Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. против решение №69/18.02.2016г., постановено по адм. дело №2/2016г. по описа на Административен съд – Плевен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи първоначалната жалба и отмени индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на разноски.
Ответната в производството страна – Директорът на ТП на НОИ – Плевен не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. Л. Д. срещу Решение № 2153-14-46/01.12.2015г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 5612293987/01.07.2015г. на Ръководител ПО, с което на осн. чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015г., считано от 01.07.2015г. е определен нов размер от 115.15 лв. на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО.
При постановяване на процесното решение от фактическа страна е прието, че жалбоподателят е получавал пенсия за...