Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

[фирма] обжалва Решение № 7399/25.11.2016 г. на Административен съд – София-град по адм. дело №7317/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-133/02.11.2015 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, оставяща в сила Разрешение за строеж № 2/19.01.2015 г. на главния архитект на район „Студентски“ – СО за изграждане на жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в УПИ [номер], кв. 7, по плана на [населено място], м. „[наименование]“, издадено в полза на Л. Г. П. – И. и Б. Г. Й..

Касационният жалбоподател е направил и искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 631 ГПК вр. чл. 144 АПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване на Софийския районен съд по гр. д. №№ 14246/2016 г. и 9612/2016 г., в чийто обхват попада и въпроса противоречи ли чл. 78, ал. 8 ГПК на чл. 101, § 1 ДФЕС и на Директива 77/249/ЕИО от гледна точка на правото на лицата, защитавани от юрисконсулт, да претендират адвокатско възнаграждение.

Ответниците - началникът на РДНСК - Югозападен район, главният архитект на район "Студентски" – СО, Л. Г. П. - И. и Б. Г. Й., са на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са изводите на съда за законосъобразността на оспорената пред него заповед.

1. При издаването на разрешение за строеж възложители са само тези лица от кръга по чл. 161, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, които са инициирали административното производство, а не съвместно всички собственици на имота и носители на правото на строеж.

а. Затова, противно на основния довод на касатора, неговото съгласие не е било необходимо нито за допустимостта на производството – подаването на заявлението за съгласуване и одобряване на...