1№ 15

гр. София, 10.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. В

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2098 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 7378/ 27.11.2018 г. по гр. д. № 1408/ 2018 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 94 728/ 18.04.2017 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете на „Стоянов и Стоянов консултинг“ ЕООД срещу Е. В. Р. с правна квалификация съответно чл. 207, ал. 2 КТ за сумата 36 176.62 лв. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 11 054.25 лв. – законните лихви в периода 05.09.2012 г. – 05.09.2015 г.

Решението е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по материално-правния въпрос: Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо те да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

По повдигнатия въпрос:

В своята практика Върховния касационен съд неизменно приема, че пълната имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците (материално-отговорните лица) – за работника/ служителя, на когото е възложено по трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (решение № 493/ 23.11.2011 г. по гр. д. № 586/ 2011 г. на Четвърто ГО, решение № 252/ 18.05.2011 г. по гр. д. № 1531/ 2009 г. на Четвърто ГО, решение...