Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:Р. Д. Е. И. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 3850/2021

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „В. М. ООД , със седалище и адрес на управление: гр.Радомир, ж. к.НОЕ, бл.4, ет.5, ап.27, представлявано от С. С., чрез адв. Т.-Леви срещу решение №26 от 19.02.2021 г. постановено по адм. д.№747 по описа на Административен съд гр.Перник за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22001419007726-091-001 от 30.06.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден изцяло с решение № 1609 от 22.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „ОДОП”- София, с който на дружеството са определени допълнително задължения по ЗДДС и ЗКПО.

Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в противоречие с доказателствата по делото и разпоредбите на материалния закон.

Оспорва се изводът на съда, че ревизионният акт е валидно подписан електронен документ, тъй като е направен в противоречие с изслушаната по делото съдебно-компютърна експертиза. Заключението на вещото лице е интерпретирано изцяло неправилно и превратно. Приложените по делото сертификати за издаване на електронен подпис, удостоверяват само, че на определено лице е издаден електронен подпис с определени параметри. Този сертификат не удостоверява валидно полагане на електронен подпис под конкретен документ.

След като според компютърната съдебно техническа експертиза, ревизионният доклад, ревизионният акт и заповедта за образуване на ревизия са неподписани. Ревизионният акт не съдържа изискуемите реквизити по чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК, тъй като не е подписан от длъжностните лица, които го издават. Не е доказано, че подписите на тези длъжностни лица са положени надлежно върху РА. В този смисъл са решенията на ВАС постановени по адм. д.№8522/2019 г. адм. д.№7755/2020 г. и адм. д.№8300/2020 г.

Въз основа на горното според касатора следва да се формира извод, че съдебното решение на Административен съд гр.Перник е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, а ревизионния акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е съставен като електронен документ, но не е валидно подписан с квалифициран електронен подпис/КЕП/ и в съответствие с изискванията на Регламент /ЕС/ №910/2014 г.

Претендира присъждане на разноските сторени по делото.

Ответникът – директор на дирекция „ОДОП” – София, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество я преценява като неоснователна. Не са налице релевираните с нея пороци на постановения съдебен акт, които да съставляват касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Изложените от касатора доводи за нищожност на ревизионния акт са несъстоятелни, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на правния спор разгледан от Административен съд гр.Перник е бил ревизионен акт № Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение №1609/22.10.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- София, с който на „В. М. ООД са определени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 9701.85 лв. главница и лихви 2261.25 лв. и по ЗКПО в размер на 1371.33 лв. и лихви в размер на 313.15 лв. Искането заявено пред първоинстанционният съд е само за прогласяване нищожността на РА, тъй като не е надлежно подписан с КЕП, макар да е изготвен като електронен документ.

При извършената проверка на наведените твърдения за нищожност на РА, съдът с нарочно определение от 02.12.2020 г. е обявил, че са общоизвестни и неподлежащи на доказване фактите относими към преценка валидността на подписаните с електронен подпис документи – заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт, за които е налична общодостъпна информация на https\\www.b-trust.bg\services\dss-verify. Визуализацията на извършените справки на хартиен носител е приложена по делото.

Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице приложено по делото, тъй като е работило върху предоставените му от ревизираното лице електронни документи, а не тези, които са част от ревизионната преписка следователно не може да се направи категоричен извод, че изследваните от него документи са идентични с процесните и върху тях не е оказано въздействие. Въз основа на събраните по делото доказателства и обосновавайки правните си изводи съдът е приел, че твърденията на ревизираното лице са неоснователни. Между страните не е спорно, че ЗВР, РД и РА и издадените в последствие заповеди за нейното изменение са издадени като електронни документи. Процесните документи представляват съхранявано от ответника в електронна форма текстово съдържание. Издателите на електронни документи са ги подписали посредством устройство за създаване на КЕП. По аргумент от чл.25, ал.1 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г., това е достатъчно, за да се приеме в хода на съдебното производство, че същите са надлежно подписани с валиден КЕП.

