О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3793

гр. София, 23.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 764 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 629 от ГПК.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 2837/04.06.2025 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 446/16.04.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3215/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите Ц. И. П. и И. К. Б. срещу „Нова билд СТ“ ООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 31.05.2021 г. между страните предварителен за покупко-продажба и строително-монтажни работи. Със същото определение е предоставена възможност на ответното дружество да подаде становище по направеното с молба с вх. № 9206/19.05.2025 г., искане на касаторите за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз (СЕС).

В тази молба, от страна на жалбоподателите, чрез процесуалните им пълномощници адв. В. Б. и адв. С. А., са формулирани следните два въпроса, по които се иска отправяне на преюдициалното запитване: 1) следва ли чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че физическо лице – купувач по сключен за задоволяване на жилищна нужда, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с договор за изграждане на недвижим имот, представлява „потребител“; и 2) следва ли чл. 2, б. „а“, във вр. с чл. 3 и с т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че уговорка в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с договор за изграждане на недвижим имот, съгласно която въвеждането на сградата в експлоатация, което зависи единствено и само от волята на предприемача, е условие за прехвърляне на правото на собственост, съставлява неравноправна клауза. Искането за отправяне на преюдициално запитване е обосновано единствено с хипотетично посоченото от касаторите предположение – в случай, че прилагайки разпоредбите на ЗПП, с който се транспонира Директива 93/13/ЕИО, съдът има съмнение относно разрешенията на тези въпроси.

Ответното дружество е подало писмено становище с вх. № 11769/24.06.2025 г. чрез процесуалния си пълномощник адв. В. Я., в което се излагат подробни съображения за неоснователност на искането на касаторите.

Съдът намира това искане за неоснователно, по следните съображения:

Формулираните от страна на касаторите два въпроса, по които те искат да се отправи запитването, са идентични по смисъл и съдържание с два от правните им въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК – шестият и осмият в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, по които не е допуснато касационното обжалване с посоченото по-горе определение № 2837/04.06.2025 г., тъй като в обжалваното въззивно решение апелативният съд не е обсъждал нито дали двамата касатори-ищци, като страна по процесния предварителен договор, имат или не качеството „потребител“, нито дали е неравноправна клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния предварителен договор, в която е уговорен падежът на задължението на дружеството-ответник да прехвърли на ищците правото на собственост с нотариален акт – в 30-дневен срок след получаване на разрешение за ползване на сградата; и това е така, защото доводът, че имат посоченото качество на потребители, както и възражението за нищожност на посочената договорна клауза като неравноправна, ищците са направили за първи път по делото едва с касационната си жалба. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от ГПК, по друг поставен от жалбоподателите правен въпрос – седмият в изложението им, уточнен от съда, а именно: длъжен ли е въззивният съд да извърши служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи и да следи служебно за нищожност на такива клаузи в договор, сключен с потребител, и без страните да са се позовали на такава нищожност. С решението си по чл. 290 от ГПК по делото настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по касационните оплаквания на жалбоподателите, предвид констатираното с определението по чл. 288 от ГПК противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС и СЕС по разрешаването на този процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 7, ал. 3 от ГПК. Следователно, двата въпроса по тълкуването и приложението на посочените в тях разпоредби от Директива 93/13/ЕИО, по които касаторите искат да се отправи преюдициалното запитване до СЕС, и по които не е допуснато касационното обжалване, са извън предмета на касационен контрол на въззивното решение. Това следва и от контролно-отменителния характер на касационното производство – чл. 290, ал. 2 и чл. 293, ал. 1-3, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ГПК, както и от трайно установената практика на ВКС по процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, обективирана в тълкувателно решение (ТР) № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК, т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, решение № 23/07.07.2016 г. по търг. д. № 3686/2014 г. на І-во търг. отд., решение № 60272/15.12.2021 г. по гр. д. № 874/2021 г. на ІV-то гр. отд., решение № 87/16.11.2020 г. по търг. д. № 2165/2019 г. на І-во търг. отд. и др.

Отделно от горното, при обосновката на искането си за отправяне на преюдициалното запитване касаторите не излагат никакви конкретни аргументи за обусловеност на спора по настоящото дело от тълкуването на конкретни разпоредби от правото на ЕС. Извън бланкетното посочване на чл. 2, б. „а“ и „б“, чл. 3 и т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО във формулировката на двата въпроса, не е посочено по какъв начин тези въпроси се съотнасят към конкретни разпоредби от националното ни законодателство – ЗЗП, транспониращи директивата, респ. – не е обоснован проблем при установяване на действителното съдържание на цитираните разпоредби от директивата, а при липсата на пряко действие на същите – евентуално противоречие на транспониращите национални разпоредби или неправилно транспониране, или липса на такова. Следователно, с формулираните от страна на касаторите въпроси не се търси тълкуване на разпоредби от правото на ЕС по смисъла на чл. 267 от ДФЕС и на чл. 628 от ГПК, нито пък тези въпроси (както беше посочено по-горе) са от значение за правилното решаване на делото от касационната инстанция.

В заключение, искането на касаторите за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите Ц. И. П. и И. К. Б. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: