№ 100 С. 23.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1298 по описа за 2014г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.247 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпилата от М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и Н. Н. Л., чрез процесуалните им представители адвокатите Й., В. и Я., молба с вх.№ 4377 от 15.04.2015г. /повторно посочена с молба с вх.№ 944 от 28.01.2016г./ за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 108 от 25.03.2015г. по гр. д.№ 1298 по описа за 2014г. на Върховен касационен съд, с което съдът остави без уважение тяхно искане за изменение на постановеното решение № 202 от 12.12.2014г. в частта за разноските и за допълване на същото с присъждане на други разноски. Считат, че допуснатата от съда фактическа грешка се състои в неправилния извод, че разноските посочени в представените договори за процесуално представителство с № 39949, 40134 и 39983 са уговорени за първото, а не за настоящето повторно касационно производство. Изразяват становището си, че ако тази фактическа грешка не беше допусната, крайнният резултат от произнасянето на съда по искането за изменение и допълване на постановения съдебен акт, би бил различен.

За постъпилата молба, на противната страна е изпратено съобщение и в определения срок е получен отговор с вх.№ 1836 от 17.02.2016г. от процесуалния представител, с което я оспорва като неоснователна. Отделно по делото /на страница 293/ е налице отговор с вх.№ 6024 от 22.05.2015г., с който се възразява, че...