Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С Решение № 2132/14.12.2011 г., постановено по административно дело № 2197/2011 г., Пловдивският административен съд е: 1) отменил Ревизионен акт (РА) № 161005238/22.03.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 604/05.07.2011 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” („Обжалване и управление на изпълнението”) – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за фонд „Държавно обществено осигуряване” (ДОО) за периодите 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г., 01.01.2005 г. до м.08.2005 г. вкл., ведно със законната лихва върху тях; за вноски за „Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ)” за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. и 01.01.2005 г. до м.08.2005 г. вкл., ведно със законната лихва върху тях; 2) отхвърлил жалбата на Х. Д. С. като едноличен търговец с фирма ЕТ „Х. С. – 94” гр. К. срещу същия ревизионен акт в останалата й част за установени задължения за осигурителни вноски, както следва: за фонд „Държавно обществено осигуряване” за периодите м.09.2005 г. – 31.12.2005 г., в размер на 228.80 лв. и прилежащи лихви – 274.48 лв.; за вноски за „Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд” за периода м.09.2005 г. – 31.12.2005 г., в размер на 35.20 лв. и лихви от 42.28 лв.; 3) осъдил Дирекция „ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Х. Д. С. – ЕТ „Х. С. – 94” гр. К., сумата от 387.86 лв., представляваща съответната част от адвокатското възнаграждение.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив при ЦУ на НАП в частта му, в която РА № 161005238/22.03.2011 г. е отменен, и в частта, в която в тежест на Дирекция „ОУИ” – Пловдив са отсъдени разноски в размер от 387.86 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира следното: 1) да се отмени решението на първоинстанционния съд в частите, с които процесният ревизионен акт е отменен и е вменено в тежест на Дирекция „ОУИ” – Пловдив да заплати разноски; 2) да се потвърди ревизионният акт за установени задължителни вноски за ДОО за периодите от 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г. и 01.01.2005 г. - м.08.2005 г. вкл., и за вноски за фонд ДЗПО за периодите от 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. и 01.01.2005 г. – м.08.2005 г. вкл., ведно със законната лихва; 3) да се присъди в полза на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касация Х. Д. С. – ЕТ „Х. С. – 94” гр. К., не ангажира становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна.

Оспореното с нея съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция правилно е била изяснена фактическата обстановка. Съдът е съобразил, че Х. Д. С. в качеството му на лице, упражнявало през процесните периоди търговска дейност като едноличен търговец, е самоосигуряващо се лице за задълженията по ДОО и ДЗПО-УПФ, и спрямо него следва да се прилагат правилата, относими за осигурителите. Спор по дължимостта на установените задължения не се е формирал между страните по делото, а спорен е бил единствено въпроса дали вменените с РА задължения за ДОО и ДЗПО-УПФ са погасени по давност, с оглед направеното пред съда от процесуалния представител на първоначалния жалбоподател изрично възражение за изтекла погасителна давност.

