Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], действащо чрез процесуалните си представители адв.. Н и адв.. Н, против решение № 123 от 30.12.2015 г., постановено по административно дело № 143/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя против Акт за спиране от 16.07.2015 г. на строително-ремонтни работи (СМР) – „Разрушаване на пещи в цех „ЛБИ“ на [фирма]“, намиращ се в [населено място], [улица], постановен от старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, с правно основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Касаторът е аргументирал теза за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като е поискал отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация - Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касаторовите повереници пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209,...