Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Г. Х. З. пясъци” АД, подадена чрез Изпълнителния директор И. Я. Й., срещу решение от 12.12.2008 г. по адм. дело № 3417/2006 г. на СГС, АО, ІІІ Б състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 2405/25.11.2005 г. на ДП „Център”, ТДД гр. С., потвърден с Решение № 1274/09.06.2006 г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на СГС, както и да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът - директорът на Дирекция „ОУИ” гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4600 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за наличие на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 209, т. 2 и чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на решението на СГС като недопустимо, а алтернативно поддържа неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отхвърли жалбата на дружеството СГС е приел следното:

По отношение на фактура № 10032/01.08.2003 г., издадена от „Туфа крел“ ЕООД на стойност 460 000 лв. и ДДС 92000 лв., съдът е установил, че същата е с предмет юридически консултации и изготвяне на всички документи във връзка с продажбата на активите на „Гранд хотел Златни пясъци“ АД, като основание за издаването й е посочено „по договор от 29.04.2003 г.” Констатирано е, че към договора е приложен и Протокол от 01.08.2003 г. за изпълнение на предмета на договора, на която дата е издадена и процесната фактура, а покупко-продажбата на активите на хотела е извършена с Нотариален акт от 01.08.2003 г. № 193, том 3, рег. № 8784, н. д. № 494/2003 г. Плащането на процесната фактура е извършено с банков превод за сумата 368000 лв., като съдът е констатирал, че по делото не е представен платежен документ за разликата до пълния размер на данъчната основа, а на 01.08.2003 г. данъка в размер на 92000 лв. е преведен по ДДС-сметка на доставчика.

Въз основа на приетото по делото основно и допълнително заключение на ССЕ, решаващият състав е установил, че вещото лице не е открило доставчика на адреса, с оглед на което не е извършил и проверка в счетоводството му. Във връзка с приложения ДРА № 18/01.06.2003 г. на ДП „Лозенец“, издаден на доставчика и обхващащ периода 07.05.-30.11.2003 г. съдът е отбелязал, че с него не е извършена корекция на данъчната основа на облагаемите доставки за м. 08.2003 г., поради което така установения факт не може да повлияе върху правилността на направените от данъчните органи изводи.

Съобразно изложеното, СГС е обосновал извода, че правилно данъчните органи не са признали право на данъчен кредит на дружеството по тази фактура на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС отм. , тъй като не е доказано реалното извършване на доставката – фактурата е издадена без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС отм. и начисленият данък е преведен по ДДС -сметка на доставчика без да е налице основание за това.

Относно фактура № 80/01.08.2003 г., издадена от „Сиена стар“ ЕООД с данъчна основа 320000 лв. и ДДС 64000 лв., СГС е установил, че данъчните органи не са признали право на данъчен кредит, тъй като не е налице доставка и преводът по ДДС-сметка на доставчика е направен без да е налице основание за това.

По двете спорни фактури, издадени от „Туфа крел“ ЕООД и „Сиена стар“ ЕООД съдът е установил, че като основание е посочено „съгласно договор“, като и в двете се касае за услуги свързани с продажбата на един и същ имот. Според съда тезата на жалбоподателя, че продажбата е осъществена посредством цитирания по-горе нотариален акт, поради което следвало да се приеме, че консултантските и юридически услуги са осъществени, е несъстоятелна.

Посочено е, че продажбата на недвижим имот е самостоятелна сделка, за която няма задължително изискване да е предшествана от извършването на консултантски и юридически проучвания. Предвид това, от факта, че е сключен договор не може според съда да се направи по необходимост и извод, че предшестващи услуги са извършени. В случая представените доказателства не са недостатъчни, за да бъде установено, че самите услуги са реално извършени, каквото е изискването на чл. 6 от ЗДДС отм. .

Съобразно изложеното, СГС е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е потвърдил ДРА. Така постановеното решение е правилно.

Решението не е недопустимо, както поддържа прокурора от ВАП, защото жалбата на дружеството до директора на „ОУИ” гр. С. е подадена на 20.02.2006 г., но с писмо изх. № 11-02-0178 от 16.05.2006 г. на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК е изпратено искане за представяне на допълнителни доказателства. На 30.05.2006 г. „Гранд хотел Златни пясъци” АД е изпратило отговор на писмото, т. е. от 31.05.2006 г. е започнал да тече 45-дневния срок за разглеждане на жалбата по същество, с оглед на което Решение № 1274/09.06.2006 г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр. С. при ЦУ на НАП е постановено в предвидения в чл. 155, ал. 1 от ДОПК срок. Жалбата на дружеството до СГС като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК се явява процесуално допустима, а решението на СГС – допустимо.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон.

По отношение на процесните фактури правилно СГС е обосновал извода за липса на реалност на доставките. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС отм. , която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС отм. . Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС отм. , поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС отм. . В конкретния случай, отнасящ се до извършване на юридически и консултантски услуги, както правилно е приел СГС, касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи за реалното осъществяване на този вид услуги. Само сключен договор и протокол не е достатъчен, за да бъде обоснован изводът за реалност. В съответствие с приложените договори от 25.04.2003 г. и 29.04.2003 г., сключени с двамата доставчици, не са представени доказателства за извършен „икономически и счетоводен анализ на активите на „Гранд хотел Златни пясъци” АД и оценка на стойността им с цел продажба”. Тъй като в случая процесните фактури касаят един и същ имот – продажба на активите на „Гранд хотел Златни пясъци” АД, лаконичните в договорите задължения на консултанта – изпълнител, както и липсата на други доказателства за осъществяване на консултантска дейност по продажбата не могат да изведат друг правен извод за реалност на доставката.

На второ място жалбоподателят не е доказал съща така и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците, включително и чрез основното и допълнително заключение на вещото лице. За да е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм. за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да е доказано, че доставчикът е начислил ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . Съгласно същата разпоредба, данъкът се смята начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Елементите на фактическия състав на цитираната правна норма са предвидени при условията на кумулативност. Начисляването в счетоводството като задължение към бюджета може да бъде установено

единствено след проверка в счетоводството на доставчика

. Такава проверка в конкретния случай не е осъществена както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство. Във връзка с назначената ССчЕ, вещото лице също не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, а е работило само по материалите по делото и е извършило проверка само в счетоводните документи при жалбоподателя и офисите на НАП, с оглед на което съдът правилно обосновал извода, че по отношение на доставчиците данъкът не е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . При това положение правилно е прието, че начисленият данък е преведен по ДДС-сметка на доставчика без да е налице основание за това - без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС отм. .

Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 12.12.2008 г. по адм. дело № 3417/2006 г. на СГС, АО, ІІІ Б състав.

ОСЪЖДА

"Г. Х. З. пясъци” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” № 4, представлявано от Изпълнителния директор И. Я. Й., да заплати на Дирекция „ОУИ” гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Р. М.

Д.Л.