В мотивите на проверяваното съдебно решение е прието, че ревизионното производство е образувано след изтичане на преклузивния срок за установяване на задължения с ревизионен акт за месечните осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2001 г. - м.11.2004 г. и за установяване на вноски за фонд ДЗПО за периода от м.01.2001 г. – м.09.2005 г. Независимо, че в разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК са посочени единствено задължения за данъци, то последната следва да се прилага и по отношение на задължителното осигуряване, защото нормата на чл. 108 от ДОПК подлага под един и същ режим установяване както на данъчни, така и на задължения за осигуровки. Следващ аргумент за частична отмяна на ревизионния акт е наличието на изтекла в полза на първоначалния жалбоподател погасителна давност относно задължителни вноски за ДОО за периода м.01.2003 г. – м.08.2005 г. вкл. и за вноски за фонд ДЗПО за периода м.01.2003 г. – м.08.2005 г. вкл., ведно със законната лихва. Сочи се, че приходният орган не е направил извод за трансформация на невнесените месечни авансови вноски за фонд ДОО и ДЗПО в задължение за заплащане на изравнителна (окончателна) годишна сметка, независимо дали има такава. Тези вноски, съгласно приложимите редакции за процесния период на чл. 7, ал. 3 от КСО (Кодекса за социално осигуряване) и чл. 3, ал. 1 от НООСЛБГРЧ (Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина) се дължат до 10-то число на месеца, за който се отнасят. Поради това съдът е приел, че 5-годишният давностен срок по чл. 115 от КСО за всяка една от вноските, ведно с дължимите лихви върху тях, е изтичал на 10-то число на съответния месец. Ревизионното производство е образувано през месец септември 2010 г. (ЗВР № 1003243/13.09.2010 г.). Така задълженията за ДОО и ДЗПО за периодите до месец август 2005 г. включително се оказали погасени по давност, а като акцесорни, са погасени по давност и задълженията за лихви. Доколкото възражението за изтекла давност може да се прави по всяко време, а такова е направено в хода на съдебното производство, то съдът е приел, че погасените по давност задължения подлежат на отмяна, което се налага поради факта, че ако не бъдат отменени, погасените публични задължения биха подлежали на принудително изпълнение.

Касаторовата теза, че разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК се отнася само за данъци по този кодекс и не може да се прилага разширително по отношение на осигурителните вноски, не може да бъде споделена. Нормата на чл. 109, ал. 1 е императивна и въвежда преклузивен срок, с изтичането на който се преклудира възможността на органите по приходите да установяват задължения. Административнопроцесуалното правило по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е приложимо не само за задължения за данъци по кодекса, но и за задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 1 от ДОПК, с този кодекс се уреждат освен производствата по установяване на задължения за данъци и такива по задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания. Освен това, раздел ІІ от глава ХІV на ДОПК касае установяване на задължения както за данъци, така и за задължителни осигурителни вноски.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, дължимите невнесени месечни осигурителни вноски се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която в процесния казус следва да се брои съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК, отм. за релевантните данъчни периоди 2003-2004 г. до м.09.2005 г. Същото правило се съдържа и в разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съдът, като инстанция по същество, следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора, в т. ч. и направеното възражение за изтекла погасителна давност, независимо, че се навежда за първи път пред съда. Решаващият съдебен състав е съобразил също така, че погасителната давност не е предвидена като основание за прекратяване на принудителното изпълнение, ако такова бъде предприето въз основа на влязъл в сила ревизионен акт, поради което единственият способ е ревизионният акт да бъде частично отменен касателно погасените по давност задължения.

Част от отменените със съдебното решение публични задължения обаче не са погасени по давност. Невнесените авансови вноски за фонд ДОО и ДЗПО-УПФ са трансформирани в задължение за изплащане на изравнителна (окончателна) годишна вноска по силата на закона (чл. 6, ал. 8 от КСО, в приложимата редакция за процесните периоди). Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на НОИ за невнесени осигурителни вноски и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Задълженото лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. на 10.04.2006 г., и по аргумент от приложимите редакции на чл. 115, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ, срокът за внасяне на окончателната осигурителна вноска за ДОО за 2005 г. е започнал да тече от 11.05.2006 г. и е изтекъл на 11.05.2011 г. С оглед на това, че вноските за ДЗПО представляват по своя характер публични държавни вземания и доколкото в КСО липсват разпоредби как тече погасителната давност за тези вноски, за тях се прилагат субсидиарно общите разпоредби на приложимия за процесните периоди ДПК отм. , в случая на чл. 140 от ДПК, т. е. срокът за внасянето им следва да се брои съобразно чл. 140, ал. 1 от ДПК (в сила до 31.12.2005 г.), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид факта, че задълженото лице е подало годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. на 29.03.2005 г. за 2004 г., и на 10.04.2006 г. за 2005 г., следва да се приеме, че за дължимите вноски за ДЗПО за 2004 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2006 г. и изтича на 01.01.2011 г., а за дължимите вноски за ДЗПО за 2005 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г. С издаването на заповед за възлагане на ревизия на 13.09.2010 г. давността е спряла да тече съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и е прекъсната по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на процесния ревизионен акт на 22.03.2011 г. Изложеното налага извод,

