Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаБ. Ц. по адм. дело № 3784/2021

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика В. Т. срещу решение № 30/16.02.2021г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 268 по описа за 2020 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-04000419004154-091-001/15.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентността на териториалния директор при командироването му, което да рефлектира върху правомерността на извършеното по време на командироването в населеното място, от което е командирован изземване на преписката по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Обосновава осъществяването на предпоставките за изземване на преписката в хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на органа възложил ревизията и възлагането на правомощието за разглеждане и решаване на преписката на орган равен по степен на този, от който е иззета. Предлага интерпретация на института на командироването по чл. 86 ЗДСл, която не изключва компетентността на командирования в мястото на работата и сочи подценени от съда информационни източници за степенната компетентност на органа по приходите, комуто е възложено разглеждането и решаването на иззетата преписка в деня след изземването. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, а евентуално решаването на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Мавел прим“ ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на Мавел прим“ ЕООД задължения за корпоративен данък за данъчните 2013 и 2014 г. в общ размер 443 821.60 лева с лихви за забава в общ размер 139 565.84 лева.

По констатациите на първостепенният съд е приел ревизията е започнала въз основа на ЗВР № Р-04000419004154-020-003/02.07.2019 г., изменена със заповеди от 07.10.2019 г. и 31.10.2019 г., издадени от началника на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП В. Т. Й. И.. С решение № Р-04000419004154-098-001/05.11.2019 г. за изземването и решаването на конкретен въпрос/преписка на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК били иззети правомощията на Иванова като възлагащ орган и тези правомощия били възложени на В. П. при ТД на НАП В. Т. който е участвал като орган възложил ревизията заедно с ръководителя на ревизията при издаването на РА. По копието на решение за изземване авторът е И. З., като директор на ТД на НАП, а по заключението на СКТЕ в оригиналния електронен документ издател е М. П., в качеството на заместник на И. З., а поставеният квалифициран електронен подпис е на Здравков на 05.11.2019 г. в 11.27 ч. На тази дата териториалният директор бил командирован от главния секретар на НАП в гр. Габрово за един ден, като е представен доклад за извършената работа от командирования.

В обхвата на установяванията на съда са и фактите за липса на равенство по степен на длъжностите на Й. И. и на Попминков, на когото е възложена преписката за разглеждане и решаване. Попминков бил в персоналния обхват на заповедта за определяне на компетентни да възлагат ревизии органи по приходите, но нему е разпоредено да изпълнява длъжността на началник на сектор „Ревизии“ от 06.11.2019 г. със заповед № 1938/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, а решението за изземване на преписката от 05.11.2019 г. предхождало действието на заповедта.

С тези констатации съдът е обвързал правен извод, че решението за изземване е издадено от Здравков, независимо, че в текстовата му част за издател е посочена М. П.. Доколкото на датата на издаване на решението териториалният директор е командирован в друго населено място, то нямало как да издаде документ подписан от него в работното му място. При отсъствието на титуляря решението за изземване следвало да издаде заместникът му, поради което решението не било издадено от компетентен орган и не пораждало правни последици. В същото време органа по приходите, на когото е възложено правомощието за разглеждане и решаване на иззетата преписка не бил равен по степен на този, от който е иззета, а това противоречало на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Ненадлежното възлагане на правомощието за разглеждане и решаване на преписката изключвало компетентността на участвалия като възложил ревизията в състава на издателите на РА и обуславяло нищожността на този акт. Решението е правилно по резултата си.

В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. В чл. 7, ал. 1 ЗНАП са изброени длъжностните лица от агенцията с правомощия на органи по приходите.

Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните физически лица, е тази по постоянния им адрес /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК/, а за местните юридически лица – по седалището /чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органът, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии, както и определените от него със ЗВР ревизиращи органи по приходите и ръководител на ревизията /чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/.

