Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби съответно от 1) [фирма] със седалище в [населено място] и 2) А. Н. В. и А. Б. В. срещу решение № 502 от 28.01.2016г., постановено по адм. дело № 2377/2015г. на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на А. Н. В. и А. Б. В. срещу решение № Ж-225 от 04.11.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/. В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли се решение № 502 от 28.01.2016г., постановено по адм. дело № 2377/2015г. на Административен съд София – град да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, като бъде отменено решение № Ж-225 от 04.11.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк.. П, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.
Заинтересованата страна - [фирма] заявява становище за основателност на касационната жалба и моли оспореното решение като неправилно да бъде отменено.
Заинтересованата страна Б. Б. Т., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство и в срока по чл.211, ал.1 АПК.
Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни.
С обжалваното решение № 502 от 28.01.2016г., постановено по адм. дело № 2377/2015г. на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на А. Н. В. и А. Б. В. срещу решение № Ж-225 от 04.11.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране/. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на ДКЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност и при спазване на установените процесуални правила. Съдът е приел, че при постановяване на обжалвания пред него акт не е допуснато нарушение и на материалния закон и на неговата цел. В тази насока съдът е установил, че в случая не са налице изискванията, предвидени в Общи условия, с които се определят правилата за продажба на електрическа енергия от електроснабдителното дружество [фирма], за сключване на нов договор с потребител за продажба на електрическа енергия в имот, за който има сключен договор за продажба и титулярът на партидата не отговаря на изключващите предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 2 от Общите условия. От фактите по делото съдът е приел, че заинтересованата страна Б. Б. Т. е фактически ползвател на имота, като е отчел като ирелевантен спорът за собственост, който е налице между А. Н. В. и А. Б. В. от една страна и Б. Б. Т. от друга. Същественото е, че последният е титуляр на партидата на имота с посочения клиентски номер, по който се извършва доставянето и заплащането на електрическата енергия в имота, не е отказал доставката на електрическа енергия и заплащане на ползваната електрическа енергия, за което представя последната издадена фактура от 19.12.2012г. /преди прекъсване на електрозахранването на 04.01.2013./, в която е посочен като получател на доставката и от която се установява, че към тази дата няма суми за плащане за минал период. На следващо място съдът е приел за неотносими към предмета на спора възраженията, че сградата не отговаря на противопожарните норми, тъй като, тъй като в случая електрозахранването на имота не е преустановено поради техническото състояние на сградата, а по искане на новия абонат, с който доставчикът в нарушение на Общите условия е сключил договор за продажба на електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на административен съд С. град за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Редът за разглеждане на жалбите е този предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т.2 от Наредбата, Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА). Съгласно чл. 75, ал.2, т.1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В чл. 49, ал.2, т.7 от Наредбата, е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроснабдително дружество във връзка прекратяване на договор за продажба и преустановяване на електрозахранването на адреса на битовия потребител. Съгласно изричната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Общите условия продавачът отказва започване на продажба на електрическа енергия, когато в същия имот има друг потребител на електрическа енергия, който не е заявил прекратяване на продажбата. Изключение от това общо правило е допустимо, само в случай, че другият потребител е престанал да бъде фактически ползвател на имота и потребител на електрическа енергия, и е налице обективна невъзможност той да бъде открит от лицето, което желае да стане потребител в същия имот. Само тогава продавачът има право да прекрати едностранно отношенията си със стария потребител и да сключи нов договор за продажба с потребител, който заявява вещни права по отношение на имота.
С решение № Ж-225 от 04.11.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), ДКЕВР е дала следните задължителни указания: 1. [фирма] да възстанови договора за продажба на електрическа енергия по партида с клиентски номер № 300026531177, на Б. Б. Т. 2. [фирма] да възстанови незабавно електрозахранването на имота.
Съдът обективно е установил, че административното производство пред ДКЕВР е проведено от компетентен орган и в изпълнение на процедурата по Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 9 ал. 2 от Общите условия за прекратяване на договора за доставка на електроенергия с ползвателя на имота Б. Б. Т. по посочения клиентски номер. Обосновано е прието, че не са били налице условията за сключване на договор с друг потребител, който веднага след това е поискал прекратяване на електроподаването към имота. С оглед предвиденото в Общите условия, настоящият състав приема за неотносими доводите на оспорващата страна относно представените доказателства за собственост на лицето, което претендира с него да бъде сключен договор за продажба. Изискванията в Общите условия предвиждат като условие за прекратяване на сключен договор и откриване на партида на нов ползвател само фактическото ползване на имота. По делото не са представени доказателства спорът за собственост между новия клиент и лицето, което фактически ползва имота, да е приключил с влязло в сила съдебно решение и е недопустимо електроснабдителното дружество да се намесва в тези спорни гражданско-правни отношения, като открива нова партида и спира доставката на електрическа енергия до жилището.
На последно място съдът споделя извода на първоинстанционния съд за неотносимост на възраженията, че сградата не отговаря на противопожарните норми, тъй като в случая електрозахранването на имота не е преустановено поради техническото състояние на сградата, а по искане на новия абонат, с който доставчикът в нарушение на Общите условия е сключил договор за продажба на електрическа енергия.
Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационните жалбоподатели следва да заплатят разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 28.01.2016г., постановено по адм. дело № 2377/2015г. на Административен съд София – град..
ОСЪЖДА [фирма], А. Н. В. и А. Б. В., да заплатят на Комисията за енергийно и водно регулиране, сумата от 100 /сто/ лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.