешънъл“ ЕООД.; по фактура, издадена от „Дон тон“ ЕООД.; по фактура, издадена от „Колори-1“ ЕООД; по 4 бр. фактури, издадени от „Е. М. Ил“ ЕООД.; по 4 бр. фактури, издадени от „К. С. С“ ЕООД ; по фактура, издадена от „Херувим“ ЕООД ; по 4 бр. фактури, издадени от „Надомно“ ЕООД.; по 5 бр. фактури, издадени от „Нова поща“ ЕООД и по 19 бр. фактури, издадени от „Експрес-С“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на процесните доставки. За всяка една от посочените доставки съдът е приел, че са налице доказателства, установяващи реалността й. Според съда неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последваща й реализация за целите на икономическата дейност на получателя не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит. За посоченото право от значение според съда е да бъде доказана реалността на доставката – факта на предаване на стоката и е без значение за реалността на доставите, дали доставчиците са разполагали с материална, кадрова и техническа обезпеченост, както и какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана, налице ли са придружаващи сертификати и пр., респ. установяванията на тези факти и обстоятелства, които страните по делото се домогнали да упражняват касаторът счита, че е изцяло ирелевантно за спора. Съдът е кредитирал съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, тъй като според него са обективно дадени, както и показанията на разпитаните свидетели Л.Т, С.С, М.Ц и Ц.Г.С е изброил представените от жалбоподателя доказателства – фактури, приемателно-предавателни протоколи и документи за плащания по процесните доставки и въз основа на тях е приел, че е доказана реалността на доставките, поради което е направен извод, че незаконосъобразно с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит.

По касационната жалба на „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД.

За да отхвърли частично жалбата срещу ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 5 975,20 лв. и лихви – 1 490,62 лв. по доставки от „Акваграфикс“ ЕООД, „Пи Мекс 2015“ ЕООД, „Експрес – С“ ЕООД, Е. М. И“ ЕООД и „Евродом проект“ ЕООД за данъчни периоди на месеците май, юли и август 2016 г. и юли 2017 г., първоинстанционният съд е приел, че по тези доставки не е доказана реалността на доставките. Мотиви относно тази реалност не са посочени, а само са изброени доказателства, без да е извършена необходимата от съда преценка и анализ.

За да мотивира този си извод съдът е изброил представените от ревизирания субект доказателства, като те са фактура, касов бон и приемателно-предавателни протоколи, с посочване, че от тях не се установява реалността на доставките. Отразено е в съдебното решение, че е налице колизия между фактурите и приемателно-предавателните протоколи.

Обжалваното решение изцяло е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд принципно правилно е разсъждавал, като е приел в решението си, че съгласно съдебната практика на Върховния административен съд наличието или липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставките не е относимо за правото на данъчен кредит на получателя, както и произхода на стоките. Правилно са изложени мотиви в обжалвания съдебен акт, че неспазването от прекия или предходните доставчици на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоките и последващата им реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на данъчен кредит за получателя. Следва да се подкрепят и мотивите на съда, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагало е със стоките, предмет на доставките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това, че въпросното лице не притежава други документи, освен фактурата, от която да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Данъчнозадълженото лице според съда ако не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна издателя на фактурите, при доказана реалност на доставките, след като е установен факта на предаване на стоката, следва да му се признае посоченото право.

Въпреки тези изложени мотиви относно предпоставките по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 6, ал.1, чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит и следващата се от това съдебна практика на ВАС и СЕС, както и неотносимите за посоченото материално право факти и обстоятелства относно действия, респ. бездействия на преките и предходните доставчици на получателя на доставките, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това нарушение се изразява в липсата на мотиви относно законосъобразността на ревизионния акт по всяка от доставките, за които съдът е приел, че е доказана реалността на доставките на стоки. Тази липса на мотиви е вследствие необсъждане от съда на относимите доказателства по процесните доставки на стоки и услуги. Предметът на стопанските операции по тези доставки е свързан с ремонт на кранова уредба на МАН, раздатъчна кутия, резервни части за автомобили – накладки, дискове, съединители, работно и предпазно облекло – обувки, гащеризони и каски и др., както и на доставки на услуги, като подвоз на дървесина, ремонт на товарни автомобили, ремонт на горски пътища, услуги с багер, отливане на бетон и изкопаване на ремонтен канал, шлайфане на бетон ръчно и направа на кофраж.

