Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби подадени от Районна потребителна кооперация „Септември“ – [населено място] (РПК „Септември“/Кооперацията) и от началник отдел „Местни данъци и такси” („МДТ”) при [община] пазар срещу решение № 50 от 14.10.2014 г. постановено по адм. дело № 104 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) – Шумен.

Касационният жалбоподател РПК „Септември” счита, че обжалваното решение, в частта, с която е оставен в сила акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № АУ00000204 от 24.02.2014 г. издаден от младши данъчен инспектор в отдел „МДТ“ в [община] пазар е неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Излага, че съгласно ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), такса битови отпадъци (ТБО) се определя по видове дейности, но не и съгласно разграничението извършено в действащата в периода 2011 г. – 2012 г. Наредба да определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община] (НОАМТЦУОНП/Наредбата), в зависимост от качеството на задълженото лице, собственик на имота. Съгласно чл. 15, б. „б“ от Наредбата, за имоти на физическите лица ТБО е в размер на 5 промила върху данъчната оценка на имотите, а съгласно чл. 15, б. „г“ от Наредбата е в размер на 10 промила върху данъчната оценка за имоти, собственост на еднолични търговци и юридически лица. Сочи, че това разделение е противозаконно, предвид разпоредбите на ЗМДТ, който не допуска различие в таксите, с оглед вида на лицето, собственик на имота. Изводът на първоинстанционния съд, че общинският съвет не е допуснал нарушение на императивни законови разпоредби, противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ и е в пълно противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Р. Б (КРБ). При постановяване на решението е игнорирана разпоредбата на чл. 7 от ЗМДТ и не е изяснено какви са материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата за различните задължени лица, обосноваващи разликата в размера на таксата. Разпоредбата е дискриминационна и съставлява превратно упражняване на власт. Тя противоречи и на чл. 62 от ЗМДТ, която задължава общината да определи таксата по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. По посочените и по подробно изложените в писмена защита съображения, прави искане решението да бъде отменено и да бъде обявена нищожността на АУЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Оспорва касационната жалба подадена от началник отдел „МДТ” при [община].

Касационният жалбоподател – Началник отдел „Местни данъци и такси” при [община], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неправилност на решението, в частта, с която е отменен АУЗД, конкретно – в частта за начислената с него такса „чистота на териториите за обществено ползване”. Сочи, че решението, в посочената част, е постановено при непълнота на доказателствата, което се дължи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страните, че за някои обстоятелства не сочат доказателства. Конкретно не е указал на общината, че не сочи доказателства относно фактическото предоставяне на услугата. В административното и в съдебното производство не е имало спор, че услугите се предоставят. Прави искане решението, в оспорената част, да бъде отменено. Оспорва касационната жалба подадена от РПК „Септември”, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на РПК „Септември” и за основателност на касационната жалба на началник отдел „МДТ” при [община].

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страна, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са основателни.

С решението на АС – Шумен е отменен АУЗД № АУ00000204 от 24.01.2013 г. на старши инспектор „данъчни приходи” в отдел „МДТ”, в частта, с която на РПК ”Септември” – [населено място] пазар е определена ТБО за недвижим имот „сладкарска работилница”, находящ се на пл. „Р.” в [населено място] пазар за 2011 г. в размер над 458, 43 лв. главница и над 114, 29 лв. лихви и за 2012 г. в размер над 455, 75 лв. главница и над 69, 05 лв. лихви; отхвърлена е жалбата на „РПК „Септември” - Нови пазар в останалата й част и Кооперацията е осъдена да заплати на [община] пазар сумата от 156,46 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

