Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-В. Т моли да бъде отменено решение № 514/30.10.2014г. по адм. д. № 309/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, обжалвана от другата страна, като правилно да бъде оставено в сила.

Втора касационна жалба е подадена от Е. Й. против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Поддържа, че решението в тази част е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в останалата част като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която са определени задължения по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ: за 2008г. над 298,47лв със съответните лихви, за 2009г. над 645,87лв със съответните лихви, за 2010г. над 134,02лв със съответните лихви и за 2012г. над 381,34лв със съответните лихви. С решението е отменен РА в частта, с която за 2008г. – 14.02.2011г. са определени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО със съответни лихви, отменен е РА и в частта, с която за периода 15.02.2011г. – 31.12.2011г. са определени задължитени осигурителни вноски за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО в размер общо над 1137,78лв със съответни лихви и в частта, с която са определени ЗОВ за 2012г. общо над 1325,95лв със съответни лихви, като жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени задължителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за 2007г., 2008г. 2010г. и от 1.01.2011г. до 14.02.2011г. по реда на чл.124а от ДОПК. В този смисъл е тълк. р. № 1/18.05.2016г. по тълк. д. № 3/2015г. на ВАС. Решението в частта, с която задължителните осигурителни вноски са отменени за тези периоди следва да бъде оставено в сила.

След правилна преценка на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл.122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на свидетелските показания и представените писмени доказателства за преведени суми на ревизираното лице от брат му, работещ в чужбина и обосновано е приел, че е доказано превеждането на 356,43 евро, равностойни на 697,17лв, които следва да се включат в паричния поток за 2012г. като приход. Обосновано съдът е приел, че разпитаните свидетели не установяват конкретни предадени суми на ревизираното лице по периоди, предвид противоречията в показанията им с данните в декларациите на брата и снахата на ревизираното лице, липсата на писмени доказателства, установяващи доходи на брата и снахата, позволяващи да изпращат претендираните суми на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че не е доказано закупеният имот в [населено място] да е закупен със средства на брат му и за нуждите на последния, след като по нотариален акт купувач е ревизираното лице, вместо да се ползва института на упълномощаването.

Правилно съдът е включил в доходите на домакинството получаваните помощи за отопление, месечната помощ за дете с увреждания и месечни добавки за деца, размерите по години, на които са посочени в писмо на Д. Д. М на Агенцията за социално подпомагане на ревизираното лице и П. Б., с която живее на съпружески начала. Доводът на първия касатор, че не е доказано получаване на сумите от ревизираното лице е неоснователен, предвид данните в цитираното писмо.

Правилно съдът е определил превишение на разходите над приходите така: за 2008г. в размер 4145,67лв; за 2009г. – 8517,21лв; за 2010г. – 2549,81лв, за 2011г. – 3717,15лв и за 2012г. в размер 5139,39лв.

За да определи данъка за всяка от годините от 2008г. – 2010г. съдът е изчислил съответните на определените от него данъчни основи, размери на задължителните осигурителни вноски за ДОО,ДЗПО-УПФ и ЗО като от данъчната основа е спаднал техния размер, определен така: осигурителни вноски за 2008г. общо 1160,94лв, осигурителни вноски за 2009г. – 2058,48лв, осигурителни вноски за 2010г. – 1209,60лв и е определил дължимият данък върху остатъка от данъчната основа за всяка от годините. Неправилно в РА са определени и спадани осигурителни вноски, които ревизираното лице не е платило предвид чл.122, ал.2 т.2 от ДОПК. Съдът, за да не влоши положението на обжалващия не е следвало да преизчислява задължителни осигурителни вноски за този период. При ревизия по чл.122 и сл. от ДОПК предвид чл.122, ал.2, т.2 от ДОПК следва да се спадат само заплатените вноски. След като в РА са спадани определените за внасяне осигурителни вноски правилно съдът е приложил същият механизъм на изчисления, който не е могъл да промени предвид чл.160, ал.5 от ДОПК.

За приетите от съда данъчни основи по години дължимият данък за 2008г. е в размер 414,57лв; за 2009г. е в размер 851,72лв; за 2010г. е в размер 254,98лв. За 2008г. и 2009г. в РА е определен данък по-нисък от така определения, поради което, за да не се влошава положението на втория жалбоподател решението следва да се отмени в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. със съответни лихви и в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА.

За 2010г. в РА е определен данък от 270,70лв, съдът е намалил данък на 134,02лв, дължимият данък е 254,98лв, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2010г. е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ от 134,02лв до 254,98лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА.

За 2011г. и 2012г. съдът неправилно е определял дължими задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, след като в РА липсват констатации превишението на разходите над приходите на ревизираното лице да е формирано от доходи от трудова дейност, която е основание за определянето им по чл.4 и чл.6 от КСО.