Съдът, отменяйки частично ревизионния акт е изложил едни и същи мотиви, които обаче касаят различни доставки. Прието е в тази част на съдебното решение, че по посочените по-горе доставки са представени фактура, касов бон, приемателно-предавателни протоколи, които удостоверяват реалното предаване на доставката по бройка и цена на родовопределени вещи, както и по някои от доставките и пътни листове. По всички доставки, по които е отменен ревизионния акт съдът се е позовал на заключенията по съдебно-счетоводната експертиза относно направените от вещото лице констатации, че в счетоводствата на получателя и доставчиците е извършено надлежно отразяване на съответната доставка. Въз основа на тези мотиви, повтарящи се за отделните доставки съдът е приел, че с оглед установеното от вещото лице и приетите писмени доказателства – фактура, касов бон и приемателно-предавателни протоколи, е установена реалността на доставките и предвид откритото производство по оспорване на истинността на посочените документи, получателят я е доказал. Отбелязването по всяка една от доставките, че е налице приемателно-предавателен протокол не е достатъчно, за да се направи извод за реалност на доставките. В съдебното решение липсва какъвто и да е анализ на изброените доказателства и поради това не може да се приеме, че решението в тази обжалвана част е мотивирана, каквото е и основното оплакване в касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В.Т.С е приел за всички доставки на стоки и услуги, че са налице реални доставки без да извърши конкретна преценка на всеки един от приемателно-предавателните протоколи. Не е разграничено в решението на съда кои от приемателно-предавателните протоколи са представени в хода на ревизионното производство и кои пред съда и съответно не са изложени конкретни мотиви поради неизвършване на обстоен анализ на тези доказателства

Съдът е посочил в решението си, че кредитира свидетелските показания, но по отношение на тях няма обсъждане и конкретизиране по какъв начин техните показания обвързват реалността на доставките, за които ревизионният акт е отменен.

Съдебно-счетоводната експертиза – основно и допълнителни заключения и съдебно-техническата съдът са приели, че въз основа на установеното от счетоводния експерт осчетоводяване на доставките и при получателя и при издателите на фактурите, като съдът е направил извод за реалност на доставките. При необсъждане в цялост на доказателствата, представени от ревизираното дружество – писмени и гласни и при оспорване по реда на чл. 193 ГПК от приходната администрация на писмените доказателства, за които съдът не е посочил по кои е доказана автентичността им и по кои не, съдът не е изключил нито едно от доказателствата, за които е приел, че не е доказана тяхната автентичност, поради което не може само от заключенията на счетоводната експертиза да се мотивира частичната отмяна на ревизионния акт.

По отношение на осъщественото от процесуалния представител на приходната администрация оспорване на доказателствата по реда на чл. 193 ГПК по 5 бр. фактури от „Е. М. И“ ЕООД, 5 бр. приемателно-предавателни протоколи и договор от 01.05.2016 г.; 1 фактура от „Пи Мекс 2015“ ЕООД, договор и приемателно-предавателен протокол; по 6 бр. фактури от „Акваграфикс“ ЕООД, 6 бр. приемателно-предавателни протоколи и договор от 01.06.2016 г.; по фактура от „Колори – 1“ ЕООД един приемателно-предавателен протокол; фактурата, издадена от „Е. П“ ЕООД; фактура от „Д. Т“ ЕООД и приемателно-предавателен протокол; фактура от „Херувим“ ЕООД приемателно-предавателен протокол от договор, по 20 бр. фактури от „Експрес-С“ ЕООД приемателно-предавателни протоколи и договори от 01.09.2016 г. и 01.07.2017 г.; по 4 бр. фактури от „Надомно“ ЕООД, приемателно-предавателни протоколи и договор от 01.09.2016 г.; по 5 бр. фактури от „Нова поща“ ЕООД, 5 бр. приемателно-предавателни протоколи и договор от 01.09.2016 г; по една фактура от „Еф-Джи-Ай Интернешънъл“ ЕООД и приемателно-предавателен протокол и по 4 бр. фактури от „К. С. С“ ЕООД, 4 бр. приемателно-предавателни протоколи и договор от 01.06.2017 г., съдът в съдебно заседание на 12.09.2019 г. е открил производство по оспорване на доказателствата, посочени в становището на процесуалния представител на приходната администрация, но неправилно е разпределил доказателствената тежест, свързана с оспорването на от ответника първоинстанционното производство. След изрично възражение от последния в следващото съдебно заседание съдът е отменил предходното си определение и е определил, че доказателствената тежест на оспорените частни документи е на жалбоподателя „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД. В тази връзка жалбоподателят в производството пред АС – гр. М. е поискал разпит на свидетели, които са били допуснати, част от тях и разпитани от съда – Л.Т и С.С, а други двама – М.М и В.Б, са призовани за следващо съдебно заседание.

В първоинстанционното производство ответникът е оспорил и представените пред съда писмени доказателства, като е открито производство по оспорване и по отношение и на тях в съдебно заседание на 20.08.2020 г. по реда на чл. 193 ГПК, като доказателствената тежест съдът е възложил на жалбоподателя, като отново същият е поискал допускане на разпит на свидетели – М.Ц, както и на Ц.Г, а В.Б е заличен поради установеното обстоятелство, че е починал.

В последното по делото заседание на 29.10.2020 г. съдът е обявил на страните, че по отношение на откритите производства по оспорване на документи, относно тяхната истинност ще се произнесе в мотивите на съдебния си акт, но такива липсват в решението.

Основателни са оплакванията на приходната администрация в подадената от тях касационна жалба, че съдът не е отговорил на редица възражения, направени в съдебното производство, поради което съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. При неизвършване на подробен анализ на доказателствата по делото и липсата на мотиви относно кои от доказателствата установяват реалност на доставките и кои не, бланкетното изброяване на доказателствата сочи на липса на мотиви относно факти и обстоятелства, релевантни към процесните доставки.

Основателни са оплакванията и в касационната жалба на „Джи-Ди-Транс 2012“ ЕООД, че при сходна правна и фактическа обстановка и при идентични доказателства в една част съдът е приел по отношение на едни доставки, че ревизионният акт е незаконосъобразен, а по отношение на други, че е законосъобразен.

Относно гласните доказателства съдът също не е извършил никакъв анализ на техните показания и взаимовръзката с писмените доказателства, за да приеме единия или другия резултат по делото (предвид наличието на касационни жалби и от двете страни по делото).

Съдът не е извършил преценка относно доставката на царевица и жито от „Д. Т“ ЕООД, не е съобразил, че по отношение на зърното законодателят е въвел т. нар обратно начисляване (самоначисляване) в разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗДДС и не е изложил мотиви относно особеността на тази доставка.

Относно доставките на услуги – ремонт на горски пътища също не са обсъдени от съда всички относими за тези доставки доказателства, възраженията, изложени още в ревизионния доклад, сътов. ревизионния акт от приходните органи и поддържани и в съдебното производство.

Не е отговорено от съда и на възраженията на приходната администрация, че за голяма част от доставките на стоки според обясненията на управителя на данъчно задълженото лице – Д.Е той лично ги е приемал от доставчиците в обекта на дружеството в гр. Б., кв. Раковица, а в приемателно-предавателните протоколи е посочено предаване извън обекта на дружеството (в други градове – гр. С. и гр. С.) - (по доставките от „Акваграфикс“ ЕООД, „Експрес-С“ ЕООД, „Надомно“ ЕООД,“Нова поща“ ЕООД, „Еф-Джи-Ай-Интернешънъл“ ЕООД,„К. С. С“ и др.).

Не са обсъдени от съда и представените от задълженото дружество в хода на ревизията на 10.12.2018 г. искания за отпускане на стокови материални ценности и възражението на приходните органи, че те не са подписани, както и относно издаването в по-късен момент на фискалните бонове, придружаващи част от процесните фактури и тяхната относимост към правния спор.

Липсват мотиви относно доставките на СМР по договора за строителство с „Експрес-С“ ЕООД, а само изброяване на представени доказателства, без същите да бъдат преценени и анализирани от съда.

Съдът е отразил в решението си, че са представени фактури по процесните доставки, като не е извършил преценка дали те отговарят на изискванията на чл. 114, ал.1, респ. на изискването по чл. 71, т.1 ЗДДС.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение изцяло е неправилно на посочените и от двамата касационни жалбоподатели оплаквания за неправилност на решението поради допуснати груби нарушения на съдопроизводствените правила, което лишава настоящата инстанция на този етап да се произнесе по същество. Това налага след отмяна на решението изцяло на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК делото да се върне за ново разглеждане на Административен съд – гр. М. от друг съдебен състав за ново произнасяне и след подробен анализ на събраните по делото доказателства, произнасяне по направените възражения от страните в хода на съдебното производство, оспорванията по чл. 193 ГПК и свързаните с тях процесуални действия и произнасяне от съда, по кои от оспорените частни документи, е доказаната тяхната автентичност и по кои не.

Предвид изхода на делото настоящият съд не се произнася по разноските, по които първоинстанционният съд при новото разглеждане с оглед изхода на делото ще следва да се произнесе на основание чл. 226, ал. 2 АПК, както и по възражението на приходната администрация за приложението или не на разпоредбата на чл. 161, ал 3 ДОПК, направено в първоинстанционното производство.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 528/25.11.2020 г., постановено по адм. дело № 343/2019 г. по описа на Административен съд – гр. М. и

ВРЪЩА делото на Административен съд – гр. М. за ново разглеждане на друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.