Следователно актовете в ревизионното производство са надлежно подписани с валидни към момента на подписването им КЕП. При издаването им не са нарушени изискванията на чл.113, ал.1и 3 от ДОПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, с чл.59, ал.2, т.8 от АПК, на чл.117, ал.2, т.10 ДОПК и чл.20, ал.1 и 8 от ДОПК и не е налице липса на обекивираните в тях волеизявления.

Въз основа на тези мотиви е отхвърлено заявеното искане за обявяване нищожност на процесния РА.

Решението е неправилно.

При обжалването касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящият състав намира, че доводите които излага в подкрепа на твърденията си, сочат не само на тези два порока, но и на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение.

Основният спор в производството е дали е спазена изискуемата от закона форма при издаването на процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, доколкото приходната администрация поддържа, че същите са издадени като електронни документи и са надлежно подписани с КЕП от лицата които са ги издали. Решаващият състав правилно е издирил и тълкувал относимата нормативна уредба, но е приложил същата към факти, които не са били безспорно установени.

Съдът е констатирал, че длъжностните лица, част от ревизионния екип провели ревизионното производство имат издадени КЕП и те са били валидни, като е осъществил тази проверка на https\\www.b-trust.bg\services\dss-verify. Визуализираните справки от извършените проверки са приложени по делото. В мотивите на съдебното решение е прието, че това е достатъчно, за да бъде прието надлежно подписване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. С определение от 02.12.2020 г. съдът да е приел, че са общоизвестни и неподлежащи на доказване фактите относими към преценка валидността на подписаните с електронен подпис документи, за които е налична общодостъпна информация на https\\www.b-trust.bg\services\dss-verify. След постановяване на това определение по искане на ревизираното лице е назначена експертиза за установяване валидността на положените от длъжностните лица подписи под ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Следователно страната е съобразила процесуалното си поведение с приетото. Изготвената по делото СТЕ е приета неоспорена от страните. Вещото лице сочи на фактически установявания, които са различни от приетото от първоинстанционният съд. В приетото експертно заключение е посочено, че РА № Р-2201419007726-091-001 от 30.06.2020 г. е изготвен от Т. И. и Р. Я. и „би трябвало да са го подписали“ , за същият електронен документ е направена и констатация, че: „е подписан с електронен подпис от Т. И. и Р. Я.“. В заключението се съдържат аналогични констатации за останалите проверени документи – ЗВР ; ЗИЗВР и РД.

При приемането на експертизата не са изяснени тези противоречия, а съдът е направил извод, че извършената от него справка в https\\www.b-trust.bg\services\dss-verify е достатъчна, за да се удостовери валидността на положените под документите подписи и дали същите са квалифицирани такива.

Съгласно чл.202 от ГПК, при постановяване на решение съдът не е длъжен да възприема изцяло представените му съдебни експертизи. В конкретния случай заключението на вещото лице не е възприето, като за това са изложени мотиви. Посочено е, че експертът е работил само по документи приложени по делото от ревизираното лице и е извършил проверка в сайта на доставчика на електронни услуги, така както е направил и решаващият състав. С други думи, според съда експертизата не е била изготвена така, че да послужи за изясняване на фактите по делото и правилно разрешаване на спорния между страните въпрос. Изслушването на СТЕ е по искане на ревизираното лице, което е формулирало задачите към експерта. Няма пречка обаче съдът, проявявайки процесуална активност да възложи допълнителни задачи на експертизата. След като, според съда вещото лице не е проверило необходимите документи, част от ревизионната преписка е следвало да укаже извършването на тази проверка.

Липсата на такива указания е довело до постановяване на съдебния акт при противоречиви фактически констатации. Допуснатото нарушение е довело до неизясняване на спорните въпроси от фактическа страна и в този смисъл до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото следва да се извърши проверка не само на изпратените до „Вива метал“ ООД електронни документи – ЗВР; ЗИВР; РД и РА, но и тези които са приложени в ревизионната преписка. Следва да се отговори категорично и ясно от експерта дали проверените документи са надлежно подписани от длъжностните лица, които са посочени за техни издатели с квалифициран електронен подпис. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми на националното законодателство и общностното право.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 26 от 19.02.2021 г., постановено по адм. д. № 747 по описа на Административен съд гр.Перник за 2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр.Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росица Драганова

/п/ Емилия Иванова