Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София, 31.01.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: Г. Т

П. Ш

при секретар К. П и в присъствието на прокурора от ВКП М. М, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КД № 922/18г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби и протест срещу решение № 165 от 12.06.2018г., постановено по ВНОХД № 686/2017г. на Апелативен съд–гр. Пловдив, с което е изменена присъда № 64/14.07.17г. по НОХД № 2213/15г. на Пловдивския окръжен съд, като наложеното на Б. М. А. наказание „доживотен затвор“ е заменено с „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален „строг“ режим, а срокът на наложеното на И. П. К. наказание „лишаване от свобода“ е намален от петнадесет години и шест месеца на седем години. Присъдата е потвърдена в частта, с която двамата са признати за виновни в осъществено на 13.06.1999г. в [населено място],[жк]по отношение на Г. П. Д. престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за А. и във вр. с чл.20, ал.3 и 4 от НК за К..

Протестът е за явна несправедливост на наказанията. Прокурорът от апелативната прокуратура възразява срещу замяната на доживотния затвор на А. с лишаване от свобода, като с миналите му осъждания, особеностите на предумисъла и броят на квалифициращите признаци обосновава извод за невъзможност да се поправи и превъзпита. Счита, че при преценката за намаляване на наказанието заради прекомерно продължителен срок следва да се отчита само времето,...