че възраженията в касационната жалба на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив за материална незаконосъобразност на съдебното решение, са основателни за задълженията за осигурителни вноски за ДОО за периода 01.01.2005 г. – 31.08.2005 г. с главница 457.60 лв. и лихва 618.94 лв., осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. с главница 72.00 лв. и лихви 106.83 лв., и осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2005 г. – 31.08.2005 г. с главница 70.40 лв. и лихви 94.22 лв. Поради несъобразяване на приложими за казуса нормативни разпоредби първоинстанционният съд погрешно е определил началният момент на погасителната давност, довело до материално незаконосъобразна отмяна на ревизионният акт в горецитираните му части. Изложеното налага извод за неправилност на оспорения съдебен акт в частта му, с която е отменен ревизионният акт за установени задължения по ДОО и ДЗПО-УФ и съответните лихви за горепосочените периоди, поради което в тази част решението следва да бъде отменено и се постанови друго решение по същество, с което първоначалната жалба срещу РА в тази й част да бъде отхвърлена.

В частта за отмяна на ревизионният акт за задължения за внасяне на осигурителни вноски за фонд ДОО за периодите 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г. и 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г., както и за задължения за внасяне на осигурителни вноски за фонд ДЗПО за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г. (ведно със съответните закъснителни лихви, защото те следват главното вземане), съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на тези задължения петгодишната погасителна давност е изтекла пред издаване на заповедта за възлагане на ревизия, а задълженото лице се е позовало на този юридически факт.

При този изход на спора се променя основата, на базата на която първоинстанционният съд е определил разноските. При тяхното преизчисление съобразно правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК съразмерно на уважената и отхвърлената част на първоначалната жалба, и извършване на съответната компенсация администрацията следва да бъде осъдена да заплати на първоначалния жалбоподател и касационен ответник сума в размер на 218.16 лв. за първоинстанционното производство. В касационното производство касаторът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция не е основателно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 2132/14.12.2011 г. по административно дело № 2197/2011 г. на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № 161005238/22.03.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 604/05.07.2011 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за фонд „Държавно обществено осигуряване” за периода 01.01.2005 г. до м.08.2005 г. вкл., ведно със законната лихва върху тях; за вноски за „Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд” за периодите 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. и 01.01.2005 г. до м.08.2005 г. вкл., ведно със законната лихва върху тях, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Д. С. като едноличен търговец с фирма ЕТ „Х. С. – 94” гр. К., в частта й против Ревизионен акт № 161005238/22.03.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 604/05.07.2011 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за фонд „Държавно обществено осигуряване” за периода 01.01.2005 г. до м.08.2005 г. вкл., заедно с прилежащите лихви върху тях; за вноски за „Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд” за периодите 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. и 01.01.2005 г. до м.08.2005 г. вкл., заедно с прилежащите лихви върху тях.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2132/14.12.2011 г. по административно дело № 2197/2011 г. на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № 161005238/22.03.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 604/05.07.2011 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установени задължения за задължителни осигурителни вноски, както следва: за фонд „Държавно обществено осигуряване” за периодите 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. и 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г. вкл., ведно със законната лихва върху тях; за вноски за „Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд” за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. вкл., ведно със законната лихва върху тях.

ОТМЕНЯ Решение № 2132/14.12.2011 г. по административно дело № 2197/2011 г. на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която Дирекция „ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Х. Д. С. – ЕТ „Х. С. – 94” гр. К., сумата от 387.86 лв., представляваща съответната част от адвокатското възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Х. Д. С. – ЕТ „Х. С. – 94” гр. К., разноски в размер на 218.16 лв. (двеста и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки) за първоинстанционното съдебно производство.

В останалата си част Решение № 2132/14.12.2011 г. по административно дело № 2197/2011 г. на Административен съд – Пловдив не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Н.Г.