Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу решение № 3074/04.12.2013г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 1629 по описа за 2013 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт №[ЕИК]/02.01.2013 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. в потвърдената с решение № 92/05.04.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. част. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на И. Т. с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в [населено място]. Отрича компетентността на съда да тълкува волята на органа издал заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма], чрез повереницика си адв. А., отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорената пред АС Варна част от ревизионен акт /потвърдената и измененат аму части при оспорването по административвен ред/ са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 31 215.56 лева и за закъснителна лихва, заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в данъчни периоди м.06 и 10.2008г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2009г., 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08,...