Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

София, 13.04.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховния касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря В.С

изслуша докладвано от съдията В.Р гр. дело № 3153/2019г. по описа на ВКС

Производството е по чл.290 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 30.04.2019г./09.05.2019г. по гр. д.№1689/2018г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.36 ЗЗД,вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса при ревизиране на уговорено вазнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА)/ЗЗД/ и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Жалбоподателят –„Форест груп” ООД, в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени като бъде отхвърлен предявения иск.

Ответникът - Е. Н. Х., не взема становище по спора.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Е. Х. срещу „Форест груп” ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в размер на съответно 35000 лв., 4 000 лв. – неустойка за забава и 706,47 лв. – мораторна лихва върху главницата от 35 000 лв. от 31.10.2013г. до 25.02.15 г. и законните лихви върху...