Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "П. Б-център" против решение № 997/25.05.2016 г. по адм. д. № 2052/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски.
О. [] поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, представя писмен отговор и бележки, претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение, по оспорване на [фирма], Административен съд Бургас е отменил като незаконосъобразно решение № 32-104512/05.09.2014 г. на началника на МП "П. Б. Ц", потвърдено с решение № 32-117517/03.10.2014 г. на началника на Митница-Бургас, с което на основание чл. 6 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 19 от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/ и чл. 59 АПК за стоката декларирана като "тежки масла, смазочни масла; други масла -предназначени да претърпят специфична преработка" с код ТАРИК 2710 19 71, допусната до режим за свободно обращение и крайно потребление по ЕАД MRN 11BG001007H0023028/12.10.2011 г. с получател [фирма], след проведена митническа лабораторна експертиза, е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение код ТАРИК 2707 99 99 00 и митническо задължение за доплащане, както следва : мито в размер на 88219,17 лв и ДДС в размер на 105863,01 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно т. 2 б. "г" от допълнителните забележки на глава 27 на КН в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. Материалите по административната преписка е обсъдил в съвкупност с писмените заключения на съдебно-химическата експертиза и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на българския съд относно търкуване на позиции 2707 и 2710 по КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", при което е приел, че митническия орган неправилно е претарифирал стоката с код 2707 99 99 00, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните.
Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при правилно приложение на материалния закон.
От заключенията на приетите по делото съдебно–химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесните продукти. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, а също при него се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, т. е. не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Следователно, използваният от ЦМЛ метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които са различни понятия. Погрешно е прието, че понятията „ароматни съставки“ и „ароматни въглеводороди“ са идентични, а всъщност понятието ароматни съставки е с по-широк обхват, като ароматните въглеводороди са елемент на ароматните съставки, наред с други съставки. Поради това, при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на продукта, не може да се изведе категоричен извод, какъвто е направен от органа, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните. Затова митническият орган не е имал основание да приеме, че продуктът следва да се класира в позиция 2707, подпозиция 99 99, а следователно и да определи нов размер на задълженията за мито и ДДС. Изследвани са само ароматните въглеводороди по метод, който не позволява изследването на останалите съставки на продукта.
Изложеното кореспондира и на заложения в обсъденото от административният съд решение на СЕС разграничителен критерий, а именно: в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 – определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки преобладават в тегловно отношение над неароматните, което не е установено по безспорен начин от МЛЕ, В тази връзка са обосновани изводите на съда за неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", в смисъла, залегнал в т.2 от решение С-330/2013 г. на СЕС.
Предвид горно изводът, обосновал незаконосъбразност на оспореното административно решение за определяне нов код ТАРИК 2707 99 99 00 в кл. 33 на ЕАД МНР 11BG001007H0023028/ 12.10.2011 г. и определяне размер на митническо задължение и нов размер на ДДС, се явява правилен. Обжалваното отменително решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К.) /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) /ЗПП/.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 997/25.05.2016 г. по адм. д. №2052/2014 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА МП "П. Б център" ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за тази инстанция в размер на 200 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.