Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "М. И. П." ООД, чрез адв. И.Н против Решение № 142 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 22/2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16000918008110-091-001/02.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 682/02.12.2019 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. П. при ЦУ на НАП.

С втора касационна жалба на "М. И. П." ООД, чрез адв.. Р се оспорва същото Решение № 142 от 22.07.2020 г., постановено по адм. дело № 22/2020 г. на Административен съд - Кърджали, но само в частта, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16000918008110-091-001/02.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 682/02.12.2019 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начислен ДДС в резултат на извършена корекция по чл. 79, ал.2 от ЗДДС в общ размер на 29 323,74 лв. главница и 4 856,08 лв. лихви за забава, и непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 20 777,89 лв. главница и 8 408,45 лв. лихви за забава, както в частта на разноските.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни доводи са изложени по отношение на извършена корекция по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС на ползван данъчен кредит в данъчни периоди...