Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. А. В. П. при секретар М. А. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 3923/2021

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „М. Р.“, чрез адв. Я., срещу решение № 2021 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 786/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против решение № 01/312/03054/3/01/04/01, изх. № 02-013-6500/116 от 01.07.2019 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.

Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен, алтернативно се иска връщане на делото за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмен отговор, чрез юрк. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от лице за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Установено е от фактическа страна, че едноличният търговец е ползвател по договор № 01/312/03054 от 08.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен с ДФЗ на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

Предмет на договора е предоставяне от Фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/312/03054 от 31.05.2013 г. съгласно заявлението за подпомагане, а именно: „Изграждане на Къща за гости, обзавеждане и оборудване на магазин и кафе аперитив в с. Копривлен, общ. Хаджидимово“. Одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 302 023.02 лева и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/312/01406 от 14.07.2010 г., от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Р. Б.

Извършеното плащане от ДФЗ към ползвателя е било в общ размер на 299 402.49 лева.

Със заповед № 371388/11.12.2018 г. на началник отдел „Регионален технически инспекторат“ е разпоредено извършване на проверка на място, като констатациите от същата са отразени в Контролен лист, в който е посочено, че инвестицията е изградена. Описано е, че ползвателят не е постигнал заложените в бизнес-плана финансови нива, не е достигнал заложените параметри в бизнес-плана, като в таблица са били посочени и несъответствие във вида и количествата на част от финансираните активи по заявка за плащане № 01/312/03054/3/01 от 16.10.2015 г.

Търговецът е бил уведомен, че при извършен последващ контрол на място в периода 05.12.2018 г. - 12.12.2018 г. е констатирано неизпълнение на задължение съгласно договор № 01/312/03054 от 08.10.2014г., а именно не са изпълнени финансовите показатели, заложени в бизнес плана за финансовите 2016 г. и 2017 г. и 11 пълни месеца от 2018 г., както и са установени несъответствия в количествата на част от финансираните активи по договора, посочени в таблица. Даден е 30-дневен срок за предоставяне на писмени обяснения и/или доказателства, че са отстранени изброените забележки в писмото. Постъпил е писмен отговор с приложени документи.

С писмо изх. № 02-013-6500/116 от 17.05.2019г. изпълнителният директор на ДФЗ е информирал оспорващия търговец, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ открива производство по налагане на финансова корекция поради неспазването на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 46 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., като според писмото финансовата корекция следва да бъде определена в размер на цялото получено плащане от 299 402.49 лева.

След проведената процедура е издадено оспореното пред първоинстанционния съд решение № 01/312/03054/3/01/04/01, изх. № 02-013-6500/01.07.2019 г. за налагане на финансова корекция, издадено на основание чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.46, ал.1, чл.46, ал.2 вр. чл.16, ал.2 от Наредба №29/2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т.8.1 и т.1.2, във вр. с т.4.12 и т.4.18 от Договор № 01/312/03054 от 08.10.2014 г., във вр. с т.9.1,б.“г“, във вр. с чл. 70, ал. 1,т.4, т. 7 и т.10 във вр. с чл. 72, ал. 1 ал.4 и чл. 73, ал. 1 и § 4,ал.3 ДР на ЗУСЕСИФ, на търговеца е определена финансова корекция в размер на 299 402.49 лева. В мотивите административният орган е посочил, че установеното във висока степен неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес-план по проекта, не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. поради което е определен размер на финансовата корекция, представляваща 100 % санкция от размера на предоставената изплатена финансова помощ по договора.

По делото е била приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е било установено, че обхватът на проверявания период във връзка с изпълнението на процесния договор, е три пълни години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като данните за реализираните общи приходи са взети от годишните финансови отчети на търговеца. Експертът е установил, че отчетените приходи от финансираната дейност за тригодишния период, са в общ размер на 79 107,90 лева, от които 11 293,43 лв. за първата година, 17 168,24 лв. за втората година и 50 646,23 лв. за третата година. Съотношението между заложените приходи по бизнес-плана и реализираните приходи за тригодишния период е изчислено на 17,348% /7,429 % за първата година, 11,294% за втората година и 33,319% за третата година/. Вещото лице обяснило получените разлики с това, че е използвало окончателните данни, осчетоводени за 3 посочени финансови години и включени в отчетите за приходи и разходи, докато в оспорения акт са анализирани документите до 12.12.2018 и допълнително представените такива. Експертът е установил, че финансовият резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г. е загуба и за 2018 г. е печалба. Общо реализираните приходи на дружеството които са и от други дейности, за трите финансови години вещото лице е изчислило на 90 564,69лв. – 15,87% изпълнение.

