Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. М против решение № 198 от 09.11.2015 г., постановено по адм. д. № 206/2015 г. по описа на Административен съд гр. С.З.К навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Кметът на О. М е депозирал и частна жалба срещу постановеното по делото определение № 1 от 05.01.2016 г., с което същият е осъден да заплати на Д. К. Н. направените по делото разноски в размер на 500 лв.
О. К за защита от дискриминация и О. М не изразяват становище по жалбите.
Ответницата Д. К. Н., чрез процесуалните си представители, оспорва жалбите.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. С. З отхвърля жалбата на кмета на О. М против решение № 206/22.05.2015г., постановено по преписка № 99/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че кметът на О. М – Г. А. Г., в качеството му на работодател е извършил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД) вр. § 1, т. 1 от ДР на закона на основата на признаци „лично положение” и „обществено положение” по отношение на Д. К. Н., с което е нарушил забраната на чл. 4, ал. 1 ЗЗД и на същия е наложена глоба в размер на 1000 лв.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че административния акт...