Съдът не е изследвал въпроса дали в съответствие с чл. 11, ал. 3 от ЗДСл в акта за назначаване на териториалния директор е определено място на работа, но дори да се приеме, че то съвпада със седалището на териториалната дирекция по решението на УС на НАП по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП, то командироването на директора на ТД на НАП В. Т. на 05.11.2019 г. в гр. Габрово е в териториалния обхват на същата дирекция. Еднодневното командироване на ръководителя на териториалното поделение в обхвата на територията му не поставя въпроса за командироване от вида на това по чл. 10, ал. 8 ЗНАП /ред. ДВ бр. 51 от 2010 г./, при което да се търси привръзка на местната компетентност с района на друга териториална дирекция и да се изключи връзката с дирекцията на командироването, което да наложи прилагане на института на заместването. Командироването на директора на ТД на НАП не е ограничило правомощията му щом възложеното му временно изпълнение на службата е в друго населено място /вж. чл. 86, ал. 1 ЗДСл/, но на територията на същата дирекция, тъй като той може да ги упражни от всяко населено място в тази територия.

Пропуск на първостепенния съд е да изследва отношението автор – титуляр на електронното изявление в решението за изземване на разглеждането и решаването на ревизионната преписка /за понятията вж. чл. 4 от ЗЕДЕУУ/. Към момента на издаване на решението в производството, приключило с издаване на оспорения пред АСВТ ревизионен акт, И. З. е заемал длъжността директор на ТД на НАП В. Т. и е бил компетентен да разпореди изземването на производството в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 3 ЗНАП. От отбелязването на л. 82 гръб в първоинстанционното производство следва, че титуляр на електронното изявление е М. П., в качеството ѝ на заместник на директора на ТД на НАП В. Т. Тази констатация съответства на установяването по техническата експертиза за издаването и подписването на документа в седалището на териториалната дирекция с електронния подпис на Здравков на 05.11.2019 г. в 11.27 ч., макар в този ден директорът да командирован в друго населено място. Т.е Здравков е автор на електронното изявление, но титуляр е Попова, а и за нея са налице предпоставките на заместването при отсъствието на директора. Затова и въпреки фикциите на чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл. 25, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) за спазена писмената форма и правната сила равностойна на саморъчния подпис на поставения КЕП подписаният от другиго електронен документ е неавтентичен. Последицата е недействителност на решението за изземване на преписката от Й. И. и възлагането ѝ за разглеждане и решаване на Попминков. Последният не е придобил качеството орган възложил ревизията за конкретното ревизионно производство и участието му в състава на органите по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК е неправомерно. Участието на ненадлежен орган по приходите в издаването на РА е основание за нищожност, тъй като е свързано с отсъствието на материална компетентност. Правилно с решението на съда е прогласена недействителността.

Без значение за крайният извод за правилност на първоинстанционното решение е несъгласието на касационния съдебен състав с останалите решаващи изводи на съда.

С решение № Р-04000419004154-098-001/05.11.2019 г. е разпоредено документите, свързани с иззетите преписки да се предадат на органа по приходите, на когото са възложени правомощията по възлагане в срок до 05.11.2019 г. От 06.11.2019 г. Попминков, който е в субективните предели на заповедта за определяне на компетентни да възлагат ревизии органи по приходите, изпълнява длъжността на началник на сектор „Ревизии“ от 06.11.2019 г. въз основа заповед № 1938/30.10.2019 г. на изпълнителния директор на НАП. Не се твърди и не се установява в деня на възлагане на правомощията за разглеждане и решаване на преписката по конкретното ревизионно производство да са извършени от новоовластения орган по приходите процесуални действия несъвместими с разликата му в нивото на приходната администрация с органа, от когото преписката е иззета. А и преценката следва да се извърши за правните последици от конкретните процесуални действия и значението им за крайния акт, респ. ефектът върху този акт, ако те не се вземат предвид.

Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Пропускът на първостепенния съд да приложи новелата на чл. 160, ал. 5 ДОПК от ДВ бр. 105 от 2020 г. не се изправя със средствата на инстанционния контрол, а по реда на чл. 176 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 5 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/16.02.2021г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 268 по описа за 2020 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Мавел прим“ ЕООД разноски за касационното съдебно производство в размер 5 500 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Бисер Цветков

/п/ Петя Желева