За вноските по ЗЗО на ревизираното лице е приложим чл.40, ал.3, т.5 от ЗЗО, според която гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закон за социалното подпомагане, ако не са осигурени на друго основание по ал.1 се осигуряват за сметка на държавния бюджет. ревизираното лице се осигурява здравно задължително за сметка на държавния бюджет. Наличието на основание за приложение на цитираната разпоредба е установено с цитираното по-горе писмо на Д. Д. М към Агенцията за социално подпомагане. В случая вноски за здравно осигуряване не са дължими за 2011г. и 2012г., независимо, че не е доказан трудов характер на доходите на основание чл.40, ал.3, т.5 от ЗЗО, тъй като за целия ревизиран период Й. е получавал помощи за отопление и здравните му вноски са за сметка на държавния бюджет.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която за периода 15.02.2011г. – 31.12.2011г. е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени вноски за ДОО,ДЗПО-УПФ и ЗО общо в размер 1137,78лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която за 2012г. е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължителни осигурителни вноски общо 1325,95лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА.

За 2011г. при определеното превишение на разходи над приходи от съда в размер 3717,15лв дължимият данък по чл.48 от ЗДДФЛ е в размер 371,72лв. В РА е определен данък в по-висок размер, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ със съответни лихви от 241,68лв до 371,72лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА.

За 2012г. съдът правилно е определил превишение на приходи над разходи в размер 5139,39лв, за което дължимият данък е в размер 513,40лв. В РА е определен данък от 570лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която за 2012г. е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ от 381,34лв със съответните лихви до 513,40лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА.

Решението в останалата чу част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят не е поискал разноски в производството пред административния съд. Разноските са поискани в писмената защита, която е представена в последното съдебно заседание, както е отразено в протокола на съда. Първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 385,57лв – общо 771,14лв. Вторият касатор има право на разноски за двете инстанции общо в размер 92,88лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на първия касатор 678,26лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 514/30.10.2014г. по адм. д. № 309/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. със съответни лихви и в тази част вместо него ПОСТАНОВЯВЯ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ц. Й. против РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г. със съответни лихви.

ОТМЕНЯ решение № 514/30.10.2014г. по адм. д. № 309/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г. от 134,02лв до 254,98лв със съответните лихви и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ц. Й. против РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г. от 134,02лв до 254,98лв със съответните лихви.

ОТМЕНЯ решение № 514/30.10.2014г. по адм. д. № 309/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2011г. от 241,68лв със съответните лихви до 371,72лв със съответните лихви и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ц. Й. против РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2011г. от 241,68лв със съответните лихви до 371,72лв със съответните лихви.

ОТМЕНЯ решение № 514/30.10.2014г. по адм. д. № 309/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. от 381,34лв със съответните лихви до 513,40лв със съответните лихви и вместо него в тази част ПОСТАТОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ц. Й. против РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която е определен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2012г. от 381,34лв със съответните лихви до 513,40лв със съответните лихви.

ОТМЕНЯ решение № 514/30.10.2014г. по адм. д. № 309/2014г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която са определени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО общо в размер 1137,78лв със съответни лихви, и в частта, с която за 2012г. са определени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО общо 1325,95лв със съответни лихви, а също и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № 151302193/10.12.2013г. на ТД на НАП-В. Т в частта, с която за периода 15.02.2011г. – 31.12.2011г. са определени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО общо в размер 1137,78лв със съответни лихви и в частта, с която за 2012г. са определени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО общо 1325,95лв със съответни лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Е. Ц. Й. да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-В. Т 678,26лв разноски по делото, изчислени по компенсация.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение на докладчика М. Д:

Не поддържам становището на мнозинството за неправилно приложение на чл.124а от ДОПК от органите по приходите и административния съд. Ревизията е протекла по чл.122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. В РА е прието, че разходите на ревизираното лице надвишават приходите. На основание чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В РА правилно е приложен чл.124а от ДОПК, която норма позволява определяне на осигурителни вноски по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. Предвид чл.124, ал.2 от ДОПК следваше ревизираното лице да докаже нетрудов произход на средствата в ревизираните периоди, превишаващи доходите, с които е разполагал, каквито доказателства в процеса не са събрани и мнозинството от състава неправилно приема, че незаконосъобразно са определени осигурителни вноски по предположения. Ревизията по особения ред на чл.122 – 124 от ДОПК се провежда при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 т.1 – 8 от ДОПК, при наличието на които основата за облагане се определя от органа по приходите по правилата на чл.122, ал.2 и 4 от ДОПК. В чл.122, ал.4 от ДОПК ясно е посочено, че в случаите на ал.1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци. От описаните обстоятелства в чл.122, ал.1 т.1 – 16 от ДОПК, които органът по приходите е длъжен да обсъди при определяне на данъчната основа е видно, че данъчната основа следва да се доближава до действителната, доколкото доказателствата и счетоводната отчетност на ревизираното лице позволяват установяването й, а в ал.4 органът по приходите е овластен да определи основата за облагане при наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК.

Становището на мнозинството от състава за неприложимост на чл.124а от ДОПК за определяне на осигурителни вноски за периода след 15.02.2011г. по съображения за недоказан вид на дейността, от която произхождат доходите противоречи на чл.124, ал.2 от ДОПК, по който в РА е прието, че доходът е от трудова дейност след като са определени вноски за самоосигураващо се лице и за да бъде оборена тази констатация, по цитираната разпоредба тежестта на доказване е на ревизираното лице. По делото не са събрани доказателства за нетрудов произход на установените доходи /дарение, наследство, печалба от лотария или хазарт/, поради което правилно в РА и от съда са определени осигурителни вноски за периода от 15.02.2011г. до 31.12.2012г. на ревизираното лице.

Подпис: