Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Н и Н Т. Л“ АД, ЕИК 202244560, срещу Решение №580 от 14.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 2911/2018 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Н и Н Т. Л“ АД срещу Акт №32-06-00-271/1/15.08.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с който на дружеството е отнето многократно разрешително за международен превоз на товари по шосе №00912 и е разпоредено същото следва да бъде върнато заедно с бордовия дневник.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, с което е нарушил разпоредбите на чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Не е приобщил към делото относимите доказателства, както и не е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. В обжалваното решение не са взети предвид и обсъдени възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на акта, липса на форма, липса на конкретни фактически и правни основания, липса на индивидуализация на нарушението, липса на мотиви.
Съдът е постановил решението си в разрез с чл. 172а, ал. 2 АПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представлява се от адв. Й.Л, Хасковска адвокатска колегия.
Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, оспорва касационната жалба. В оспорения акт са посочени факти и обстоятелства, които по безспорен начин са доказани от представените по делото доказателствата, а именно, че за месеците януари и февруари съответният превозвач неефективно е използвал многократното му разрешително. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк.. И.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е безспорно доказано, че превозвачът не е изпълнил изискванията на т. 9.3. на Заповед №РД-08-480/22.11.2017 г. на министъра на транспорта.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното:
„Н и Н Т. Л“ АД притежава лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане №5151 от 29.10.2017 г. и многостранно ЕКМТ/СЕМТ разрешително за международен превоз на товари по шосе за 2018 г. №00912.
На 22.11.2017 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) и чл. 32, ал. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари (Наредба №11), издава Заповед №РД-08-480, с която определя реда и условията за разпределението и контрола по използването и отчитането на многостранните ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Международния транспортен форум за нуждите на българските превозвачи през 2018 г.
На неустановена по делото дата, в изпълнение на т. 9. 9. от Заповед №РД-08-480, „Н и Н Т. Л“ АД представя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ справка-отчети за използването на многократно ЕКМТ/СЕМТ разрешително №00912 за извършените превози през първото тримесечие на 2018 г. с приложени към всяка от тях копия от съответните страници на бордовия дневник и копия от международни товарителници (CMR). От тях се установява, че за месец януари дружеството е извършило два превоза с общо 3134 км. пробег, за месец февруари - два превоза с общо 2950 км. пробег, а за месец март – три превоза с общо 8497 км. пробег.
На 15.08.2018 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с Акт №32-06-00-271/1, отнема, на основание чл. 32, ал. 12, т. 5 от Наредба №11 Разрешително №00912 на „Н и Н Т. Л“ АД В мотивите на акта е прието, че представената от дружеството справка-отчет за използване на многократно ЕКМТ/СЕМТ не отговаря на изискванията на т. 9. 3. на Заповед №РД-08-480, а именно да са извършени месечно не по-малко от три превоза или 5000 км. пробег с товар на територията на страни-членки на многостранната ЕКМТ квота. Дружеството е задължено да върне предоставеното му ЕКМТ/СЕМТ разрешително, заедно с прилежащия към него бордови дневник в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
На 04.09.2018 г. „Н и Н Т. Л“ АД подава жалба до Административен съд – София-град, срещу Писмо №32-06-00-271/1.
Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че спорът по същество е дали е налице правно основание за отнемане на издадения лиценз, респ. извършено ли е от компетентен орган и в предвидената от закона форма.
Съдът е съобразил текстовете на т. 9. 3 от Заповед №РД-08-480/22.11.2017 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чл. 7, т. 2 и т. 6 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чл. 106а ЗАвтП, чл. 32, ал. 12, т. 5 и т. 10 от Наредба № 11 и е приел, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган. Посочените в акта факти и обстоятелства, а именно отнемане използването на предоставеното на дружеството многократно разрешително, поради неефективно използване, изразяващо се в недостигане на месечен пробег с товар, са останали необорени от жалбоподателя.
По тези съображения съдът е достигнал до извода, че оспореният акт е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата срещу него е отхвърлена. Решението е правилно.
Касаторът счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е извършил изискуемата по чл. 168, ал. 1 АПК проверка на оспорения акт, както и че решението е в противоречие на материалния закон.
