N 69
София, 20.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари................................................
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Т. М. Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря......................................….…................................................................. докладваното от председателя (съдията) Т. М. ...................................
гр. дело N 6330/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. „Й. Й.” [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Т. от АК-Д., е подал касационна жалба срещу допълнително решение № 38 от 23.04.2013 година по гр. д. № 2/2013 година на Силистренския окръжен съд, с което е уважено искане на касатора за прихващане между присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ в полза на В. Г. Т. от [населено място] и платени от него обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ, в общ размер от 1 095,72 лева, както и в частта, с която не е уважено искане за намаляване на присъдени с основното решение разноски, поради тяхната прекомерност. Счита, че допълнителното решение е постановено в разрез с процесуалните норми и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата В. Г. Т. от [населено място] не е заявила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима поради липса на правен интерес.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е въведен въпросът: „Когато в допълнителното решение по реда на чл.248, 250 ГПК съдът е уважил молбата на ответника по акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.255, ал.1 КТ, а същевременно той е обжалвал решението, с което е уважен главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, налице ли е правен интерес от обжалване на решението”.
Макар и неясно формулиран, въпросът за допустимостта на касационната жалба на Т. „Й. Й.” [населено място] следва да се разгледа служебно от Върховният касационен съд. Видно от данните по делото основното решение, с което са уважени исковете на В. Г. Т. от [населено място] срещу касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, е влязло в сила с постановяването на определение по чл.288 ГПК № 1000 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 3443/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о. По този начин е стабилизирано и допълнителното решение, с което е извършено прихващане между дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ в полза на В. Г. Т. от [населено място] с платените от касатора обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ в общ размер на 1 095,72 лева. Възражението за прихващане, което е било предмет на разглеждане в допълнителното решение, е уважено изцяло в полза на заявителя-касатор, поради което липсва правен интерес от обжалването.
При този изход на делото няма основание да се присъждат разноски за касационното производство, а определените такива за първата и въззивната инстанция в общ размер от 730 лева не са прекомерни и са в съответствие със закона, както е приел въззивният съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. „Й. Й.” [населено място] срещу допълнително решение № 38 от 23.04.2013 година по гр. д. № 2/2013 година на Силистренския окръжен съд в частта за извършеното прихващане.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за разноските.
Определението в първата му част може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.