За да постанови решението си, съдът е изложил, че РПК „Септември“ - [населено място] пазар е собственик на недвижим имот, съставляващ сладкарска работилница, находящ се на пл. „Р.” в [населено място] пазар, деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ с декларация № [ЕГН] от 30.06.2010 г. С издадения от орган по приходите в [община] АУЗД, по отношение на Кооперацията са определени задължения за ТБО за 2011 г. в размер на 587, 73 лв. – главница и 149, 87 лв – лихва и за 2012 г. в размер на 584, 30 лв. – главница и 88, 45 лв. – лихва. С решение № 39-01-1/3/ от 08.05.2014 г. на началник отдел „МДТ” при [община] пазар, АУЗД е изцяло потвърден. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените към делото заповед № 967 от 20.10.2010 г. и заповед № 847 от 31.10.2011 г. на кмета на [община] пазар достигнал до извод, че за 2011 г. и 2012 г. за територията на [населено място] пазар е предвидено предоставянето на съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което процесният имот попада в границите на районите, в които се извършват горепосочените услуги. Съдът е изложил, че съгласно НОАМТЦУОНП и решение № 180-10 от 27.12.2004г. на Общински съвет - [населено място] пазар, е определена ТБО за фирмите – еднолични търговци и юридически лица, за [населено място] пазар в размер на 10 промила по видове услуги, както следва: сметосъбиране и сметоизвозване – 6,7 промила, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения – 1,1 промила и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 2,2 промила. Изложил е, че от приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесните периоди от страна на [община] пазар са сключени договори с [фирма] за предоставяне на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и с [община] за приемане на битови отпадъци от територията на [община] пазар за обезвреждане в регионалното депо за неопасни отпадъци в кв. Д., поради което е приел за доказано реалното извършване на посочените услуги, съответно – дължимост на определената с АУЗД ТБО за тях. Приел е, че по делото не е установено наличието на предпоставките за дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. и 2012 г., тъй като не е установено реалното предоставяне на тази услуга. Въз основа на това е счел, че при определяне на дължимата от Кооперацията сума за ТБО и на лихвите върху нея за 2011 г. и 2012 г., не следва да включва такса за компонента „поддържане на чистотата на обществените терени”, както и начислените върху нея лихви и е отменил АУЗД в посочената част. Приел е за неоснователни доводите за противоконституционност и незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 15а, б. „г“ от НОАМТЦУТОНП. Решението е неправилно, като краен резултат.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че РПК „Септември“, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от Кооперацията декларация. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В случая по делото е установено, че през 2011 г. и 2012 г. имотът, собственост на Кооперацията попада в район, в който е предвидено да се извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заповеди на кмета на [община] пазар издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Независимо от това, по делото е останало неустановено дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината по отношение на имота на дружеството за процесния период, както и дали общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Съдът е следвало, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК да даде конкретни указания на органа за представяне на доказателства относно реалното предоставяне на услугите, което не е сторил. Още повече, че в проведеното на 17.09.2014 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че по отношение на имота услугата по сметосъбирне и сметоизвозване не е извършвана. Извършването на услугите може да бъде доказвано с всички допустими по закон доказателства – пътни листове, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци и други доказателства. Установяването на посочените правнозначими факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта. Изложеното в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза - че са сключени договори между [община], [фирма] и [община] (непредставени по делото), само по себе си не води извод за изпълнение на регламентираните в договорите дейности, съответно - за реалното предоставяне на услугите, нито може да установи наличието на депо. Поради това направените с решението изводи в тази насока се явяват необосновани.

Неоснователни са обаче основните възражения на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, предвид противоречието на чл. 15а, б. „г” от НОАМТЦУОНП с норми съдържащи се в номативен акт от по-висока степен. С нормата на чл. 141, ал. 3 от КРБ е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В чл. 9 от ЗМДТ законодателят е предвидил, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги - т. е. въпросът е предоставен в оперативната самостоятелност на органа. В чл. 8, ал. 7 от ЗМДТ изрично е предвидено правомощието му да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9 от същия закон. В контекста на изложеното е видно, че в ЗМДТ не е регламентирана забрана за определянето на ТБО по различен начин за различните правни субекти. Неоснователно е оплакването за нищожност на чл. 15а, б. „г” от Наредбата, поради противоречието й с чл. 62 от ЗМДТ. В посочената разпоредба е предвидено, че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно, а съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. Законодателят не е създал ред, по който общинският съвет следва да взема решението си. Дали това ще стане с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ или със самостоятелно решение, е въпрос на преценка от органа на местно самоуправление. Видно от чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. В настоящия случай, размерът отделните компоненти на ТБО не е определен с чл. 15а, б. „г” от Наредбата. Поради това и при липса на издадено ново такова, приложение намира именно решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет – [населено място]. Неоснователно е и оплакването, че процесният АУЗД е издаден без правно основание с оглед твърдението, че разпоредбата на чл. 15а, б. „г“ от Наредбата е отменена с решение № 553 по Протокол № 44 от 28.11.2014 г. на Общински съвет [населено място] пазар. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от АПК, отмяната на конкретната разпоредба ще е в сила от деня на публикуването й по съответния подходящ начин, за което по делото, не са представени надлежни доказателства. Независимо от изложеното, отмяната на цитираната разпоредба има действие занапред, т. е. след 28.11.2014 г., а с процесния АУЗД са определени задължения за ТБО за периода 2011 г. - 2012 г, към който момент цитираната разпоредба е била действащо право. Следователно отмяната на разпоредбата е неотносим факт към спорното правоотношение. Законосъобразността на определените в НОАМТЦУОНП конкретни размери на ТБО, включително съответствието им с материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата, през периода на действието на Наредбата, не може да бъде предмет на преценка в настоящето производство.

Недависимо от горното, предвид допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, обжалваното решение, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО и за наличието на депо или друго съоръжение, в което се обезвреждат генерираните на територията й битови отпадъци, в релевантния период. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 50 от 14.10.2014 г. постановено по адм. дело № 104 по описа за 2014 г. на Административен съд – Шумен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно. Особено мнение: