Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. П. К. срещу Решение № 1037 от 19.05.2016 г. по адм. дело № 2810/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІХ състав.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя досежно допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения, както и че в обжалвания съдебен акт липсват фактически установявания и анализ на доказателствата въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства. На второ място, касаторът излага подробни доводи за необоснованост и неправилност на извода на АС Пловдив за законосъобразност на РА, като счита, че описаните в РД доставки по цитираните фактури с прехвърлители и получатели/ придобиващи/, подробно изброени на стр. 19 – стр. 95 чуждестранни дружества от държави членки на ЕС, не представляват вътреобщностни придобивания /ВОП/, поради което не е налице изискуем ДДС.Еременно с това изразява становище, че ако се приеме наличието на ВОП по спорните фактури, то на [фирма] следва да се признае и съответстващото на това право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 73 а от ЗДДС и се позовава на Решение на СЕС по дело С- 95/07 и С-96/07. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив или постановяване на ново решение по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендира разноски.
Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Д. изразява...