По делото е била приета и съдебно-техническа експертиза. Дадено е заключение, че заложените СМР, съгласно заложените по договор, не съответстват на реално използваните материали и извършените СМР, отразено в таблица. Експертът е установил, че към 17.10.2020 г. – датата на огледа не са налице всички описани в оспорения акт дейности, при което общата стойност на неизпълнените като количества възлиза на 4 095,00 лв.

По делото са били приобщени и гласни доказателства.

За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че при издаването на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146 от АПК.

Прието е, че сключвайки договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312, оспорващия търговец се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план, съобразно т.4.12 от договора. Според съда, логическото и систематичното тълкуването на тази клауза във връзка с § 1, т.19 от ДР на Наредбата води до извода, че бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Със сключването на договора ползвателят на помощта се е задължил не само да изгради туристическия обект, но и да спазва производствената и търговската програма за периода на бизнес плана за постигане на целите, които се преследват с одобрения проект. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че къщата за гости е изградена, но са реализирани само част от заложените в бизнес плана финансови резултати.

Посочено е, че при издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на т. 8.1 от договора от 08.10.2014 г., както и на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29. Оттук следва изводът, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни. Само с изграждането на къщата за гости не може да се оправдае отпускането на финансово подпомагане от ПРСР.

Решението е правилно.

Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 29/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. В тази връзка, съдът е извършил проверка налице ли са условията по Наредба № 29/2008 г. за връщане на вече изплатени суми.

Правилно съдът е приел, че бездействията на ползвателя са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана му финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата.

На 08.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ М. Р. е бил сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия за изграждане на „Изграждане на къща за гости, обзавеждане и оборудване на магазин и кафе аперитив в с. Копривлен, общ. Хаджидимово“.

По силата на сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ за изграждане на къща за настаняване на гости със зона за спорт, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 31.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 /чл. 16, ал. 2 от Наредбата/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 6, е описано значението на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В настоящия случай, в приложения бизнес план във финансовата част са били заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка една от първите три години са заложени приходи от нощувки и допълнителни туристически услуги в следния размер: 152 000 лева за първата година, 152 000 лева за втората година и 152 000 лева за третата година.

Съдът обосновано е приел, че е налице бездействие от страна на търговеца, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за първите три години на действие на договора. Въз основа на приетите по делото и неоспорени от страните експертизи съотношението между заложените приходи по бизнес-плана и реализираните приходи за тригодишния период е изчислено на 17,348% /7,429 % за първата година, 11,294% за втората година и 33,319% за третата година/. Всичко това води до извод, до който е достигнал и административния орган, за недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата.

Не се споделят доводите на касатора за неправилност на изчисленията в счетоводната експертиза, тъй като на първо място тя не е била оспорена пред първоинстанционния съд, а такива доводи се релевират едва пред касационната инстанция. На второ място следва да се има предвид, че експертизата е била извършена въз основа на окончателните данни, осчетоводени за финансовите 3 посочени години, както и че данъкът върху добавената стойност не се включва в прихода. Дори и да се приеме, че е била налице разлика в изчисленията на сумите, тя не променя извода за неизпълнение на заложеното в бизнес плана. На следващо място от съдебно-техническата експертиза също се установява, че заложените СМР, като количество, модел, вид и размери, съгласно заложеното в договора, не съответства на реално извършените дейности от страна на търговеца. В тази връзка съдът е съобразил, че експертизата е извършена след осъществената по административното производство проверка на място. Тази експертиза също не е била оспорена от страните.

Изложеното по-горе налага да се приеме, че административният орган правилно е установил нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 23/312/02633, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за планираните приходи, при което са направени верни изводи за финансово неизпълнение на плана за три години доколкото с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на ползвателя е оценен като допустим за подпомагане.

Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че непостигането на финансовите показатели от бизнес плана се характеризира с устойчивост предвид обстоятелството, че неизпълнението е продължило три последователни финансови години, като и за трите приключили финансови години изпълнението на финансовите показатели от бизнес плана е 19,68 %. Ето защо при определянето на размера на финансовата корекция не е допуснато нарушение.

Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2021 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 786/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград

ОСЪЖДА ЕТ „М. Р.“ с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Добринка Андреева

/п/ Владимир Първанов