Видно от мотивите на оспорения акт съдът е спазил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и е извършил проверка на оспорения акт спрямо визираните в чл. 146 АПК основания за оспорване. Посочил е, че актът е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при правилно приложение на материалния закон. Доколко изводите, които е направил са съответни на доказателствата по делото е въпрос на правилност на решението, а не обоснова допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Що се отнася до правните съображения на съда по всяко от основанията по чл. 146 АПК те действително са изключително кратки, а в наличната си част и твърде общи, но сам по себе си този факт не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила доколкото волята на съда може да бъде изведена от мотивите на акта му.
Касаторът счита, че съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила защото не е обсъдил доводите му. Необсъждането от съда на релевантни за предмета на делото факти и доводи на страните безспорно е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Но в случая, макар и лаконично, на доводите на жалбоподателя е даден отговор. На възраженията за липса на компетентност на издателя, съдът е цитирал относимите нормативни разпоредби, и по-конкретно чл. 32, ал. 12, т. 10 от Наредба №11 овластяваща изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да отнема многостранните разрешителни и е достигнал до обоснован извод за компетентност на издателя на оспорения акт. Правилно е приел за установено, че изискването за форма и обоснованост на акта също е изпълнено. Посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта и са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Непосочването на наименованието на акта не съставлява съществено нарушение, което да доведе до неговата незаконосъобразност.
По отношение на доводите за нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК следва да се посочи, че на страните е дадена възможност да направят доказателствени искания и да представят доказателства в две съдебни заседания по делото. Изложението на съда, че жалбоподателят не е представил доказателства, освен такива за направените разноски е съответно на фактите по делото. Действително доказателства извън представените в административната преписка не са представени от страните. Но това не означава, че доказателствената тежест не е разпределена правилно. Органът, с представените в производството доказателства е доказал наличието на предпоставките на чл. 32, ал. 12, т. 5 от Наредба №11 във връзка с т. 9. 3. на Заповед №РД-08-480 от 22.11.2017 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения.
Изискването на т. 9. 3. на Заповед №РД-08-480 за 9.3. за извършване месечно на не по-малко от три превоза с товар на територията на страни-членки на многостранната ЕКМТ квота или на не по-малко от 5000 км пробег с товар на територията на страни-членки на многостранната ЕКМТ квота не е изпълнено от „Н и Н Т. Л“ АД. Това е видно от подадените справка-отчети за месец януари и февруари 2018 г. Доказателства опровергаващи този извод не са ангажирани от жалбоподателя, както правилно е приел съдът.
Касаторът твърди, че съгласно т. 10 от Заповед №РД-08-480, отчет се представя за всяко тримесечие, а представеният от него съответства на изискванията, тъй като за месец март има извършени три превоза и пробег 8497 км. Принципно тези обстоятелства са верни – задължението за отчет, предвидено в т. 10 от заповедта е за всяко тримесечие, но изискването за ефективност, регламентирано в т. 9. 3. от заповедта е за всеки месец. Видно от приложения отчет за първото тримесечие на 2018 г., касаторът е изпълнил посочените изисквания единствено за месец март. За месец януари и февруари изискуемата квота не е покрита, поради което законосъобразно органът е предприел действия по отнемане на многостранното разрешително.
Следва да се отбележи и твърдението на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на процедурата по приобщаване на доказателства, а именно, че приложеното адм. дело 9697/2018 г. на Административен съд – София-град не било прието към доказателствата по делото с изрично определение на съда. Посоченото административно дело е образувано именно във връзка с жалбата на дружеството срещу Акт №32-06-00-271/1. Като е установил, че не му е подсъдно, Административният съд – София-град го е прекратил и изпратил по подсъдност на териториално компетентния Административен съд – Пловдив. С определение в съдебно заседание на 12.11.2018 г. по адм. дело № 2911/2018 г., Административен съд – Пловдив е приел жалбата с приложените към нея писмени доказателства, което реално представляват материалите по въпросното административно дело, посочено от касатора.
Твърденията за необоснованост и липса на мотиви на обжалваното решение също са неоснователни. Съдът е разгледал доводите на страните, съобразил е фактите по делото и относимата нормативна уредба и въз основа на установеното от фактическа и правна страна е формирал правилен извод за законосъобразност на оспореното писмо.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №580 от 14.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 2911/2018 г.
ОСЪЖДА „Н и Н Т. Л“ АД, ЕИК 202244560, седалище и адрес на управление с. Я., ул. „Цариградско шосе“ – изхода на Пловдив, база МАН СЕРВИЗ, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, седалище и адрес гр. С., ул. „Ген. Й.В.Г“ № 5, 100.00 (сто) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.