Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. А. в качеството й на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 1102/08.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2247/2015 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което е отменен РА № Р-02000215003567-091-001/27.08.2015 г. (допусната е грешка при изписване номера на ревизионния акт Р-0200021500567, вместо Р-02000215003567), издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение на същия директор № 282/05.11.2015 г. за установени задължения на Ж. Г. Р. от гр. [населено място] за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1 865,82 лв. и лихви – 1 018,16 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с направения извод на съда, че „В модела на паричен поток, поместен в ревизионния доклад, тези суми са намерили отражение и е констатирано, че имущественото и финансово състояние на лицето за 2009 г. съответства на получените доходи (лист 123 от делото). Следователно, липсва установен недостиг, който да мотивира органът по приходите, поради което не може да бъде основание за преминаване към особения ред на облагане“. Сочи се в жалбата, че в ревизионния доклад на стр. 8 е посочено, че при изготвянето на паричния поток на Ж. Р. е установено превишение на разходи над получените доходи в размер на 25 632,18 лв. Касационният жалбоподател изразява несъгласие и с другия извод на съда, че ревизираното лице е опровергало констатациите в ревизионния акт, като в решението...